Влизането в еврозоната се отлага поне до 2020 г.

България може да мисли за влизане в еврозоната най-рано през 2020 г. Това става ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов пред журналисти във Вилнюс, където той присъства на официалната церемония по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната. „Напълно възможно е да влезем в парично-валутния механизъм ERM2, т.нар. чакалня, поне до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство“, заяви Горанов. След като страната влезе в ERM2, поне две поредни години трябва да покрива четирите критерия за номинална конвергенция.Влизането в свръхдефицит обаче може да се окаже проблем.

Стъпки в посокаERM2

Формални изисквания за влизане в чакалнята няма, но държавата не трябва да се отклонява от маастрихтските критерии, защото това винаги може да е формален аргумент за отказ. Нужна е само политическа заявка, такова е решението и на ЕЦБ. Първата стъпка беше направена в началото на 2010 г., когато Министерският съвет прие Конвергентната програма 2009–2010 г., която има за цел да очертае основните политики за поддържане на икономическата и финансовата стабилност на страната с цел създаване на условия за икономически растеж. С нейното приемане финансовият министър Симеон Дянков обяви, че до средата на 2010 г. България ще подаде молба за влизане във валутно-курсовия механизъм. След това срокът беше удължен до края на същата година, до началото на следващата. В крайна сметка това не се случи в рамките на първия мандат на ГЕРБ, въпреки че до 2013 г. България на практика изпълняваше почти всички икономически критерии от Маастрихт.

„България отново ще започне разговори за присъединяване към еврозоната“, заяви Горанов във Вилнюс. Според него е налице „политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото“. Горанов обяви още, че този път правителството ще настоява за ясни условия за влизане в така наречената чакалня. Министърът каза, че България ще поиска от 19-те страни, които вече ползват еврото като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да бъдат предприети преди допускането в ERM2. „Няма предварителни условия за влизане в ERM2, съответният кандидат трябва да отговаря на изискванията на страните в еврозоната за структурни реформи и стабилност“, пояснява финансовият министър. Затова според него било особено важно България да получи политически ангажимент какво 19-те членки на зоната очакват от нея.
Решението за влизането в ERM2 на практика е политическо и зависи в най-голяма степен от желанието на Европейската централна банка да допусне дадена държава членка до валутния съюз. И тъй като това е единствената стъпка, при която ЕЦБ може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната, тя не дава толкова лесно своето разрешение. Едно от основните притеснения на Европейската централна банка е, че новите държави могат да увеличат несигурността в еврозоната и ще направят по-проблемна общата парична политика.През 2012 г. ЕЦБ изнесе доклад, в който пряко заяви, че България не изпълнява юридическите критерии – основно пълна независимост на Българската народна банка. За съжаление през 2014 г. България ще отчете свръхдефицит (3.7% от БВП). Това от своя страна дава допълнително „оръжие“ в ръцете на ЕЦБ да откаже да вдигне бариерата пред страната ни. Предстои да се види дали правителството ще успее да се вмести в рамките на 3% през 2015 г. и едва след това да се мисли за ERM2.

Отдалечаване от еврозоната

Финансовият министър е категоричен, че смяната на лева с еврото ще има положителен икономически ефект върху страната. По думите му финансовият ресурс, който може да заема България, ще е по-евтин. Освен това ще отпадне пресмятането на валутния риск, а това ще доведе и до увеличение на чуждестранните инвестиции. Въпреки това правителството отказа да улесни процеса, като заложи 3% дефицит в актуализацията на бюджета за 2014 г. Това можеше да се случи с допълнително орязване на разходите с около 560 млн. лв. Това не само не се случи, но и правителството реши да заложи повече разходи в актуализацията на бюджета за 2014 г. – с около 330 млн. лв.