„Бюджетен“ синхрон и предизвестени дебати

„Не бих наложил вето, още повече че в условия на криза това звучи направо еретично“… Може би няма по-подходящ израз от една президентска подкрепа в аванс за бюджет 2010, който да демонстрира необходимостта от съгласие и институционален синхрон тук и сега. Затова и рамото, дадено от Първанов за основния финансов закон на държавата, е рамо за цялостната политика на ГЕРБ да се пести по време на криза. Независимо от изказаните от него немалко резерви и забележки. Именно този тип

държавническо мислене и съгласие

очакват днес в най-трудните месеци на рецесията и българските граждани, и Брюксел, и бизнесът, и синдикатите – всички. Ето защо и отговорът на премиера за отправения „мощен сигнал“ след срещата на първите трима в държавата прозвуча като логично успокоение, че разнобоят вече е загърбен.
На този фон стартиралите вчера дебати в парламента по второто четене на бюджета изглеждат повече като формална демократична процедура, отколкото като дискусия по същество. По основните „препъникамъни“ и спорни моменти вече е намерено компромисното решение. Важни са бързото обнародване на данъчните закони и гласуването на внесения и одобрен от мнозинството проект. А дали той в действителност е най-доброто законотворение, което може да се предложи на обществото, е отделен въпрос.
Факт е, че опозицията веднъж вече пропусна златния шанс да защити своите идеи за приходите и разходите в несъстоялия се политически дебат при първото четене. Повторният опит за подобна „компенсация“ обаче изглежда не на място. Нямат особен смисъл и ефект и шегичките в стил „Дянков – главен готвач в пицария“. Защото, както се видя в ресорната парламентарна комисия, дори конкретни предложения отляво (пък и отдясно) за „ребалансиране“ на известните вече параметри, просто нямат шанс. Да не говорим за лансирания от БСП алтернативен бюджет с над милиард отгоре.
Иначе място за критика без съмнение има, но и за опасения. Струва си например отпочнатият спор дали заложената приходна част на бюджета като цяло е изкуствено занижена с цел генериране на излишъци.

Умишлено презастраховане?

Може би, но в крайна сметка и днешната опозиция в лицето на левицата умишлено планираше занижен размер на приходите, заради който впоследствие се трупаше доста по-висок излишък. Той пък бе символ на гордост за стабилна фискална политика години наред.
Ето защо аргументите на бившия финансов министър Орешарски, че едва ли не трябва да се случи икономически спад от цели 12-13% за четвъртото тримесечие, за да доведе до 63,5 млрд. лв., звучат логично, но няма как да бъдат приети. Далеч по-спокойно за управляващите е да следват „грешна база“ с песимистична „грешна прогноза“, но да не излагат на риск начертаните от тях сметки, както и обещанията, разбира се.
Впрочем и техните опасения за приходите догодина не са лишени от основание. Факт е, че неведнъж и финансовият министър Дянков, и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, и други представители на мнозинството, са подчертавали десетки условности и задължителни реформи, с които е свързано евентуалното „отпускане на коланите“ от средата на следващата година.
Например, договорените с меморандума между ГЕРБ и сините близо 400 млн. лв. допълнителни средства за здравеопазване. Ами обещаното увеличение със 120 млн. лева на бюджета на ДФ „Земеделие”? Или забавеният неразплатен милиард към строителните фирми за възложени и извършени дейности от миналата и тази година.
Всичко това е ресурс, заложен на теория. Парите обаче ги няма в наличност, а се очаква да постъпят впоследствие. Въпросът е откъде.
За по-висока данъчна събираемост в криза е несериозно да се говори, независимо от засиления контрол. Твърде съмнително е доколко ще помогне и вдигнатият на 15% данък върху хазарта. Видя се, че заради запазения акциз върху ракията сметките отново трябва да се преработват. А изглеждат завишени и очакванията за още 130 млн. лв. отгоре от цигарения акциз, при положение че до ноември митниците отчитат спад в събираемостта именно на този вид налог с над 300 млн. лв.
Ето затова я има „вратичката“ с 19-те процента по-ниски заложени приходи. А оттук – и застопорените орязани разходи, както и дебатите с предизвестен финал.

Валентин Георгиев, klassa.bg