Влияние на глобалната криза върху България и необходимостта от антикризисна програма
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
1. Влияние на финансово-икономическата криза върху България
Като малка страна със слабо развита и силно отворена икономика, България не можеше да остане изолирана от глобалната финансово-икономическа криза. Влиянието на кризата върху България до сега (края на януари 2009 г.) е косвено и сравнително меко. Главна причина за това е нашата изостаналост и слабата ни интеграция в световната финансова система. Кризата в САЩ и в Европа започна главно в инвестиционните банки. Такива банки у нас няма. Нашите са търговски банки от класическия европейски континентален тип, занимаващи се предимно с привличане на средства от физически и юридически лица и с кредитиране. Те прилагат предимно традиционни инструменти. Деловите преки връзки между нашите и американските банки и други небанкови институции винаги са били слаби.
Влиянието на световната финансова криза върху банките работещи на българска територия[1] се изрази в ограничаване на постъпващия от чужбина кредитен ресурс, повишаване на лихвата, затягане на другите обезпечителни условия и силно ограничаване на обема на отпусканите кредити. Има дори сигнали за изтегляне на паричен ресурс от банките майки в чужбина.
Мерките, които правителството и БНБ вземат до сега за запазване стабилността на банките са общо взето правилни, макар и ограничени като набор и забавени във времето. Тези мерки отговарят на нашите реалности и държат сметка за договорените в рамките на ЕС програми за координирани действия. Засега банките осъществяват все по-ограничена кредитна дейност. Расте предпазливостта и дори подозрителността в отношенията между търговските банки и между банките и заемоискателите. Това е нормално да се очаква в такава обстановка. А и спомените от 1996-1997 г. са още пресни.
Кризата в САЩ и Европа започна във финансовия сектор, но вече се пренася и в реалния сектор. Засега тя засяга по-силно развитите страни. Това личи и от последната ревизирана прогноза на МВФ от 19 януари 2009 година. То е естествено, защото механизмите на финансовия сектор са предназначени да обслужват движението на стоковите потоци в реалния сектор. Разширяването на кризата в реалния сектор под формата на рецесия се превръща във важен блокиращ фактор и за самия финансов сектор. С това се обясняват и продължаващите резки колебания на капиталовите и валутните пазари.
Кризата в реалния сектор започва да се чувства и у нас. Макар, че за третото тримесечие беше отчетен приръст на БВП, през следващите месеци затихването на растежа става по-очевидено. По най-нови данни на НСИ индексите на промишлените продажби през последните месеци на 2008 г. се движат както следва (виж таблица 1):
Таблица 1.
Промишлени продажби за декември 2008 г.
Промишлени подотрасли
Декември 2008 към декември 2007 г. -%
Промишленост – общо
89,2
Добивна промишленост
69,0
-Добив на метални руди
40,0
Преработваща промишленост
87,7
-Пр-во на облекло, кожухарски изделия и др.
84,9
-Пр-во на обработени кожи, обувки и др.
64,2
-Пр-во на дървен материал и изделия от него
77,8
-Пр-во на неметални минерални суровини
82,2
-Пр-во и леене на метали
65,5
-Пр-во на текстил и изделия от текстил
85,9
Източник: Интернет сайт на НСИ
Започва свиване на производството и освобождаване на персонал в експортно ориентираните отрасли поради намаляване на търсенето и спад на експортните цени. Износът през юли 2008 г. е бил 2966 млн. лв., през август – 2559 млн. лв., през септември – 2744 млн. лв., през октомври – 2516 млн. лв. и през ноември 2108 млн. лева. През септември 2008 г. вносът е бил 4315 млн. лв, през октомври – 4662 млн. лв и през ноември – 3754 млн. лева. Известно е, че рязко влошаване на кризисните процеси в развитите страни се почувства през септември-октомври 2008 година. Това се почувства и в промишлените продажби у нас. През следващите месеци свиването на стопанската активност у нас ще се ускорява и задълбочава.
Ще бъдат засегнати и други отрасли – строителство, рудодобив, черна и цветна металургия, химическа промишленост, циментова промишленост, производство на други строителни материали, работещата на ишлеме текстилна и обувна промишленост, вътрешен и международен транспорт, туризъм и свързаните с тях дейности. Анкетите показват повишение на тревогата за бизнес климата. През последните месеци започва да се чувства и спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). В резултат на припокриването във времето на двете кризи – икономическа и газова, а и на вероятността от подобни кризи в бъдеще, през следващите месеци може би ще се чувства още по-голяма резервираност на чуждестранните инвеститори да влагат капиталите си у нас по понятни причини. Започнаха да се връщат наши сънародници, работещи в чужбина, поради свиване на стопанската дейност в тези страни. Ще намалеят и техните трансфери към близки в България.
Добро е онова управление, което вижда с няколко хода напред. В конкретния случай – да предвижда икономическите процеси с няколко месеца и дори година-две напред. За съжаление, нашите власти не правят това и се влачат след събитията.
За да се оценява реалистично влиянието на световната криза върху българската икономика трябва да се знаят каналите по които то протича. Най-важните между тях са: ограничаване на възможностите за износ на български продукти и услуги; намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции; ограничаване на достъпа до кредити и повишаване на тяхната цена; намаляване на трансферите от български работници в чужбина; намаляване на постъпленията от чуждестранни туристи; ограничаване на постъпленията от транспортни услуги на български сухопътни, водни и въздушни превозвачи за и от други страни и т.н.
При цялата условност и възможнжст за погрешни оценки поради несигурната и непредвидима световна и европейска икономическа среда, ще се опитам да посоча очакваните намаления по всеки от тези канали през 2009 година:
– ограничаване на възможностите за износ на български продукти и услуги – поне с 30-35% или около 10-12 млрд лв;
– рязко намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции до 0,5-1,0 млрд. евро, или още по-малко;
– ограничаване на достъпа до кредити и повишаване на тяхната цена – не е възможна количествена оценка, но негативният ефект е безспорен, защото при липса на кредит много стопански дейности ще спрат напълно или силно ще се свият;
– намаляване на трансферите от български работници в чужбина поне с 30-35% или 0,30-0,35 млрд. евро;
– намаляване на постъпленията от чуждестранни туристи – поне с 30-35%;
– ограничаване на постъпленията от транспортни услуги на български сухопътни, водни и въздушни превозвачи за и от други страни – поне с 30-35%.
– Негативни очаквания – те са психологичен фактор, но в несигурна обстановка се превръщат в мощен дестабилизиращ фактор.
Преобладаващата част от пораженията ще дойдат по първите три канала, а възможностите ни да ги ограничим са минимални, защото не зависят от нас. По най-груби оценки за оптимистичен вариант очаквам растеж на БВП през 2009 г. с 0,5-1,0%. По песимистичния вариант очаквам рецесия с 4-5%. Отново подчертавам условността на тези прогнози, защото в сегашната кризисна обстановка прогнозирането е изключително трудно. От ноември 2008 г. до края на януари 2009 г. МВФ и Европейската комисия публикуваха по две прогнози, изработени от едни и същи колективи по една и съща методика, но с много големи отклонения от предишните им прогнози и от реалностите. Това показва, че дори и тези институции все още не познават сериозността на кризисните процеси и не могат да ги предвиждат, а камо ли да им влияят.
Ще се спра по-подробно само на едно от уязвимите направления, посочени в статията ми във в. ПАРИ от 19 февруари 2008 г[2]. – опасността от намаление на износа. Това е каналът по който ще понесем най-големи поражения. Ще се опитам да докажа защо.
През 2007 г., приета като относително нормална, 60,8% от нашия износ е бил за страните от ЕС и 19,6% за други страни от ОИСР или общо около 80% от нашия износ е към развитите икономики – най-силно засегнатата част от световната икономика. Всяко колебание на стопанската активност в тези страни ще се отразява върху нашия износ към тях.
Най-големите ни партньори по линия на износа са показани в Таблица 2.
Таблица 2.
Износ на България (FOB) по страни през 2007 г.
Региони и страни
Обща сума-лв.
Структура -%
Общо
26426,9
100,0
Европейски съюз
16076,6
60,8
Белгия
1634,3
6,2
Великобритания
659,2
2,5
Германия
2716,9
10,3
Гърция
2404,6
9,1
Испания
632,4
2,4
Италия
2722,9
10,3
Франция
1053,3
4,0
Трети страни
10353,3
39,2
Югоизточна Европа
5023,2
19,0
ОНД
1559,6
5,9
ОИСР
5194,9
19,6
Канада
107,6
0,4
САЩ
616,5
2,3
Турция
3020,5
11,4
Източник: Интернет сайт на НСИ
Очертава се поголовно намаление на инвестиционната активност в европейските страни през 2009 година. По данни на Европейската комисия (ЕК) инвестициите за машини и съоръжения в еврозоната са нарастнали със 7,0% през 2006 г., със 6,3% през 2007 г., очаква се да нарастнат с 2,7% през 2008 г. и да спаднат с 2,9% през 2009 година. В прогнозата на ЕК през януари 2009 г. затихването през 2009 г. е още по-голямо. Спадът на инвестиционната активност е предвестник за затихване на растежа.
Нашият износ за тези страни през 2009 и следващите години ще зависи от стопанската им активност. При очертаващото се там затихване на производството ще настъпи намаление на износа ни. На 3 ноември 2008 г. Европейската комисия публикува есенната си прогноза за растежа на БВП през 2008, 2009 и 2010 година (виж таблица 3).
Таблица 3.
Растеж на БВП в страните от ЕС и други развити страни-%
Страни
2006
2007
2008
2009
2010
Белгия
3,0
2,8
1,4
0,1
0,9
Германия
3,0
2,5
1,7
0,0
1,0
Ирландия
5,7
6,0
-1,6
-0,9
2,4
Гърция
4,5
4,0
3,1
2,5
2,6
Испания
3,9
3,7
1,3
-0,2
0,5
Франция
2,2
2,2
0,9
0,0
0,8
Италия
1,8
1,5
0,0
0,0
0,6
Холандия
3,4
3,5
2,3
0,4
0,9
Австрия
3,4
3,1
1,9
0,6
1,3
Португалия
1,4
1,9
0,5
0,1
0,7
Словения
5,9
6,8
4,4
2,9
3,7
Словакия
8,5
10,4
7,0
4,9
5,5
Финландия
4,9
4,5
2,4
1,3
2,0
Еврозона-общо
2,9
2,7
1,2
0,1
0,9
България
6,3
6,2
6,5
4,5
4,7
Чехия
6,8
6,0
4,4
3,6
3,9
Дания
3,9
1,7
0,7
0,1
0,9
Естония
10,4
6,3
-1,3
-1,2
2,0
Латвия
12,2
10,3
-0,8
-2,7
1,0
Литва
7,8
8,9
3,8
0,0
-1,1
Унгария
4,1
1,1
1,7
0,7
1,8
Полша
6,2
6,6
5,4
3,8
4,2
Румъния
8,2
6,0
8,5
4,7
5,0
Швеция
4,1
2,7
1,4
0,0
1,8
Великобритания
2,8
3,0
0,9
-1,0
0,4
ЕС-27 – общо
3,1
2,9
1,4
0,2
1,1
САЩ
2,8
2,0
1,5
-0,5
1,0
Япония
2,4
2,1
0,4
-0,4
0,6
Източник: European Commission, Autumn 2008 Forecasts, 3 November 2008
Пояснение: Прогнозите за 2010 г. не са точни, защото не е възможно надеждно прогнозиране за 2010 г. в кризисна ситуация като сегашната, когато всеки следващ месец носи нова информация, често пъти неочаквана и непредвидима[3]. Не е изключено излизането от рецесията да започне от 2010 г., но засега не е сигурно.
Кризата се развиваше с такава скорост, че прогнозата на Европейската комисия (ЕК) остаря само след два и половина месеца. Това принуди ЕК да публикува през януари 2009 г. тотално ревизирана прогноза за 2009-2010 година.
В нейния съкратен вариант пише: „В условията на изключителна несигурност по глобалните процеси, Европейската комисия публикува на 19 януари 2009 г. разширената си междинна прогноза. Комисията прогнозира, че икономическият растеж е паднал на около 1% през 2008 както в ЕС, така и в Еврозоната (при около 3% в 2007 г.). В 2009 г. реалният БВП се очаква да падне под нулата с по-малко от 2% в двата региона, макар, че растежът се очаква да остане положителен в девет страни членки. Това показва ревизия надолу с два процентни пункта в сравнение с предишната прогноза на Комисията от последната есен. Растежът на БВП се очаква да бъде умерено положителен през 2010 година – около 0,5%.
Влошената перспектива е резултат на все по-интензивната финансова криза и произтичащият глобален спад в реалната икономика. Суровият икономически спад ще окаже дълбоко влияние върху процесите на трудовите пазари и върху публичните финанси през прогнозирания хоризонт, докато инфлационният натиск продължава да отслабва в сравнение с миналите периоди. Масираните фискални мерки, обявени след август 2008 г. ще ограничат спада с около 0,75 процентни пункта тази година.
Положението на трудовия пазар започна да се влошава в повечето страни членки през 2008 година. Като реакция с известен лаг на измененията в БВП, растежът на заетостта ще бъде негативен тази година, като заетостта в ЕС ще падне с 3,5 млн. човека. Безработицата се очаква да нарастне до 8,75% в ЕС в 2009 г. (и 9,25% в Еврозоната), с по-нататъшно увеличение в 2010 година.
Публичните финанси също ще пострадат. Бюджетният дефицит се очаква да се увеличи повече от два пъти тази година в ЕС – от 2% към БВП в 2008 г. на 4,5% в 2009 година (от 1,75% на 4% в Еврозоната). В резултат на това няколко страни членки ще превишат пределната граница от 3,0% от БВП в 2009 година. През 2010 г. се очаква по-нататъшно влошаване на бюджетната перспектива.
Инфлационният натиск намалява бързо поради колебливите цени на борсовите стоки, които подхранваха инфлацията в миналото. Инфлацията по хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да падне от 3,7% в 2008 г. в ЕС (3,3% в Еврозоната) на 1% в 2009 г. и под 2% в двата региона през 2010 година.
Текущата прогноза е в разширен формат и обхваща всички страни членки с повече показатели от обикновеното и за двегодишен хоризонт. Това се прави поради изключително бързото влошаване на икономическата ситуация след есента на миналата година и важността то да се отрази в годишната оценка за страните членки по програмите за Стабилизация и сближаване”[4].
Най-важните макроикономически показатели за ЕС са представени в таблица 4.
Таблица 4.
Основни черти на междинната прогноза за ЕС -%
Показатели
20061
20071
20082
20093
20103
01 2009/11 2008
01 2009/11 2008
БВП
3,1
2,9
1,0
-1,8
0,5
-2,0
-0,6
Частно потребление
2,3
2,2
1,0
-0,4
0,4
-0,6
-0,4
Публично потребление
1,9
2,0
2,2
1,5
1,1
0,2
-0,1
Общи инвестиции
6,1
5,4
0,4
-5,9
-0,6
-4,0
-1,5
Заетост
1,5
1,7
0,9
-1,6
-0,5
-1,1
-0,6
Безработица-% от работната сила
8,2
7,1
7,0
8,7
9,5
0,9
1,4
Инфлация – потребит. цени
2,3
2,4
3,7
1,2
1,9
-1,2
-0,3
Бюджетен баланс-% от БВП
-1,4
-0,9
-2,0
-4,4
-4,8
-2,1
-2,2
Публичен дълг-% от БВП
61,3
58,7
60,6
67,4
70,9
6,5
9,1
Текуща сметка-% от БВП
-0,8
-0,7
-1,0
-1,5
-1,4
-0,8
-0,8
Източник: European Commission, Directorate – General for Economic and Financial Affairs, Interim Forecast, January 2009
Пояснение: Данните са в % към предходната година, освен ако е означено друго. 1Фактически за 2006 и 2007 г.
2 Очаквани за 2008 г.
3 Прогнозни за 2009 и 2010 година.
В последните две колони са показани големите различия между прогнозата на Европейската комисия от януари 2009 г. и тази от ноември 2008 година. Тези различия са косвено мерило за голямата несигурност в която се прогнозира. Това пък дава основание да се очакват нови различия между настоящите прогнози за 2009 и още повече за 2010 г. и действителните резултати за тези години.
Боя се, че ходът на кризата ще опровергае и тази прогноза на Европейската комисия, защото:
Първо. Прогнозистите на ЕК все още подценяват скоростта, дълбочината и обхвата на кризата. Това личи от прекалено голямата разлика между тяхната прогноза от 3 ноември 2008 г. и настоящата прогноза. Съществена ревизия на предишната им прогноза се наложи само след 2,5 месеца – виж последните две колони на таблицата. Това може да говори, че кризата се развива неочаквано бързо и дълбоко и/или, че анализаторите не са си свършили работата достатъчно добре. През ноември 2008 г. Комисията прогнозираше растеж в ЕС през 2009 г. от 0,2%, а сега спад от 1,8%, т.е. с 2 процентни пункта по-зле. За 2010 г. прогнозираше растеж от 1,1%, а сега – растеж от 0,5%, т.е. с 0,6 процентни пункта по-ниско. Такива големи различия в рамките на 2,5 месеца са необичайни за реномирана институция като Европейската комисия. Очаквам по-неблагоприятно развитие на кризата през 2009 г. – спад на БВП между 2,5 и 3,0%, вместо прогнозираните от Комисията 1,8% и още по-големи през 2010 година.
Второ. Епицентърът на кризата беше в Америка. Тя се пренесе в Европа след 8-9 месеца. Според Националното бюро за икономически изследвания (NBER) на САЩ Америка е в рецесия от декември 2007 г., а най-големите европейски държави – от последното тримесечие на 2008 година. Следователно, може да се каже, че лагът е около 9-10 месеца. Кризата в Америка още не е достигнала дъното си. Тя продължава да се изостря и прогнозите на най-компетентните анализатори относно продължителността и дълбочината на кризата са особено предпазливи. Много ще зависи от успешния замисъл и приложение на новия пакет от 850-900 млрд дол. на президента Обама за съживяване и реинвестиции и на остатъка от 350 млрд. дол (от общо 700 млрд. дол.) за финансова стабилизация. Ако допуснем оптимистичния вариант кризата в САЩ да достигне дъното си в края на третото и началото на четвъртото тримесечие на 2009 г. при същия лаг, може да се очаква тя да достигне апогея си в Европа към края на третото (или през четвъртото) тримесечие на 2010 година. От това може да се направи извода, че очакванията за положителен растеж през 2010 г. са преждевременни. Аз очаквам спад на БВП 1,5-2,0% през 2010 г., вместо прогнозирания от ЕК растеж от 0,5%. При благоприятни глобални и регионални условия може да се очаква нулев или близък до него растеж за ЕС през 2011 година.
