Българско училище в чужбина, или как децата на имигранти разбират, че не са сами

Първоначално бях изненадана от желанието, с което децата идват на училище в събота, но скоро разбрах от родителите каква е причината. В германските училища много от децата се чувстват различни, но когато дойдат в българското училище, те разбират че има и други като тях, че не са сами, обяснява Анна Бамбалска отучилище „Паисий Хилендарски“ в Мюнхен.

Според различни германски изследвания децата на имигранти имат повече проблеми в училище, отколкото германчетата, дори когато са еднакво мотивирани, държат по един и същи начин в класните стаи и родителите им имат един и същи професионален статус. Причината за това често се дължи на липсата на самочувствие при децата на имигранти, които се чувстват сами и изолирани сред изцяло германските си съученици.

Повечето от учениците в „Паисий Хилендарски“ са от смесени семейства и по тази причина говорят свободно немски и посещават германски училища. Въпреки това обаче остават с усещането, че са различни. В българското училище, което се провежда всяка събота, те не само учат български език, история, география или традиции. Там те осъзнават, че не са само деца на имигранти, което им помага да придобият повече увереност и самочувствие с времето.

В Мюнхен повече от 90 деца на възраст от 1 до 16 години посещават извънредните часове и не мрънкат, че и в събота трябва да учат. За „стандартните часове“ те получават удостоверения за проведено обучение, подписани и заверени от Генералното консулство в Мюнхен и признати от Министерството на образованието.

Наред с това децата имат допълнителни занимания по народни танци, музикален инструмент, актьорско майсторство или ръчна изработка на традиционни български предмети, разказва председателят на училищното дружество Анна Бамбалска, която помага за основаването през 2008 г. по идея на консула в Мюнхен. Тя е адвокат и от 23 години живее в Германия. Трудно намираме време да говорим между служебните ѝ срещи, но когато заговаря за училището, видимо започва да се вълнува.

За отбелязването на различни празници се подготвят тържества, на които децата представят на родители и близки придобитите умения. „И, разбира се, че всички те участват дейно в подготовката им – все пак тържествата са за тях, те са в центъра им“, обяснява Бамбалска. И с гордост допълва как има деца, които идват, без да знаят дума български, но след година говорят свободно. В училището имат дори дете, чиито двама родители са британци, но са си купили къща в България и са решили, че знанията по български ще му помогнат по-бързо да се приспособи.

И отново повтаря за първоначалната си изненада от това как децата пристигат с желание дори в събота.

Български феномен

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие мотивацията на учениците с имигрантски корени понякога е по-голяма от тази на останалите деца. Въпреки това обаче много от тях имат лоши резултати и често не достигат до гимназия, а понякога отпадат и доста по-рано от училище.

Фокус изследване в германски училища с голям процент деца на имигранти показва, че част от вината за това носят учителите, които нямат изисквания и очаквания към такива деца. 42% от учителите не настояват дори за много добри постижения от учениците и имигрантски корени. Това кара децата да се чувстват различни, да мислят, че не могат да постигнат повече, което в голяма степен предопределя бъдещите им постижения.

Такава е картината не само в Мюнхен или Германия. На много места по света българските деца се чувстват изолирани в училищата, понякога се затварят в себе си, в българското училище обаче откриват други като себе си и стават по-уверени, потвърждава и Боян Кулов, който е председател наАсоциацията на българските училища в чужбина.

По думите му може да се говори дори за български феномен при организацията на училища в чужбина, който започва още през Възраждането и продължава и до днес. А те се превръщат в средища не само за децата, но и за родителите, които обменят съвети и преживявания, докато изчакват децата си, например в САЩ, където българите са на по-големи разстояния и често идват при училището веднъж седмично, минавайки километри.

По света има 200-250 български училища, чиито брой продължава да се увеличава, а посолствата са към 70. „Сами можете да прецените кой представя България“, подчертава Кулов. И допълва, че българските училища в чужбина имат важна роля, която трудно може да се оцени отвън. Българските институции обаче все повече разбират за нея и започват по-активно да се включват в подпомагането им.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *