Време е за замяна на дълга

Същината на проблема, неизбежната истина е, че нашата икономическа система е обременена с дълг, около три пъти повече отнесено към БВП отколкото имахме през 80-те. Това не се връзва добре с глобализацията. Нашето виждане е, че политиката на правителствата по света предизвиква повече нестабилност, вместо да лекува главоболията в системата. Единственото решение е незабавно, принудително и систематично обръщане на дълг в собственост. Няма друга опция.
Нашият анализ е следният. Първо, дългът и високият ливъридж (кредитното усилване) предизвикват уязвимост; те не оставят пространство за грешки като икономическата система губи способността си да издържи на екстремни промени в цените на ценните книжа и стоките. Собствеността, обратно, е стабилна: колапсът на технологичния мехур през 2000 г. нямаше значими последици, тъй като интернет компаниите през времето, когато можеха да набират голям капитал, нямаха достъп до кредитните пазари.
Второ, сложността, създадена от глобализацията и интернет, накара икономическите и бизнес стойности (като приходите на компаниите, цените на стоките или безработицата) да претърпят по-крайни промени от когато и да било.
Нашата способност да правим прогнози пострада поради тази комплексност и наличието на рядко извънредно събитие, или „черен лебед”* Такава деградация на предвидимостта би трябвало да направи компаниите по-консервативни по отношение на капиталовата им структура, а не по-агресивни – при все това частният капитал, собствениците на жилища и другите безразсъдно натрупваха дългове. Такава нелинейност* прави използването на математика от икономистите безполезно. Нашето изследване показва, че икономическите доклади, които разчитат на математика, не са научно валидни. Те не само подценяват вероятността да има „черен лебед”, но не отчитат, че не сме в състояние да се справим с математика в екстремни условия. Същата пукнатина, открита в моделите за оценка на риска, които помогнаха за финансовата криза, присъства и в икономическите модели. Всеки, който разчита на тези модели, за да си прави изводи, е заблуден.
Трето, дългът има едно отвратително качество: той е много коварен. Един заем скрива волатилността, тъй като той не варира, с изключение на случаите на дефолт, докато една инвестиция в капитал има волатилност (цените на акциите се променят всеки ден – бел. ред.) и рисковете са видими. Но и двете имат подобни рискове. Така дългът е сферата както на самоуверения заемател, който подценява големите уклони, така и на инвеститора, който иска да бъде заблуден чрез криене на риска. Така имаме продукти като сложните деривативи, които в името на „модерните финанси” правят системата дори по-чуплива.
Срещу това обкръжение имаме две опции. Първата е да обезценим дълга, втората – да напомпаме активите (или да се противопоставим на тяхната дефлация чрез набор от пакети стимули.)
Ние вярваме, че пакетите стимули във всички техни форми правят същите грешки, които ни доведоха тук. Те водят до повече заеми чрез обобществяването на частния дълг. Но поддържането на правителствен дефицит е опасно, тъй като е уязвимо на грешки в предвиждането на икономическия ръст. Тези грешки ще бъдат големи в бъдеще, така че създаването на пари от централната банка ще води не до инфлация, а до хиперинфлация, тъй като системата е предразположена към по-големи отклонения отпреди.
Да разчитаме на стандартните модели , за да изграждаме политиките си, би ни направило уязвими и самонадеяни. Да питаме икономическите кадри за насоки (особено след като те не успяха да видят рисковете в икономиката) се родее с това да искаш слепец за водач – вместо това трябва да преправим света, така че да го направим устойчив на мистификациите на икономистите.
Да призоваваме Голямата депресия отпреди интернет епохата като упътване за текущите събития е безотговорно: грешките във фискалната политика ще бъдат увеличени от този начин на мислене. Паричната политика винаги е била опасна. Алън Грийнспан, предишният председател на Федералния резерв се опита да играе с бизнес цикъла, за да изглади балоните, но в крайна сметка това излезе напълно от контрол. Балоните и маниите са част от културния живот. Ние трябва правим обратното на това, което направи Грийнспан: да направим икономическата структура по-устойчива на балони.
Единственото решение е да трансформиране дълга в собственост във всички сектори. Вместо да изпращат омразни писма до почти изпадналите в неплатежоспособност собственици на жилища, банките трябва да протегнат ръка на заемателите и да им предложат по-ниски лихви в замяна на собственост. Банките няма да чакат да се задействат процедурите по принудителни продажби на жилищата. От институции, които само се надяват – и крият риска сами от себе си, банките ще се превърнат в агенти, ангажирани повече с икономическата дейност. Скритите рискове ще станат видими.

Бележка: Проф. Талеб е търговец на опции, есеист и е известен най-вече с книгата си „Черния лебед” (преведена и на български). Спицнагел работи с него в Universa Investments . *Черният лебед е метафора за рядко събитие, каквото не може се предвиди. Сегашната криза, твърди обаче Талеб, не е „черен лебед”, тъй като е била предвидима. ** Нелинейността е централна тема за Талеб, най-общо означава необичайно силна (непропорционална) реакция или скокообразни промени.

Със съкращения, оригинално заглавие: „Време е да се заемем с истинското зло: големия дълг“

”Файненшъл таймс” – Насим Никълъс Талеб и Марк Шпицнагел