В междинната прогноза на Европейската комисия има и раздел за България. Там четем:
„Растежът на БВП през първите три тримесечия на 2008 г. беше висок – средно 7% в резултат главно на вътрешно потребление и активна инвестиционна дейност. Финансовите ограничения и по-ниската доходност обаче започнаха да влияят върху преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), включително и забележимото им намаление в номинално изражение. Високият растеж на кредитите подкрепяше инвестициите и частното потребление, които нарастнаха съответно с около 19% и 5%. Влиянието на външния сектор върху растежа стана по-малко негативно, в резултат на ускорения износ и забавения внос. Очаква се, че БВП е нарастнал със 6,5% в 2008 година.
Икономическата активност в България се очаква да спадне чувствително през 2009 г., понеже по-слабото външно търсене и по-строгите кредитни условия ще се отразят на износа и на вътрешното търсене. Реалният растеж на БВП се очаква да намалее до около 1,75% в 2009 г. и да се възстанови съвсем слабо през 2010 година. Поради очаквания по-малък приток на ПЧИ, прирастът на инвестициите ще падне рязко до около 1,75% в 2009 г. и 3% през 2010 година. Очакваното значително забавяне на повишението на заетостта и заплатите и по-умереният растеж на кредита ще доведе до забавяне на частните потребителски разходи. Растежът на износа и вноса също ще се забави рязко в резултат на по-ниското външно и вътрешно търсене. Тъй като обемите и цените на вноса също се очаква да спаднат търговският дефицит ще се намали постепенно. Много високият дефицит в текущата сметка би трябвало да падне под 20%.
Повишението на заетостта се очаква да се забави чувствително през 2009-2010 година. Въпреки по-ниското повишение на производителността на труда, по-умерените очаквани повишения на номиналните заплати ще доведат до забавяне на номиналните съотношения между приръстите на производителността на труда и средната работна заплата (unit labour cost). С намалението на глобалните цени на борсовите стоки и по-бавното повишение на номиналните заплати инфлацията по хармонизирания индекс за потребителските цени ще падне под 6% в 2009 година. Относително високият растеж на заплатите ще продължава да тежи върху перспективите за печалба.
Независимо от намаляващите разходи и резервните буфери в бюджета, общият бюджетен излишък се очаква да е около 2% от БВП в 2009 г., т.е. далече под официалната граница на ЕС от 3% дефицит. По-ниският от планирания 3% излишък се дължи на по-неблагоприятния сценарий за растежа и неговият по-малко ефикасен състав от гледна точка на данъчните постъпления по продукти и услуги. Нивото на публичния дълг ще продължава да намалява под 11% от БВП”[5].
Най-важните макроикономически показатели за България са представени в таблица 5.
Таблица 5.
Основни черти на междинната прогноза за България – %
Показатели
2006
2007
2008
2009
2010
БВП
6,3
6,2
6,4
1,8
2,5
Частно потребление
9,5
5,3
5,0
1,2
2,4
Публично потребление
-1,3
3,1
1,9
2,2
2,2
Натрупване за основен капитал
14,7
21,7
19,0
1,8
2,9
Износ – продукти и услуги
8,7
5,2
5,2
0,1
3,4
Внос – продукти и услуги
14,0
9,9
7,7
0,5
3,3
Принос за растежа на БВП:
– вътрешно потребление
– натрупване на запаси
– външен баланс
10,0
1,8
-5,4
9,9
1,2
-4,9
9,4
0,3
-3,3
1,8
0,4
-0,4
2,9
0,2
-0,6
Заетост
3,3
2,8
3,2
0,9
0,7
Безработица – европейска дефиниция
9,0
6,9
6,0
6,3
6,4
Средна заплата
7,4
17,9
19,0
10,9
9,0
Реална unit labour cost
-3,8
5,9
4,8
3,2
2,7
Хармонизиран индекс на потребит. цени
7,4
7,6
12,0
5,4
4,8
Търговски баланс – % от БВП
-22,0
-25,5
-27,4
-24,0
-23,5
Текуща сметка – % от БВП
-18,6
-22,5
-24,7
-20,8
-19,6
Бюджетен баланс – % от БВП
3,0
0,1
3,2
2,0
2,0
Публичен брутен дълг – % от БВП
22,7
18,2
13,8
12,2
10,7
Източник: European Commission, Directorate – General for Economic and Financial Affairs, Interim Forecast, January 2009
Пояснения:Данните са в % към предходната година, освен ако е посочено друго. Данните за 2006 и 2007 г. са фактически, за 2008 г. – очаквани и за 2009 и 2010 г. – прогнозни
Убеден съм, че ходът на кризата ще опровергае и тази прогноза на Европейската комисия, защото:
Първо. И тук анализаторите от ЕК не са се поучили от досегашните си прогнозни грешки. В прогнозата от 3 ноември 2008 г. те предвиждаха растеж на БВП в България 4,5% за 2009 г. 4,7% за 2010 година. Сега прогнозират съответно 1,8% и 2,5%[6]. Такива големи разлики в прогнозираните величини на растежа от един и същ екип по една и съща методика в рамките на 2,5 месеца пораждат доста въпросителни.
Между прогнозата за ЕС като цяло и тази за България трябва да има логическа връзка и висока степен на съответствие, поради обвързаността на българската икономика с тази на Общността по линия на износа и вноса, притока на ПЧИ и на кредитен ресурс, силно интегрирана финансова система, трансфери на български работници в европейските страни, посещения на европейски туристи и т.н. Такова съответствие липсва също между прогнозата за България, от една страна и прогнозите за другите европейски страни, с които имаме най-тесни търговски, финансови, трудови, институционални и други връзки: Германия, Австрия, Италия, Гърция, Белгия, Франция, Великобритания, Испания. Около 60% от износа на България е към страните от ЕС и около 80% – към страните от ОИСР. Износът на България за страните от ЕС по цени FOB през 2007 г. е бил 16,1 млрд. лв. (при общ износ 26,4 млрд. лв.), а за януари-ноември 2008 г. по предварителни данни – 16,9 млрд. лв. (при общ износ 28,0 млрд. лв.).
В резултат на рецесията в най-развитите страни в Европа и извън нея се очаква България да загуби около 30-35% от износа си, т.е. 8,4-9,8 млрд. лева. Ще има и рязък спад в притока на ПЧИ и кредитен ресурс в порядъка на няколко млрд. лева. Припокриването на икономическата и газовата криза в началото на януари 2009 г. показа колко уязвима е нашата страна като място за дългосрочно инвестиране и това вероятно ще се отрази негативно на бъдещите притоци на ПЧИ.
Второ. Като имаме предвид очаквания ход на кризата през 2009 и 2010 г. в най-развитите страни с които сме тясно обвързани, а също и сегашната рестриктивна държавна политика у нас, трудно е да се очаква, че България може да удържи 1,8% растеж през 2009 г. и още по-малко – повишение на растежа до 2,5% през 2010 година. Не се вземат ефикасни мерки за покриване на сумарната „дупка” в БВП (около 10-12 млрд. лв.) от загуби от износ, ПЧИ, кредитна дейност, трансфери от наши работници в чужбина, чуждестранни туристи, намалено вътрешно търсене, международни транспортни услуги. Реална е опасността нашата икономика да бъде на самия праг на рецесията и дори в мека рецесия през 2009-2010 година. При преход от рестриктивна към експанзивна бюджетна политика рецесията може да се избегне. Правителството обаче засега не възприема такава политика.
Трето. Като се има предвид силно рестриктивният характер на бюджета за 2009 г. е трудно да се приемат очакванията на експертите от ЕК за положителен приръст на частното и публичното потребление и натрупването за основен капитал. Действителните величини по тези показатели за 2009 и 2010 г. ще бъдат по-неблагоприятни. Това пък ще направи невъзможно постигането на прогнозирания от ЕК приръст на БВП.
Четвърто. Съотношението между приръстите на износа и на вноса се очаква да остане сходно с досегашното – леко превишение на вноса за 2009 г. и лек превес на приръста на износа над вноса през 2010 година. И двете величини, особено втората са доста оптимистични. Кризата и свързаните с нея резки намаления на цените ще повлияят благоприятно при вноса, особено на енергоносителите. Не бива обаче да се забравя, че те ще влияят неблагоприятно и при износа чрез рязко понижените цени на суровините, първично обработените материали и стоките с посредствено качество, които преобладават в нашия износ. Цените на металите – важна съставка на нашия експорт, спаднаха с около 50%. Така че е трудно да се твърди дали нетният ценови резултат ще е благоприятен за нас. Както вече споменах, обемът на износа ще спадне чувствително. По-вероятно е спадът на износа да превишава спада на вноса по очевидни причини. В този контекст звучат оптимистично прогнозите за макар и леко подобрение на негативните баланси по външнотърговската и текущата сметка. Също така неубедителни са прогнозите за рязкото (7-8 кратно) намаление на негативния принос на външния баланс върху растежа през 2009 и 2010 година.
Пето. Оптимистична е и частта от прогнозата за заетостта и безработицата. Очаква се заетостта да продължи да расте, макар и с намалени темпове. Ако се потвърдят моите очаквания за по-нисък от прогнозирания растеж и дори за мека рецесия, а също и завръщането на немалка част от нашите сънародници, работещи в чужбина, не е възможен положителен растеж на заетостта. По-скоро обратното. Прогнозира се незначително повишение на безработицата – с 0,3-0,4 процентни пункта. Тази прогноза също е доста оптимистична. Оптимистични са и очакванията за растеж на номиналната работна заплата. Бизнесът нито желае, нито може да осигури такова повишение. Промененото съотношение между търсенето и предлагането на пазара на труда също не е в полза на повишение на средната заплата. Предвидените номинални повишения на заплатите в бюджетния сектор са минимални и ще действат само през втората половина на годината. При това, дори и те не са сигурни, понеже са блокирани 10% от квотите на бюджетните сектори и ведомства. При очакваното неизпълнение на бюджета по приходите блокираните средства няма да бъдат раздадени на съответните адресати.
Шесто. Очакваната инфлация по хармонизирания индекс за потребителските цени за 2009 и 2010 г. е твърде висока. Класическите двигатели на инфлацията няма да работят през тези две години. В някои развити страни дори растат опасенията от дефлация. Такава опасност у нас едва ли има, но най-вероятно инфлацията ще бъде между 2 и 3 процента.
Седмо. Предвиден е бюджетен излишък от 2% към БВП през 2009 и 2010 година. Така е ако се спази сегашната философия на бюджета. Аз очаквам властите да осъзнаят грешката си и да корегират бюджета за 2009 г., като увеличат значително държавните разходи за поне частично запълване на посочената по-горе „дупка” в БВП и допуснат дори умерен дефицит. Но дори ако те упорстват, при очакваното намаление на постъпленията от данъци ще бъдат принудени да изоставят философията за бюджетен излишък. Не е изключено и социално напрежение, което да ги принуди да възприемат по-реалистичен подход. Ако се съди по изпълнението на бюджета през последните месеци на 2008 г. има основания за тревога. През всички предходни години след 2000 г. е имало значително преизпълнение на предвидените в закона годишни данъчни приходи. За първи път от десетина години те не са изпълнени през 2008 г. – виж таблица 6. През 2009 г. се очаква още по-голямо влошаване.
Таблица 6.
Данъчни приходи по републиканския бюджет за 2008 г.
Показатели
Млн. лева
В % към предвиденото в закона за бюджета
Общо данъчни приходи
16125
96,3
– Косвени данъци
11758
96,5
– Преки данъци
4367
95,8
– данък в/у печалбата
2060
96,8
– данък в/у доходите на физич. лица
1951
90,7
Източник: Интернет сайт на Министерство на финансите
Пояснение: Годишното неизпълнение е със 620 млн. лв., а неизпълнението по данъка върху доходите на физическите лица с около 200 млн. лв. се дължи главно на въвеждането на плоския данък с една от най-ниските ставки в света.
Осмо. В прогнозата се показва само ниският публичен дълг, а се пропуска общият брутен външен дълг, който е 107,1% от БВП. Структурата на този дълг на пръв поглед е поносима, ако не се случат непредвидени обстоятелства. По данни на БНБ към края на октомври 2008 г. дългосрочните задължения са 61,9% от дълга, а краткосрочните 40,8%. Дългът на сектор „държавно управление” е 8,4% от БВП, а на банките 27,2%.
Растежът в ЕС, към който е насочен над 60% от нашия износ, затихва през 2008 и особено през 2009 година. ЕС вече е в рецесия, която ще продължи и през 2010 година. При това положение той не може да не ограничи рязко вноса си. Още повече, че преобладаващата част от нашия износ към тези страни са суровини, първично обработени материали и стоки с посредствено качество, чийто експорт е високо еластичен спрямо темпа на БВП. Високотехнологичните стоки, чийто износ е най-малко чувствителен на стопански смущения, е около 3% от общия ни експорт.
Италия, Испания, Франция, Германия, Белгия, Австрия, Великобритания, САЩ, към които е насочена голяма част от нашия износ, през 2009 г. са в рецесия. Чувствително забавяне на стопанската дейност ще има и в нашите съседи –Турция и Гърция, към които са насочени около 20% от общия ни експорт. Износът ни към всички тези страни ще намалее. Спаднаха и експортните ни цени.
Намалението на износа като обем и като цени ще засегне най-силно експортните ни отрасли. Ефектът ще се почувства по цялата верига от стопански връзки и ще се изрази в намаление на произведената БДС, намаление на приходите от реализация, освобождаване на персонал, намаление на данъчните и осигурителните постъпления, затруднения в обслужването на междуфирмени задължения, на задължения към банките, бюджета, социалното осигуряване, към собствения персонал и т.н. (116 млрд. лв. към края на 2007 г по оценка на БСК). Немалък брой наши предприятия вече са декапитализирани[7].
Намалението на износа ще доведе до увеличение на дефицитите в търговския баланс и в текущата сметка (виж таблица 7)
Таблица 7.
Дефицити в търговската и текущата сметка
(% от БВП)
Показатели
2006
2007
2008
2009
Търговски баланс
21,8
25,0
30
повишение
Текуща сметка
14,8
20,7
24-26
повишение
Източник: за 2006 и 2007 – изчислено от автора по фактически данни; за 2008 г. – прогноза на автора в статията от 19 февруари 2008 г. във в. ПАРИ и във в. ДУМА от 13 март 2008 г.За 2009 г. количествена прогноза не е възможна, но влошаването наверно ще продължи. Очаквам рецесията да се отрази по-силно в намаление на износа като физически обем и по стойност, отколкото в намаление на вноса. Резултатите за януари-ноември 2008 г. го потвърждават.
Основание да вярвам, че прогнозата ми за 2008 г. ще се потвърди са най-новите отчетни данни на БНБ за платежния баланс за януари-ноември 2008 година. Дефицитът във външнотърговския ни баланс расте спрямо същия период на 2007 г. с 26,0%, а в текущата сметка с 39,2%. България е рекордьор в ЕС по тези дефицити.
През декември 2008 г. влошаването наверно се е засилило. Правителството греши ако разчита да смекчи последствията от тези дефицити чрез трупане на фискален резерв или буфери в бюджета. С това се третират последствията, а не причините за дефицитите и само се отлага експлозията.
Степента в която България ще бъде засегната от текущата криза зависи не от степента на задлъжнялост на банките вътре в страната и от дела на необслужваемите кредити (който е нисък), а от стопанските връзки на българската икономика с развитите европейски държави по линия на износа, притока на ПЧИ, ограничения достъп до кредити от търговските банки (преобладаващата част от които са собственост на физически и юридически лица от развитите страни), намаления приток на трансфери от българи, работещи в чужбина, от западни туристи и т.н. Колкото по-дълбока и продължителна е кризата в западноевропейските страни, към които е насочен над 60% от нашия износ, постъпва преобладаващата част от ПЧИ и от другите валутни постъпления, толкова по-силно ще пострада България от кризата.
Друг един аспект на текущата задлъжнялост има пряко отношение към текущата криза. Това е брутната външна задлъжнялост на България. Брутният външен дълг към края на октомври 2008 г. е бил 36424 млн. евро (107,1% от БВП). Обслужването на брутния външен дълг за първите 9 месеца на 2008 г. е било 14,4% от БВП, а на публичния дълг – 2,25%.
При такава обща картина за външната задлъжнялост може да се каже, че няма непосредствена опасност България да изпадне в неплатежоспособност при обслужване на външния си дълг през 2009 година.
В публикация на МВФ в началото на октомври 2008 г. се предупреждава, че България, Естония, Латвия, Литва и Румъния са в предкризисна ситуация, защото техните дефицити по текущата сметка са над 5% от БВП. А нашият е пет пъти по-висок.
Влиянието на глобалната рецесия върху нас ще е много по-силно, отколкото влиянието на глобалната финансова криза. Последствията за реалния сектор ще бъдат по-тежки и възможностите за маневриране по-ограничени. В редица случаи кризисните проблеми няма да имат краткосрочни решения, защото антикризисните мерки се предприемат твърде късно, а е нужен съответен лаг между задействането на мерките и получаването на резултат. Освен това, тези лагове в реалния сектор са по-продължителни от лаговете във финансовия сектор. А и лагът между вземането на мерки за стимулиране активността в реалния сектор с инструментите на бюджетната политика и ефектите от тези мерки е по-голям, отколкото при въздействие с инструментите на паричната политика, която у нас е силно ограничена от наличието на валутен борд.
2. Необходима ли е антикризисна програма?
През октомври 2007 г. на дискусия по проектобюджета за 2008 г., организирана от Съюза на икономистите в България, в присъствието на зам. министъра на финансите К. Ананиев, препоръчах новият бюджет да държи сметка за задаващата се финансова криза. Управляващите среди посрещнаха тези препоръки с високомерно пренебрежение.
На 19 февруари, 2008 г. в. ПАРИ публикува моя статия „Нужна е превантивна антикризисна програма”[8] с подзаглавие „На фона на евентуална световна финансова криза България е заплашена да бъде засегната и трябва да се подготви за това”. По онова време властите у нас дори не мислеха, че е възможна някаква криза, а камо ли да се готвим предварително за нея.
В статията писах, че „със сегашната си икономическа политика България се е устремила към валутно-финансова криза през близките години. Правителството очевидно съзнава това и трупа фискален и валутен резерв, за да „гаси пожара”, вместо да взема мерки за предотвратяването му. Дефицитите в търговската и текущата сметка не се лекуват с бюджетни излишъци, а чрез отстраняване на причините, които ги пораждат”.
И по-нататък: „Тази неприятна картина се превръща в тревожна на фона на евентуална световна финансова криза, която съдържа потенциал да прерастне в нещо по-сериозно. Поради огромните дефицити във валутно-финансовите си баланси България е между най-уязвимите страни в случай на глобална финансова криза”.
По-нататък в същата статия писах: „Правителството на България не може да остане безучастно в тази деликатна ситуация. Особено като се има предвид посочената по-горе слабост на нашата икономика и обвързаността й с икономиките на ЕС. В случай, че сериозната криза бъде избегната, толкова по-добре. Ако обаче това не стане, България трябва да бъде готова да смекчи във възможно най-висока степен негативните последици на финансовата криза върху нашата икономика”.
И продължих: „Тази превантивна антикризисна програма трябва да включва предпазни мерки за 2008-2009 г., осигуряващи:
– смекчаване на очакваното намаление на растежа на БВП;
– смекчаване на очакваното намаление на износа;
– смекчаване на очакваното намаление на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ);
– смекчаване на очакваното намаление на притока на портфейлни инвестиции;
– смекчаване на евентуално намаление на трансферите на работещи в чужбина българи;
– смекчаване на последствията от очаквания по-труден достъп до външни кредити;
– подобряване усвояването на трансферите от структурните и други фондове на ЕС за компенсиране на намаления приток на ПЧИ и външни кредити и по този начин – запазване на нормата на общо натрупване;
– ограничаване на високата инфлация и опасността от дефлация при евентуално задълбочаване на кризата;
– ограничаване на застрашително растящия дефицит във външнотърговския баланс, който може да достигне 30% от БВП през 2008 година;
– ограничаване на също така опасно нарастващия дефицит в текущата сметка, който ще се увеличи допълнително при евентуално намаление на притока на ПЧИ и да достигне 24-26% от БВП;
– ограничаване на неблагоприятните последствия върху конкурентоспособността на нашия износ от продължаващото оскъпяване на лева, поради дълготрайно фиксирания обменен курс;
– търсене на варианти за постепенно „освобождаване” на натрупващия се инфлационен диференциал във фиксирания курс на лева (около 100% инфлация у нас от въвеждането на валутния борд до края на 2007 г., при около 20% в страните от еврозоната за същия период);
– смекчаване на негативните ефекти на евентуална криза върху бюджетните постъпления;
– смекчаване на опасността от намаляване на реалните доходи, особено на бедната част от населението.
Препоръчвам на правителството да пристъпи към изработване на такава предпазна антикризисна програма, докато не е станало късно!»
По онова време даже по света малко се говореше за глобална финансова криза. Употребяваше се понятието «ипотечна криза». У нас дори не се мислеше за криза. Всяко напомняне за глобална криза се считаше за краен песимизъм. Дори далеч по-късно – през септември 2008 г., когато кризата вече придобиваше глобален характер, министърът на финансите вместо криза, предпочете да нарече процесите «някакви турболенции». А спрямо призивите за изготвяне на превантивна антикризисна програма властите не спираха да се отнасят с високомерно пренебрежение.
Продължавах да полагам усилия да убеждавам общественото мнение и особено правителствените среди, в необходимостта от превантивна антикризисна програма. Публикувах статии в този смисъл в ДУМА на 13 март 2008 г., пак в ДУМА на 8 октомври 2008 г. и в ПАРИ на 14 октомври 2008 година[9]. Правителството продължаваше да отрича, че е необходима такава превантивна програма, защото още не сме засегнати от кризата. Като че ли бедствието трябва да навлезе в нашия дом, за да почнем да мислим как да се спасяваме!
Междувременно антикризисни програми изработиха правителството и Конгресът на САЩ, Европейската комисия, всички правителства на страните членки на ЕС, Япония, Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Австралия, Южна Корея и много други страни и пристъпиха към координирани колективни действия по тяхното изпълнение. Руската Дума прекъсна ваканцията си, за да обсъди и приеме разгърната антикризисна програма.
Едва през втората половина на октомври и най-вече с проекто бюджета за 2009 г. правителството косвено призна, че е необходима такава програма, оповести някои нейни елементи и оповести, че ще я вгради в бюджета за 2009 година.
3. Какво трябва да съдържа антикризисната програма?
Антикризисната програма трябва да бъде изработена на основата на внимателен диагностичен анализ на състоянието на икономиката. Този анализ следва да установи най-уязвимите места в момента и през следващите няколко години и да набележи мерки за смекчаване негативните въздействия на глобалната криза върху нас. Очевидно, след като най-големи са пораженията по линия на слабия износ, трябва най-сетне да се вземат радикални мерки за подобрения в дефицитите по търговския баланс и текущата сметка. Резултатите от такива мерки ще се почувстват след години. Такава програма би трябвало да съдържа основни принципи, мерки от краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер.
3.1. Основни принципи
– Българската антикризисна програма трябва да съответства на договорената антикризисна политика на ЕС. Доказано е, че координираните мерки между страните членки дават по-добри резултати от изолираните национални мерки;
– Програмата трябва да държи сметка, че ситуацията в света и у нас е непредвидима и силно рискова. Никой не може да предвиди със задоволителна точност мащаба, дълбочината и продължителността на кризата във финансовия и още по-малко в реалния сектор;
– Хладнокръвна реална оценка и точна диагноза на ситуацията, както общо (износ, ПЧИ, външно кредитиране, еврофондове, вътрешно натрупване, заетост, доходи, лично и държавно потребление, валутно-финансови баланси и др.), така и по отрасли, подотрасли и предприятия, а също и по райони;
– За разлика от оптимистичните правителствени оценки, българската икономика не е в добро състояние и е уязвима на кризисни шокове. Основните причини за настоящата криза са външни и ние не можем да им влияем;
– Да се държи сметка, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Тежестите на кризата и на антикризисните мерки трябва да се споделят балансирано от труда и от капитала, а помощите да се насочват с предимство към най-нуждаещите се физически и юридически лица;
– Да се оказва помощ на стопански единици, които са работели нормално преди кризата и сега са в затруднения в резултат на кризата. Не трябва да се оказва помощ по антикризисните програми на предприятия, които и преди кризата са били пред фалит поради некомпетентно управление или други субективни причини;
– При оказване на помощ на финансови и нефинансови стопански субекти да се сведе до минимум и по възможност да се избягва прехвърлянето на цената за последствия от лошо управление на стопански ръководители по субективни причини върху държавата, а това означава – върху данъкоплатците;
– Да се помни отдавна доказаното от сериозните икономически теории правило, че при рецесия и депресия се провежда агресивно стимулиране с инструментите на паричната и бюджетната политика, а не рестриктивна политика[10]. В документ на ОИСР от 14 ноември 2008 г. е записано: „След серията намаления на основните лихви от централните банки в подкрепа на растежа, сега правителствата трябва да дадат силен тласък на своите икономики с фискални стимули под формата на данъчни намаления или по-големи държавни разходи”. На 15 ноември 2008 г. Гордън Браун заяви на срещата на Г-20: „Очакванията за ниска инфлация създават възможности за ниски лихви и стимулиращи фискални мерки”. И по-нататък: „Ние сме в обстановка на ниска инфлация и това позволява да се действа с активна фискална политика… Необходими са координирани и съгласувани стимули чрез използване на бюджетни мерки в подкрепа на търсенето в нашите икономики. Вярвам, че много страни ще провеждат такава политика през следващите седмици” В това е сърцевината на политиката, която ни е нужна сега. Всяко пренебрегване на този принцип и налагане на сляпа късогледа рестриктивна политика ще ни струва много скъпо. Това е доказано отдавна от стопанската практика;
– Бюджетните дефицити са допустими и дори необходими по време на рецесия. С допълнителните преки и косвени бюджетни разходи се стимулира вътрешното частно и държавно потребление, а също и инвестиционното потребление, за да се компенсират загубите от намаления износ и другите посочени по-горе причини. Така се повишава съвокупното вътрешно търсене, запълва се част от „дупката” в БВП, оставена от намаленото външно търсене и се ускорява възстановяването на растежа. Бюджетната рестрикция е пагубна по време на рецесия. Жалко, че това все още не се разбира от българското правителство;
– Антикризисната програма да се изработи в повече от един вариант. Същото важи и за бюджета за 2009 година. Единият (предпазливо оптимистичен) вариант може да се счита за официален и да се приеме от Народното събрание. Вторият да е песимистично реалистичен. Изходните му позиции за влиянието на глобалната криза върху България и оценките за степента на уязвимост на нашата икономика следва да бъдат по-строги. На по-песимистичните варианти на антикризисната програма и на бюджета за 2009 г. може да не се дава гласност, понеже ще съдържат по-мрачни оценки за евентуален развой на кризата и по-непопулярни антикризисни мерки, които могат да породят негативни очаквания, водещи до паника в обществото;
– Антикризисната програма трябва да е неделима част от общата програма за действие на държавата и бизнеса, но тя трябва да притежава относителна самостоятелност и да показва какво правителството ще направи в повече за подпомагане на икономиката в кризисна обстановка от това, което е правело в нормални условия [11]. Програмата на българското правителство от 30 януари 2009 г. не отговаря на този принцип;
– Антикризисната програма (и бюджетът за 2009 г.) да са гъвкави. Те трябва да съдържат възможност за бърза реакция при евентуален неблагоприятен обрат в ситуацията през годината. Ако поради неочаквано голямо влошаване на ситуацията първоначално приетият бюджет се разминава твърде много с реалностите, той трябва да бъде веднага актуализиран. Тук няма място за управленски престиж;
– Програмата да предвижда повишаване на регулативните и надзорни функции на държавата, а при установени груби нарушения – за бърза намеса в стопанската дейност на отделни финансови и нефинансови предприятия, включително и чрез обявяване в несъстоятелност;
– Програмата да направи преоценка на политиката по приватизация. Да се преустанови приватизацията на дейности със силна социална ориентация: електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, вътрешен градски транспорт, железопътен транспорт, големи болници, здравноосигурителни и пенсионни фондове, здравна каса. При системни нарушения от собствениците на важни социални дейности, те да бъдат одържавявани или връщани на общините, с търсене на стопанска и наказателна отговорност от виновните лица;
– Да се засили следприватизационният контрол и при установени груби нарушения на приватизационните договори съответните обекти да се връщат на държавата, а виновниците да възстановяват понесените загуби и да им се търси наказателна отговорност;
– Главното внимание в програмата да се насочи към минимизиране на загубите от кризата. Звучат несериозно призивите да извлечем изгода от кризата. Ние сме твърде слаби като държава и като икономика, за да направим това;
– Подготовка за преориентация на икономическата политика от неокласическа (либерална) към неокейнсианска. Като съдя от изказванията за причините и за поуките от текущата криза, правени от видни държавници от най-големите страни в света и от изтъкнати икономисти,като нобеловите лауреати П. Кругман, Дж. Стиглиц и други[12], от заключителния документ на срещата на Г-20 на 15 ноември 2008 г., а също и от икономическата философия на новия американски президент и на доминирания от демократите Конгрес, такава се очертава да бъде следкризисната тенденция в света[13].
