Вместо бърз край – ужас без край!

Ако опасността от неконтролируем фалит на Украйна „в един миг“ започна постепенно да се отдалечава благодарение на обещаното финансиране от ЕС и САЩ, то средносрочната перспектива за страната става все по мрачна. С една дума – вместо краткосрочен ужас се задава ужас без край.

Колко струва финансовата полица?

Европейската комисия съобщи през седмицата, че е одобрила пакет от 11 млрд. евро помощ за Украйна за тригодишен период (2014-2016 г.), но и дума не може да става за подарък. Три милиарда евро от бюджета на Евросъюза ще бъдат предоставени като заеми в сферата на икономиката, а други 8 млрд. евро ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвижда се и възможността, чрез някои други финансови инструменти (например за сътрудничество със съседни държави), да бъдат отпуснати още 3.5 млрд. евро. Освен това ЕС ще подпомогне Украйна да уреди дълга си за доставка на руски газ, съобщи еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер след среща на европейските енергийни министри. Киев бе превел едва 10 млн. долара от общата дължима сума за тази година – 1.592 млрд. долара, но в края на тази седмица все пак намери пари за да плати газта за януари. Остават обаче старите дългове и това е едно от главните предизвикателства, за чието своевременно решаване, изглежда, ще отидат всички първоначални помощи от Запада за март и април.

„Плащането на сметките за газ, които Украйна не е изчистила, заемат централно място в програмата на Европейската комисия за подпомагане“, изтъкна Йотингер.

САЩ също ще изпишат на Киев чек за 1 млрд. долара в гарантирани от федералното правителство заеми, плюс техническа помощ, оповестиха от Държавния департамент. Като основната цел ще е компенсиране на повишените цени на природния газ. През декември 2013-а Русия намали цените на синьото гориво за съседната република от 400 долара за 1000 куб. м на 268.5 долара в рамките на общия финансов пакет „Путин за Украйна“. Само че днес ситуацията е друга и украинците ще трябва да се върнат към старата цена от 400 долара, договорена от иначе многострадалната Юлия Тимошенко.

В бедствено положение са и

повечето украински предприемачи

Според руския вестник „Коммерсантъ“ към 1 януари те дължат на седем водещи руски банки 9.7 млрд. долара. Основни кредитори са Проминвестбанк, Сбербанк-Украйна, „ВТБ Украина“, дъщерните структури на Алфа-банка, Газпромбанк, Банк Москвы и „Петрокоммерц“. Според банкери тези кредити са обезпечени на 100% със залог на най-ликвидните активи на длъжниците, но в революционна Украйна всичко може да се случи и нищо чудно утре някой олигарх да осъмне в процес на национализация или експроприация с последваща приватизация като източник на ресурс за държавата.

Може да звучи анекдотично, но пред фалит е и Сергей Курченко, известен като „царя на газта в Украйна“, чиято империя обхваща редица енергийни и медийни компании. Дори и той не можел да обслужва своя заем към руската ВТБ, с който закупил петролна рафинерия в Одеса. Прогнозите са, че много скоро тя ще премине в ръцете на кредитора и така омагьосаният кръг ще се затвори. „Лукойл“ продаде на Курченко предприятието, защото било нерентабилно, срещу 250 млн. долара при общо финансиране на сделката от ВТБ с 370 млн. долара. А сега руснаците ще се върнат като собственици.

Акции в невиждан „Кримски“ кадрил

Парадоксално е, но именно украинските акции, търгувани на фондовата борса в Киев, имаха най-продължителен растеж през февруари по време на най-бурните политически сътресения. Повечето книжа отбелязаха ръст от 30.43% (индекс PFTS). Предположенията са, че местни играчи, снабдени с вътрешна информация, са осребрили по свой начин бунта на „Майдана“. Статистиката подсказва единствено за такъв сценарий. За три дни (17-20 февруари, когато се проля кръв и се стигна до примирие) PFTS изтри близо 8% от стойността си. Последва изненадващо силен ръст, без никакво разумно обяснение. Но някой определено купуваше здраво, защото още на 27 февруари PFTS стигна нива от 404 пункта, равни на позицията от юни 2012-а. И това в страна, заплашена от незабавен фалит.

Съвсем друга бе бизнес картината в Москва. Според Bloombergвоенната операция на президента Владимир Путин, проведена като учения, е генерирала загуби от 13 млрд. долара – над 420 млрд. рубли, на пазара за руски акции само на 3 март. Сумарната декапитализация пък е надхвърлила 44.4 млрд. долара – над 1.3 трлн. рубли. Куриозното е, че сред най-губещите са били близките на Путин олигарси – Генади Тимченко и Леонид Микелсон. Те са се разделели с близо 3.2 млрд. долара заради бягството на инвеститорите от ОАО Novatek и поевтиняването й с 18 на сто. Двамата държат близо половината от капитала на втората по големина руска газова компания. За сравнение, загубите на най-богатия украинец – Ринат Ахмедов, са само 700 млн. долара за един ден, поради декапитализацията на неговата System Capital Management.

Никъде няма безплатно сирене

МВФ и останалите донори обясниха на Киев, че пари ще се дават само срещу сериозни структурни и институционални реформи – на първо място либерализиране на цената на природния газ и сериозно ограничаване на публичните разходи. Нежеланието на украинските власти да проведат исканите реформи бе основната причина фондът да напусне страната през 2011 година. Днес обаче новите управници в украинската столица разбират неизбежността на болезнената терапия. Според премиера Арсений Яценюк Украйна ще приеме исканията на МВФ. По думите му „това е нашата единствена възможност“. И действията не закъсняха. Правителството съкрати наведнъж 42 държавни програми и спря други 82 проекта заради липса на каквито и да са възможности за финансиране. Общият размер на икономиите за бюджет 2014-а ще е около 3.2 млрд. долара.

Единственият разумен път – финландизация

Според Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински за Украйна няма друго разумно решение освен „финландизация“. За да лансират тази своя теза Бжежински избра лондонския „Файненшъл таймс“, а Хенри Кисинджър – „Вашингтон поуст“.

Според Бжежински „САЩ биха могли и би трябвало ясно да внушат на Путин, че са готови да използват влиянието си, за да гарантират, че една наистина независима и териториално нераздробена Украйна ще следва по отношение на Русия политики, подобни на онези, които Финландия толкова ефективно практикува: на взаимно съседско уважение, на обхватни икономически отношения, но без участие в какъвто и да било военен съюз, които Москва може да възприеме като насочен срещу нея… Накратко, финландският модел е идеален пример за следване от Украйна, ЕС и Русия“.

Според Кисинджър, „За да оцелее и да преуспява, Украйна не бива да е преден пост на никого, а да функционира като мост между страните, следвайки следните правила:

1. Свободно да избира своите икономически и политически обвързвания, включително с Европа.

2. Не трябва да влиза в НАТО.

3. Необходимо е да има свободата да създава всякакво правителство в съответствие с изразената воля на народа си.

Умните украински лидери биха …се стремили към позиция, близка до тази на Финландия. Тази страна яростно отстоява независимостта си и сътрудничи със Запада в повечето сфери, като внимателно избягва всякаква институционална враждебност спрямо Русия.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *