Високият ДДС удря потребителите

Въпреки уверенията, че България е хармонизирала своето законодателство с това на ЕС, съществуват огромни различия, които не са в полза на българския бизнес.

На първо място ставката по ДДС е висока, като се има предвид степента на икономическото развитие на България. При това е единна и не е по-ниска за някои стоки и услуги от първа необходимост, което стимулира търсенето им в другите държави от ЕС. Практиката в света показва, че по-слабо развитите държави (към които за съжаление принадлежим и ние) имат ставки 12-17%. ДДС над 18% е изключение в тези страни. Причината е, че високите нива на ДДС стагнират потреблението и допълнително влияят задържащо на икономическото развитие. Освен това ДДС у нас се връща неколкократно по-бавно, отколкото другаде.

Авансовото плащане на корпоративния данък е несправедливо. В другите държави то е право на данъкоплатците и се стимулира с отстъпки. У нас е задължение. Това противоречи на практиката в ЕС и поставя българския бизнес в неравностойно положение.

Законът за счетоводството максимално изкривява действителните разходи и е направен така, че да облагодетелства държавата. Много разходи, включително инвестиционни, не се признават и не се приспадат от облагаемия доход. Така държавата наказва (вместо да стимулира, както е в ЕС) онези, които разкриват работни места.

Регистрирането на фирми и влизането в нов бизнес у нас е най-тромаво и бюрократизирано в Европа. Да не говорим, че има видове бизнес, запазен периметър на силови групировки, в които обикновените бизнесмени не могат да работят.

Веселин Пасев

д-р по икономика