Вдигаме БВП с бърз интернет
Брутният вътрешен продукт може да бъде увеличен с изграждане на високоскоростен интернет. Това сочат изследвания, цитирани в Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение. Според някои анализи страните с бърз нет имат 2% по-висок БВП. Проучвания сочат още, че увеличение с 10 на сто на покритието със скоростен интернет води до ръст на БВП с между 0,9% до 1,5%.
Анализ на Европейската комисия определя, че по този начин могат да се отворят повече от 2 млн. работни места в Европа и това да доведе до увеличение на БВП най-малко с 636 млрд. евро, се посочва още в плана.
Осигуреният високоскоростен интернет
улеснява започването на нов бизнес
Той има много голямо положително въздействие върху дейността на малките и средните предприятия, каквито са над 99 от фирмите в България. В международен мащаб е установено, че компаниите, активно използващи интернет услугите, нарастват два пъти по-бързо от останалите, имат двойно по-голям дял на експорта и осигуряват много повече работни места. Освен това се дава възможността за бърз достъп и обмен на информация и идеи, което улеснява възприемането на новости, увеличава иновационния капацитет. Осигуреният достъп до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет е от особено голямо значение за фирмите от сферата на услугите. Той предизвика появата на голям брой нови услуги във всички сектори и води до съществени промени в начините на предоставянето им, пише още в анализа.
България е сред водещите страни в Европа и
сред първите 10 в света по покритие
с бърз и свръхбърз широколентов достъп. Страната е на едно от крайните места, наред с Гърция и Румъния, според дяловете от населението, които използват интернет редовно (поне веднъж в седмицата) или по-често, пише още в документа.
Сред най-популярните за българския потребител неща в интернет са четенето на онлайн вестници, търсенето на информация за продукти и услуги и провеждането на телефонни и видеообаждания. Спрямо тези дейности потребителското поведение в страната не се различава особено от практиките в Европа.
Прави впечатление
слабият интерес към интернет банкиране
и онлайн пазаруване. Най-вероятно това се дължи на липсата на надеждна инфраструктура, доверие и традиционна култура на интернет търговия, както и сравнително ниските нива на потребители с добри и много добри компютърни умения. Разчетите в националния план сочат, че близо 300 млн. лв. са необходими за изграждане на нужната инфраструктура, която да позволи доставката на бърз нет. В него са посочени и два основни приоритета пред страната до 2020 г. Първият е осигуряване на възможност за равен достъп до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет чрез развитие на широколентовата инфраструктура за постигане на пълно покритие на територията на страната със скорост по-висока от 30 Mb/s. И стимулиране на използването на услуги върху мрежи за широколентов достъп с цел най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса.
1/3 българи ползват е-управлението
Едва 27% от българските граждани са използвали интернет за потребяване на услуги на е-правителството, а 11% са изпращали попълнени формуляри през 2012 г., се посочва в националния план. През изминалата година се отчита скромен ръст, при който стойностите продължават да бъдат на значително по-ниски спрямо европейските нива – съответно 44% и 22%.
Проучване на ЕК в България сочи, че 68% от анкетираните биха използвали дадена услуга отново, но само 37% смятат, че качеството й покрива очакванията им. Сред основните причини, заради които в страната не се използват публични електронни услуги, е това, че доста от тях не могат да бъдат изпълнени изцяло онлайн и поне за част от процедурата се изисква лично присъствие или формуляри, попълнени на хартиен носител. Също така участниците в изследването казват, че често не знаят за съществуването на конкретни интернет сайтове/платформи за определени услуги. Най-разпространената причина българите да не използват наличните електронни услуги е, че те все още предпочитат личния контакт с държавните служители. Това е знак, че ефективността на електронното правителство не зависи само от наличието и качеството на услугите, но и от обществената нагласа към онлайн услугите.