3.2. Спешни мерки
Това са мерки, които следва да се приложат незабавно и да дадат резултат до няколко месеца или най-късно 1-2 години[14]. Такива могат да бъдат:
– Част от приетите вече мерки от правителството и БНБ за стабилизация на банките са правилни: защита на депозитите до 100 хил. лева; ползване на част от наличностите в търговските банки за кредитиране, намаляване на задължителните минимални резерви, намаляване на основната лихва, по-голяма предпазливост при кредитирането и т.н. Желателно е още по-нататъшно намаление на задължителните минимални резерви на търговските банки в БНБ от 10% на 8 или 6%; намаление на спреда между лихвите по кредитите и по депозитите чрез намаление на първите и повишение на вторите и т.н. Едва ли е правилно нашата държава да гарантира междубанковите кредити, понеже преобладаващата част от действащите в България търговски банки са собственост на чуждестранни лица. Това трябва да бъде грижа на техните собственици;
– Ако се съди от опита на развитите пазарни икономики през последните месеци на 2008 г. и януари 2009 г. традиционните инструменти на паричната политика (политиката по основната лихва, политиката по задължителните резерви в централната банка, покупката на държавни акции в активите на финансовите институции и т.н.) не дават очакваните резултати за размразяване на кредитната дейност. Очевидно са нужни допълнителни нетрадиционни мерки (в т.ч. и инструмента на количествените улеснения) за възстановяване на доверието вътре във финансовата система и спрямо тази система. Този проблем обаче не е по силите на България. Макар и много трудно, той може да бъде решен само на глобално равнище с участието на най-големите икономики;
– Да се изработи (като резерв на официалния) цялостен всестранно обвързан бюджет за 2009 г. с по-реалистично-песимистична макрорамка: нулев растеж на БВП или рецесия между 1,5 и 2,5%; по-ниска инфлация 2,0-3,0%; ПЧИ – около 2,0 млрд. евро; още по-рязко намаление на износа; по-неблагоприятен валутен курс; по-труден достъп до външни кредити; по-голяма безработица; по-малки трансфери от наши работници в чужбина; по-слабо усвояване на структурните фондове от ЕС; по-малки постъпления в бюджета; по-големи субсидии за здравеопазване, образование, наука и инфраструктура; по-агресивна бюджетна и парична политика; още по-големи дефицити по търговската сметка и т.н. Такъв песимистичен вариант на бюджета може да бъде с дефицит 2-3% от БВП. Този резервен вариант на бюджета не е нужно да се огласява, а да е готов за задействане при по-неблагоприятен от очаквания сега развой на кризата[15];
– Правителството да създаде условия за балансирано разпределение на тежестите на кризата между труда и капитала[16]. Това не е направено засега в нашия бюджет. Повишаването на пенсиите и заплатите се отлага за началото на април и юли, вместо да започне от 1 януари, за да помогне на по-бедните в тази кризисна ситуация; не се възстановява необлагаемият минимум; не се въвежда семейно данъчно облагане; ограничава се ваучерната система за храна на работниците, а се предвижда ново намаление на осигурителните вноски за работодателите с 2,5 процентни пункта; предвидено е освобождаване от и без това ниския корпоративен данък за 5 години на новите инвестиции над 10 млн. лева. Предвижда се повишаване на детските надбавки от 25 лв. на 35 лв., вместо да бъдат повишени до 45 лв. месечно и да важат от 1 януари 2009 година. Аз не възразявам срещу стимулите за капитала, но те трябва да са балансирани с поне същите по размер, дори по-големи стимули и помощи за бедните и за средната класа;
– Не са достатъчни мерките за подпомагане на най-бедните. Известно е, че в края на 2008 г. 300-350 хил. пенсионери са с пенсия под 113 лв. месечно. Да се създаде фонд за подпомагане на най-бедните по специална кризисна програма, която да обхване хората с месечен доход до 170-180 лева;
– Необходими са още по-решителни мерки за намаление на държавната и общинската администрация с 10-15% през 2009 година;
– Срокът за възстановяване на ДДС да се намали до 15 дни;
– Повишението на номиналните величини на субсидиите за здравеопазване и образование е недостатъчно, особено в реално измерение. Разходите за здравеопазване, образование и наука, като процент от БВП се предвижда да са на досегашните нива и дори по-ниско. Не личи да се предвижда съществено повишение на заплатите на учителите, учените, университетските преподаватели, медицинските сестри и други силно онеправдани категории;
– Като се има предвид, че банката за икономическо развитие е практически единствената държавна банка с помощта на която правителството може да провежда по-лесно своята политика, особено в кризисна ситуация, желателно е да се увеличи още повече нейният капитал от предлаганото и да се разшири още нейната кредитна дейност[17]. При откриване на кредитни линии на други търговски банки тя трябва да има право да контролира използването им по предназначение и в определянето на кредитните условия;
– Да се повиши активността и експедитивността на агенцията за експортно кредитиране. Това е особено важно сега, поради големите затруднения за износ;
– Да се направи цялостен анализ на огромната междуфирмена и друга задлъжнялост (около 116 млрд. лв в края на 2007 г. по оценка на БСК) и да се вземат мерки за предотвратяване на верижни фалити. Да се приложи системата за взаимно разчистване на междуфирмените задължения, което може да намали значително тази задлъжнялост[18];
– От началото на 2009 г. да се създаде държавен инвестиционен фонд с първоначален ресурс от 2,0 млрд. лв. за държавно и държавно-частно финансиране на инвестиции за приложни научни изследвания, за създаване на високотехнологични производства, на експортно ориентирани производства и инфраструктура за високоскоростен интернет. Предвидените 500 млн. лв. са добра първа крачка, но тя не е достатъчна. Първоначалното захранване на този фонд да стане от фискалния резерв;
– Оказване на експертна консултантска и финансова помощ на перспективни малки и средни предприятия, особено на високотехнологични и на работещи за износ;
– Да се направи внимателен анализ за очакваното намаление на притока на чуждестранни туристи, за да се установи евентуалното влияние на глобалната криза върху постъпленията от стопански туризъм;
– Рязка (ако е необходимо полувоенна) мобилизация на администрацията, занимаваща се с усвояване на предприсъединителни, структурни, кохезионен и аграрни фондове от ЕС за подобряване на тяхното използване като най-важен компенсатор на намалението на притока на ПЧИ и външно кредитиране;
– Преглед на досегашната практика по пласиране на валутния резерв на БНБ и на фискалния резерв с цел да се минимизират евентуални загуби поради изпадане в неплатежспособност на чуждестранни и наши финансови и други институции, където се съхраняват тези пари. Ръководството на Народното събрание да бъде информирано за резултатите от тази проверка;
– Да се направи предварителен анализ на потенциала за преждевременно завръщане на български работници от чужбина и тяхното влияние върху трансферите на валута и състоянието на безработицата у нас. На тази основа да се вземат необходимите предпазни мерки;
– При съкращаването на персонал в предприятията през 2009-2010 г. фирмите и държавата да вземат мерки за запазване на квалифицирания персонал. За целта държавата да поеме част от заплатите на този персонал, оставен в предприятията при непълно уплътняване на работното време, за срок до една година;
– Основен принцип на бюджетната политика по време на кризата не трябва да бъде свиване на вътрешното търсене (както препоръчват либерални икономисти и както е направен сегашния бюджет за 2009 г.), а напротив – неговото стимулиране за компенсиране на намаленото външно търсене[19]. С оглед да се ограничи негативното влияние на кризата върху растежа на БВП да се направи комплексен анализ на влиянието на кризата върху различните съставки на вътрешното и външното търсене. За компенсиране на очакваните загуби от намаление на износа (външното търсене) да се вземат бързи мерки за повишаване на личното и държавното потребителско търсене и на инвестиционното търсене (съвокупното вътрешно търсене). Това предполага по-голямо повишение на пенсиите, на ниските заплати, на разходите за здравеопазване, образование, наука, инфраструктура, социални защитни мерки, увеличаване на помощите при безработица, разширяване достъпа до хранителни ваучери, въвеждане на повишен необлагаем минимум, на семейно данъчно облагане и т.н. Да се отмени произволно натрапеният таван от 40% за преразпределителна роля на бюджета, при средно около 50% в страните членки на ЕС. Такова увеличение на вътрешното търсене няма да предизвика инфлация, поради засилването на външните антиинфлационни фактори (намаление на цените на енергоносителите, суровините, металите, химикалите и други подобни в резултат на глобалната рецесия)[20]. За намаление на вътрешните цени на хранителните стоки може да помогне намеса на държавата за ограничаване на паразитните посредници между земеделските производители и крайните потребители;
– Ускоряване на реформите в здравеопазването, образованието и науката за повишаване на тяхната ефикасност и по-рационално използване на допълнително предоставяните финансови ресурси;
– Готовност с програма за квалификация и преквалификация за пренасочване на евентуална нова безработица през 2009 и 2010 година. Едновременно с това разработване и изпълнение на програма за по-пълно привличане на ромските деца в образователната система и масирано обучение на възрастното ромско население в неколкомесечни курсове по определени професии, ако е необходимо и с елементи на принуда. Няма друго по-ефикасно средство за приобщаване на ромското население от повишаване на неговото образование и квалификация и интегрирането му в работната сила на България. Сериозно начало на този процес може да се постави веднага и да се постигне сериозен прогрес през близките 3-5 години;
– Правителството да има готовност през първата половина на 2009 г. да увеличи помощите за безработица на една година, ако спадът на роизводството се окаже по-дълбок и доведе до значително нарастване на безработицата. Взетото през октомври 2008 г. решение за намаляване на тези помощи на 6 месеца беше необмислено. То е едно от доказателствата, че правителството не е очаквало финансова криза и рецесия у нас, въпреки моите предупреждения от края на 2007 и началото на 2008 година;
– Освен предлагания по-горе държавен инвестиционен фонд, да се потърсят допълнителни източници за вътрешно натрупване и инвестиции като компенсатор за очакваното намаление на външните източници (ПЧИ, кредити, трансфери от ЕС и от наши работници в чужбина, от международен туризъм, от международни транспортни услуги);
– Да се направи цялостен анализ на състоянието на външнотърговския баланс и на текущата сметка и да се вземат най-после радикални средно- и дългосрочни мерки за обрат в неблагоприятните тенденции. Публикуваният преди няколко месеца документ на Министерството на икономиката не е достатъчен.
