Висши магистрати се обезщетиха с по 60 000 лв.

На ръба на закона и морала членове на Висшия съдебен съвет са получили обезщетение от по 20 брутни заплати, или около 60 000 лв., независимо че не напускат съдебната власт.

Става дума за съдии, прокурори и следователи, които преди 2 месеца влязоха в постоянно действащия управителен орган на магистратурата, уточнява вестник „Сега“.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) е записано, че при освобождаване от длъжност магистратите с над 10 години стаж получават обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

На практика членовете на съвета не са освободени от длъжност, а само от изпълняване на магистратската си дейност. Когато приключи мандатът на ВСС, ако искат, те могат да се върнат на предишните си работни места. Пречка би било единствено ако междувременно са навършили 65 години, което е пенсионната възраст в системата.

Законът не урежда въпроса със статута или обезщетенията за членовете на съвета. По време на откритите и за журналисти заседания на ВСС въпросът дали трябва да получат няколко брутни заплати накуп не е обсъждан. Разговори са водени само неофициално.

При учредяването членовете на съвета сами записаха в правилника за дейността си, че имат статут на магистрати. Общо те са двадесет и двама, като двама от тях са адвокати и не получават обезщетения.

Шефът на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев, който дойде от Софийския районен съд, не скри, че негови колеги са взели по 20 брутни заплати. Според него в това няма никакъв проблем, но Колев не успя да се сети кои точно са обезщетените.

От пресдирекцията на ВСС пък отклониха въпроса към институциите, където преди това са работили кадровиците и от чийто бюджет се изплащат заплатите. Засега е ясно, че Галина Захарова от Софийския апелативен съд и Мая Кипринска от следствието в Благоевград са отказали обезщетенията.

Тяхното становище е, че членовете на ВСС не са напуснали системата. От прокуратурата отговориха, че трима от четиримата й представители във ВСС са получили по 20 заплати. Това са Цони Цонев, Радка Петрова и Пенка Маринова. Обезщетението на четвъртия – Вельо Велев, е било преизчислено, тъй като той веднъж вече е бил компенсиран при девоенизирането си.

От Върховния административен съд също дадоха информация, че Цветанка Табанджова и Сребрина Христова са получили по 20 заплати. От Софийския градски съд не успяха да направят справка за Светла Данова и Костадинка Наумова.

Бившият председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, чийто мандат изтече преди 2 седмици, също е подал молба за обезщетение. Преди време покрай скандала с покупката на ведомственото жилище самият той обяви пред ВСС, че едва няколко месеца стаж в съдебната система не му достигат, за да получи обезщетение.

Магистрати допуснаха, че той изчислява и шестте си години в Конституционния съд (КС) като стаж в съдебната система, което не е коректно. КС не е сред органите на съдебната власт и дори е в отделна глава в основния закон. На 21 ноември обаче ВСС увеличи бюджетната сметка на ВКС заради „обезщетения на персонала с характер на възнаграждения“.

Иван Колев от ВСС нямаше отговор дали увеличението се прави заради Григоров. „Не мога да кажа. Ние само ги отпускаме. ВСС не се занимава с това дали се полагат или не“, каза той. Молбата на Григоров в момента е без движение във ВКС и стажът му в системата се изчислява с пълна точност.

С едно от първите си решения членовете на ВСС разбуниха духовете, като си гласуваха единодушно надбавка за прослужено време в размер на 2% от заплатата за всяка магистратска година стаж и по 1.5% за стаж извън системата.

Надбавката им не може да надвишава 40% от заплатата. По закон изборните членове на ВСС получават колкото върховен съдия – 2225 лв. в момента. Така максимумът им за клас е 890 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *