(Ре)индустриализация? Вижте зона „Раковски“

Лъчезар Богданов

Вече минаха повече от пет години от началото на глобалната криза. Още тогава прогнозирахме, че най-яркото й проявление в България ще бъде в рязкото секване на кредитния и на инвестиционния процес. Именно секторите в икономиката, зависещи от стартирането и разширяването на нови проекти, на строителство и свързаните с тях дейности, пострадаха най-силно от срива в цените на активите и „замръзването“ на притока на капитал. В България – бедна страна, отворена към по-богати партньори – зависимостта от чуждестранни финансови потоци за постигане на по-бърз растеж е изключително силна.

Именно това ни показа макрокартината за развитието на кризата през 2009 – 2011 година. Спад в крайното потребление бе отчетен единствено през 2009 г. (и то на фона на огромното харчене, стимулирано и от „раздаването“ на над 3 млрд. лева от бюджетния излишък през последната „добра година“). Разбира се, тези данни не отчитат значителните различия между отделните домакинства в понесения ефект – но тук не това е темата. За три години поред обаче общите инвестиции в икономиката продължаваха да спадат. Въпреки значителната „спестовност“ на българите – довела до неспирен ръст на депозитите през цялата криза – пресъхването на потоците от чужд капитал бе толкова внезапно, че нямаше как да бъде компенсирано. За сравнение през трите години на периода 2006 – 2008 г. в страната влязоха 22 млрд. евро преки чужди инвестиции, а за 2009 -2011 г. – по-малко от 5 млрд.

Накратко, за България високият растеж в икономиката и оттам на доходите е в значителна степен зависим от трайно увеличение на чуждите инвестиции. Какво сочат данните? За последните 4 години притокът е около 1.1 – 1.3 млрд. евро годишно и не могат да се откроят резки промени. Най-видим е спадът спрямо предкризисните нива във финансовия сектор и недвижимите имоти.

Банките не разширяват дейността си,а чуждестранни собственици продават имотите си, понякога на българи. Правителството прави прогноза за около 3% от БВП чужди инвестиции през тази година – или около 1.2 млрд. евро, с около 11% повече от 2013 г.

Важните промени обаче са „скрити“ от макроданните. На първо място цялата статистика показва нетни потоци – т.е. ако една чужда фирма инвестира в България, но друга, оперираща отпреди това, изплати дивидент или върне заем към чужбина, двете суми ще се компенсират. Същото става и когато се строи нов търговски център, а в същото време чужд собственик на вече съществуващ мол го продаде на български купувач. При имотите вече четири години имаме „отрицателни“ инвестиции – въпреки че около нас и в момента се строят обекти с външни капитали. Този феномен никак не е маловажен, защото страната ни отдавна не е „празно поле“ – имахме десетилетие, в което много чужди инвеститори развиха бизнеса си в България. Част от тях се разширяваха постоянно с нови инвестиции – със собствени ресурси или заем отвън. Сега те оперират, произвеждат, част от тях са конкурентни и печелят, но са по-предпазливи и невинаги се разширяват. За сметка на това някои от тях изплащат обратно инвестицията си на собствениците. Тези операции отчитаме в „минус“ на чуждите инвестиции, макар че очевидно заводът, молът или магазинът не са „изнесени“ обратно от България.

Към това трябва да добавим и факта, чеБНБ ревизира данните си за чуждестранните инвестиции по няколко пъти,почти винаги в посока нагоре. Затова е рано да правим тежки изводи от „лошите“ данни за януари и февруари 2014 г. Ако съдим по месечните развития през 2013 г., вероятно в крайна сметка наистина ще има лек ръст през 2014 г. Тоест прогнозата на правителството може и да се сбъдне.

На фона на относително ниския растеж и слабата инвестиционна активност кредитните потоци „замръзнаха“. Трудно е да се каже дали това е резултат от целенасочено спиране на външното финансиране към български банки, или банките просто не търсят (и дори погасяват) заеми към чужбина поради липсата на платежоспособни кредитоискатели у нас. За последните 12 месеца банките са изплатили свои задължения (най-вече към банките майки) за над 600 млн. евро (и над 3 млрд. евро от началото на кризата). Частният сектор е погасил още над 500 млн. евро външни заеми.

Какво трябва да се случи, за да се обърнат тези тенденции? За бизнес кредита са нужни качествени проекти без обременеността на стари задължения. Би следвало да е станало ясно и на най-упоритите мечтатели, че банките не възнамеряват да спасяват полуфалирали свръхзадлъжнели предприятия. Нещо повече, те ще искат собствен капитал и осигурени пазари. А домакинствата, както и бизнесите, насочени към вътрешния пазар, ще станат атрактивни за кредитиране тогава, когато има ускоряване на растежа, и най-важното – създаване на работни места. Има първи обнадеждаващи новини от пазара на труда през 2013 и вероятно през 2014 г., но резултатите са още доста плахи.

И така – обратно при преките инвестиции. Под привидно стагниралите общи данни виждаме, ченякои сектори дори се радват на засилен интерес.Вместо към хотели, ваканционни комплекси и соларни паркове новините все по-често ни отвеждат в новостроящи се предприятия за производство на автомобилни компоненти, електрически съоръжения или машинни елементи. Част от тях са независими компании, други са „изнесени звена“ на големи международни компании. Не всички са „хай-тек“. Някои просто разчитат на добри машини и технологии и евтина работна ръка, която обучават на място. Зараждащата се автомобилна индустрия например вече наема близо 25 хиляди души и отчита постоянен двуцифрен ръст на производството и износа от повече от 3 години. Успешните компании имат ясен профил – работят за експорт, имат договорени поръчки от стабилни глобални партньори, инвестицията е базирана на внимателно проучване на предимствата на България, почти изцяло са резултат от нова външна инвестиция от утвърдена компания.

Пътят към повече заетост и растеж в непосредствено бъдеще минава през увеличаване именно на този тип проекти. Как да се увеличат? Можем да се ориентираме по традиционните оплаквания на инвеститорите. И да мултиплицираме добрите практики, когато ги има. Предприемачите установяват производствата близо до пътна инфраструктура, в терени с изградени комунални услуги, с достъп до електричество, в съседство с жизнени населени места, предлагащи работници в активна възраст. Вече успешно функционират бизнес клъстери в индустриални зони, които предлагат бърз „вход“ на нови инвеститори, а и лесно разширяване на дейността на вече дошлите. Икономическата зона около Пловдив – зона „Раковски“, например вече е бизнес гнездо на 100 компании с 12 хиляди заети, а има неколкократно по-голям потенциал. И не е никак случайно, че „профилът“ на заетостта в областта е именно в преработващата индустрия, където по данни на „Индъстри Уоч“ работят над 67 хиляди души – повече от София или Бургас и Варна, взети заедно. За разлика от политическото говорене, това е индустриализация на практика.