На 30 януари 2009 г. в сайта на Министерския съвет беше публикуван „План на правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 година”. На пръв поглед планът прави добро впечатление с многобройните инфраструктурни, социални и други мерки, част от които, по буквата и духа си са предложени и от мен миналата есен и бяха току що изброени. Планът обаче има един съществен недостатък. Всеки годишен бюджет, правен за нормални условия, съдържа такива мерки. Огромната част от предвидените в тази антикризисна програма мерки са вече включени в приетия в края на миналата година бюджет, чиято обща характеристика е висока рестриктивност, неподходяща за кризисна година.
В нашия случай би трябвало в плана на правителството да се покажат допълнителните антикризисни мерки в инфраструктурата, социални програми, образование, зравеопазване, наука, икономия на енергия, помощи за общините и т.н. за поне частично компенсиране на очертаващата се голяма дупка в БВП. Както посочих по-горе по най-скромни предпазливи оценки в резултат на кризата българската икономика ще загуби през 2009 г. около 10-12 млрд. лв. брутен вътрешен продукт[21]. За да се запази размерът на БВП от 2008 г. тези десетина милиарда лева трябва да се компенсират с допълнителни усилия за увеличение на вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление. А за да има макар и минимален растеж е нужно допълнително увеличение на вътрешното потребление.
От плана на правителството не личи от къде ще дойдат тези 13-15 млрд. лв. БВП за неутрализиране на спада и за предвидения растеж от 4,7%. Там е записано, че се осигуряват 5,6 млрд. лв повече инвестиции в сравнение с 2008 година. Но това е крайно недостатъчно като годишен приръст ако имаме предвид, че при нормални (а не кризисни) условия приръстът на инвестициите през 2007 г. спрямо 2006 г. е бил около 10 млрд. лева. В кризисна година приръстът трябва да е още по-голям.
Отделно в текста е записано, че „при евентуално задържане на стопанската активност и свиване на външноикономическите дефицити е планирана допълнителна инвестиционна програма в размер на 700 млн. лева”. Ако това е действителният приръст на антикризисните инвестиции, очевидно има някакво недоразумение – тази сума е символична за кризисна обстановка. Освен това, цитираният запис съдържа вътрешно противоречие – не е ясно как при задържане на стопанската активност ще се свият външноикономическите дефицити. Нали в този случай износът ще спадне дори по-рязко от вноса.
Планът на правителството трябваше да съдържа размера на предвидените допълнителни средства за инфраструктурно строителство, за здравеопазване, образование, наука, обучение и преквалификация на работна сила, помощи за най-нуждаещите се, допълнителни ресурси за общините, за да не съкращават поне най-важните предоставяни от тях услуги на населението и т.н., конкретизирани с изброяване на най-важните обекти и конкретни мерки в съответните области. От тази програма не може да се види дали са предвидени достатъчно антикризисни мерки, които осигуряват запазване на обема на БВП на относително нормалното предкризисно равнище от 2008 г. и още по-малко за растежа, предвиден в закона за бюджета за 2009 година.
Всичко това лишава правителствената програма от прозрачност и убедителност. Смесването на нормалните ежегодни разходи за съответните области с антикризисните едва ли е случайно. Като че ли авторите на програмата се притесняват от скромните мащаби (или пълната липса) на допълнителните антикризисни мерки и са решили да ги смесят с нормалните ежегодни мерки на бюджета, за да произведат по-добро впечатление.
На 3 февруари 2009 г. г-н Милен Велчев направи предложения по антикризисната програма. Преобладаващата част от тях са неприемливи. Първо, той предлага България бързо да сключи предпазно споразумение с МВФ, за да може при нужда да разчита на финансова подкрепа. Това е неприемливо по много причини. България има горчив близо 20 годишен опит с тази институция и той ни беше предостатъчен, за да добавяме още горчилка към него. България беше уникална като единствен нов член на ЕС с предпазно споразумение с МВФ и то по наша инициатива. Сега се оказва, че можем да бъдем отново уникални като пръв и единствен редовен член на ЕС с такова споразумение. МВФ има съвсем ограничен финансов ресурс за подпомагане само на страни членки в бедствено положение, а нашето не е такова. Такава стъпка би била в разрез с всеобщото признание по света за погрешната политика на МВФ и намеренията на повечето страни в света за фундаментални промени в институционалната инфраструктура на международната финансова система.
Второ, той прави и друго нереалистично предложение – България да се присъедини възможно най-скоро към Европейския валутен механизъм, като първа стъпка за присъединяване към Еврозоната. Известно е, че има много ясни и строги правила за такова присъединяване. Известно е, също, че България не отговаря на всички изисквания. Европейската централна банка сигурно ще отклони такова наивно предложение. Подобна стъпка по-скоро ще дискредитира още повече и без това не много високата репутация на България пред европейските институции. На такава стъпка ще се погледне като на опит да се подслоним през задната врата под защитния чадър на еврото, преди да сме въвели ред в собствения си дом.
3.3 Мерки от средносрочен (5-7 години) характер
Ако спадът в реалния сектор се задълбочи и продължи повече от две години да се има предвид следното:
– Голяма част от мерките с краткосрочен характер да продължат да действат и през следващите години;
– Сега е трудно да се прогнозира дали кризата ще продължи след 2009-2010 година. Ако се окаже, че тя е по-дълбока и продължителна (което е малко вероятно, но не е изключено) следва да се изработи още по-мащабна комплексна програма за растеж, заетост, доходи и социални помощи, чрез мащабни разширения и модернизация на инфраструктурата във всичките й измерения от рода на програмите по времето на президента Рузвелт в САЩ и в Германия през 30-те години на миналото столетие, и особено от рода на сегашната програма за икономическо оживление и реинвестиране на президента Обама;
– Да се направи цялостна ревизия на икономическата политика на България в духа на модерната кейнсианска теория и на решенията, които междувременно ще бъдат взети в ЕС и в световен мащаб, в т.ч. от проведената на 15 ноември 2008 г. и предстоящите срещи на Г-20 на 2 април 2009 г. в Лондон и през следващите месеци и години. В глобален мащаб започва подготовка за цялостна следкризисна преориентация на философията на икономическата политика – от неокласическата либерална школа към модерното кейнсианство, в съотношението „пазар/държава”, в архитектурата на световната финансова система, в световната резервна валута и т.н. Настоящата световна криза заковава последния пирон в ковчега на пазарния фундаментализъм. Джоузеф Стиглиц заяви през ноември 2008 г., че „настоящата криза за пазарния фундаментализъм е това, което падането на Берлинската стена беше за комунизма”.
3.4. Мерки от дългосрочен характер
Както при продължаване на кризата повече от 2-3 години (което е малко вероятно), така и при нормални условия, смятам че е необходимо да се направи следното:
– През 2009-2010 г. да се пристъпи към изработване на стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2030 година[22];
– Главни стратегически цели на икономическата политика да бъдат ускореното догонващо икономическо развитие, повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността, ликвидиране на бедността, ограничаване на социалната поляризация, смекчаване на демографската криза, пълна интеграция в ЕС;
– Да се активизира политиката на държавата за бърза и масирана структурна и технологична модернизация на икономиката. Да се вземат нужните мерки за бързо увеличаване дела на средно- и високотехнологичните продукти в структурата на производството и износа;
– Да се форсира политиката за модерно развитие на образованието и масово включване на ромските деца и възрастнато ромско население в програми за образование и повишаване на квалификацията, при водеща роля на държавата;
– Ускорено развитие на здравеопазването и подобряване на неговото качество, при водеща роля на държавата;
– Форсирано развитие на модерна комплексна инфраструктура от вътрешно, регионално и междурегионално значение;
– По-активна политика за смекчаване на последствията от демографската криза. Привличане на повече наши сънародници от българските общности в чужбина;
– Политика за създаване на смесена икономика (държавна, частна и кооперативна), действаща в условията на силно конкурентна среда и равнопоставеност пред закона. Дейностите със силна социална ориентация да се осъществяват предимно от държавни и общински предприятия. Абсолютизирането на частната собственост е също толкова вредно, както беше абсолютизирането на държавната собственост. Частният монопол дори е по-вреден и по-опасен за обществото от държавния монопол;
– Полагане на максимални усилия за защита на фундаменталните интереси на България като член на ЕС, а също и за намиране на най-изгодно място на България в новия световен финансов и икономически ред, който предстои да бъде създаден през следкризисните години. Най-общи първи контури на този нов ред ще поставят решенията на Г-20 през април 2009 г. и следващите – при участието на новата американска администрация;
– Теоретична основа на икономическата политика на българската държава трябва да стане философията на модерното кейнсианство, защото настоящата криза е категорично доказателство за провала на неокласическата либерална школа[23]. България следва да се развива като държава с регулирана пазарна икономика, а не със саморегулираща се пазарна икономика, пропагандирана от неолибералите. Сегашната криза го доказа за пореден път.
ххх
Кризата, която сега разтърсва света потвърждава правилността на концепцията за регулираната пазарна икономика и погрешността на неолибералната концепция. Но нека бъдем наясно! Казаното до тук не означава, че трябва да се върнем към командната административна икономика от преди 20 години. Защото тя е по-лоша и от лошата либерална икономика.
Доклад пред научна конференция за Световната икономическа криза и България, организирана от Съюза на Икономистите в България, София, 16 февруари 2009 година. Докладът и мултимедийната му презентация следва да се разглеждат като неделими части.
[1] Съзнателно употребявам този израз, защото над 85-90% от активите на работещите у нас търговски банки са чуждестранна собственост. През 1990-те години беше допусната, меко казано, груба грешка с почти тоталната приватизация на търговските банки на чуждестранни собственици, въпреки възраженията на немалко български икономисти и финансисти, в това число и от мен.
[2] Когато за първи път прогнозирах, че се задава световна криза и призовах българското правителство да подготви превантивна антикризисна програма.
[3] Доказателство за това е показаното по-горе драматично влошаване на прогнозата на МВФ за състоянието на световната икономика само за един месец. Управителят на Европейската централна банка Трише заяви на 6 ноември: „Изправени сме пред извънредно висока степен на несигурност”.
[4] EU Interim Forecasts for 2009-2010: sharp downturn in growth, 19 January 2009
[5] Пак там
[6] На 25 ноември 2008 г., т.е. 2 месеца по-рано, аз прогнозирах 1,0-1,5% прираст на БВП за 2009 г., докато правителството ни уверяваше, че е реално да постигнем 4,7%. Виж Ив. Ангелов, Разум по време на криза, Дума, 25 ноември 2008 г.
[7] Анализът на тези многостранни аспекти на последствията от рецесията може да бъде обект на отделни изследвания. Тук се спирам само на един от тях – износа, за да покажа сериозността на проблема.
[8] Виж публикация № 98 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm
[9] Виж в посочената страница в интернет публикации №№ 106 и 107.
[10] На 6 ноември главният икономист на МВФ Olivier Blanchard заяви: „Глобална фискална експанзия ни е много необходима в този момент. Ако това се случи сегашната ни прогноза за растежа ще се окаже песимистична”. Показателно е, че на челната страница на интернет на МВФ на 7 ноември 2008 г. можеше да се прочете следното: „МВФ препоръчва на страните да стимулират техните икономики в обстановка на по-голям от очаквания спад в световната икономика, предизвикана от последния финансов хаос”. Същия ден новоизбраният президент на САЩ Обама заяви” Искам да пристъпим към стимулиращия пакет от мерки колкото може по-скоро”. Той дори препоръча на Конгреса, ако прецени, да започне работа по стимулиращия пакет от мерки още на 6 януари 2009 г., т.е. преди 20 януари 2009 г. (датата на встъпване в длъжност на новия президент), за да приеме пакета от такива мерки. Неговият междинен икономически екип подготви конкретизация на тази програма от стимули. Програмата сега се обсъжда в Конгреса на САЩ. Тя беше приета от Камарата на представителите с общ размер от 819 млрд. долара. Предстои обсъждането и приемането в Сената, където се очакват допълнения и увеличение на обема на финансиране до към 880-900 млрд. долара. Предполага се, че ще бъде приета и представена за подпис от Президента към средата на февруари 2009 година.
[11] Например, правителството на САЩ, съвместно с Конгреса подготвя програма за съживяване на икономиката на обща стойност между 800 и 900 млрд. дол.(в зависимост от допълненията, които ще внесе Конгресът), отделно от приетата през октомври миналата година програма за финансова стабилизация на стойност 700 млрд. долара. Правителството на Китай прие през ноември миналата година подобна програма за подпомагане на икономиката за 565 млрд. дол., Европейският съюз – за 200 млрд. евро, Япония – за повече от 150 млрд. дол., Русия – за над 100 млрд. дол., Великобритания – за около 80 млрд дол., Германия – за 50 млрд. евро, Австралия – 26,5 млрд австрал. дол. на 2 февруапе 2009 г., в допълнение към предишния пакет и т.н.
[12] За повече информация виж писмата на седемте Нобелови лауреати по икономика от последните години до президента на САЩ, публикувани в списание News Week на 22 октомври 2008 година. Те също препоръчват експанзивна бюджетна и мека парична политика от кейнсиански тип за преодоляване на спада и ускоряване съживяването на стопанската активност. Имам предвид следните Нобелови лауреати по реда на представянето им в списанието: Paul Krugman, A. M. Spence, J. E. Stiglitz, E. C. Prescott, E. Maskin, E. Phelps, C. W. J. Granger
[13] Членове на германската делегация за срещата на Г-20 заявиха на 14 ноември 2008 г.: „ние ще настояваме да се обсъжда нов баланс между пазар и държава”.
[14] Повечето от предложените тук мерки са формулирани през септември-октомври 2008 г. и част тях са публикувани във в. Пари, Икономически живот, Дума и сп. Икономическа мисъл. Те са довеждани неколкократно до знанието на министър председателя и членове на правителството по електронната поща. Запазвам ги в същия вид, макар че част от тях по дух и буква намирам в публикувания в сайта на Министеркия съвет „План на Правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 година” от 30 януари 2009 година.
[15] Ако съдим по скоростта с която нараства песимизмът в оценките на анализаторите на МВФ за развоя на глобалната криза и на Европейската комисия – за европейската икономика и от оценките на много други опитни икономисти, това не е изключено. Най-добре е този песимизъм да не се потвърди, но трябва да сме готови и за по-неблагоприятен развой на събитията.
[16] На което обръща специално внимание новият американски президент Обама. Неговата предизборна платформа предвижда данъчни облекчения за 95% от населението, особено за нискодоходните групи и средната класа с годишни доходи до 250 хил. дол. и умерено повишение на данъците за най-богатите.
[17] През 1990-те многократно препоръчвах да не се приватизират всички търговски банки и това да не се прави главно на чужденци, но пазарно фундаменталистката еуфория заглушаваше такива гласове. България трябваше да запази поне две държавни банки, в т.ч. ДСК и да ги остави да се конкурират с частните банки при пълна равнопоставеност пред закона. Ако това беше направено сега нямаше да се налага форсирано разширение на дейността на една миниатюрна банка (известна в началото като Насърчителна банка), създадена преди години по настояване на правителството на Германия и частично с германски първоначален капитал.
[18] Такова разчистване е правено в Чехословакия в 1993-94 г. Подобен опит беше направен и у нас през пролетта на 1996 г., но не беше доведен до край.
[19] Както вече посочих, показателно в това отношение е, че президентът Обама предвижда, освен одобрените в края на септември 2008 г. 700 млрд дол. за финансова стабилизация, допълнителен стимулиращ пакет от 850-900 млрд. дол. за финансиране на нови проекти в различни области на инфраструктурата, за здравеопазване, образование, наука, за екологично чисти технологии, за икономии на енергия, за намаление на данъците на бедните и средната класа, за подпомагане бюджетите на щатите, които според конституцията нямат право на бюджетен дефицит, а също и за други нужди по време на кризата. На 3 ноември правителството на Германия обяви, че освен заделените 500 млрд. евро за стабилизационни мерки, отпуска още 50 млрд евро за стимулиращ пакет – намаление на данъци на нискодоходни групи и финансиране наинфраструктурно строителство, а в края на 2008 и началото на 2009 г. го увеличи допълнително. Както посочих по-горе, Китай обяви такъв стимулиращ пакет за 586 млрд. дол., а Русия за 200 млрд.дол., ЕС – за 200 млрд. евро. Гордон Браун препоръчва същото в още по-широк международен план. На 7 ноември той заяви: „Координираните между държавите действия по основните лихви трябва да се допълват с действия чрез бюджетната политика”.
[