Всички фермери с банкови сметки
Пари от ЕС ще вземе този, който обработва нивите
Животновъдите да се снабдят със земя, ако искат да получават субсидии
Фермерите ще са най-облагодетелствани от влизането на страната ни в ЕС, твърдят експертите. Към нашите стопани ще потекат пари от еврофондовете, които те ще получават само за това, че притежават земя. Около 11 млрд. лева са средствата за подпомагане на аграрния сектор от 2007 до 2013 г. За първата година на членството ни са предвидени 200,3 млн. евро за директни субсидии. Но как тези пари ще стигнат до хората? Какво трябва да направя, за да ги получа? Ще върви ли всичко „по мед и масло“ и какви проблеми очакват хората от бранша. „Стандарт“ дава отговори на тези въпроси.
Първото задължително условие за получаване на помощи от ЕС е регистрацията като земеделски стопанин. Много хора у нас отказват да го направят от страх, че ще ги принудят да плащат данъци. Така те сами се лишават от възможността да получат европейски пари. Изготвянето на ортофотокартата на земеделските земи у нас е в напреднал стадий. Тя е обективното доказателство за притежаваните ниви, въз основа на което Европа ще отпуска субсидиите. Затова всеки трябва да отиде в земеделската служба, където с помощта на специалист ще бъдат очертани границите на обработваемата земя.
След като стане ясно колко земеделски производители са се регистрирали и отговарят на условията, ще бъде уточнен и размерът на субсидията. Очаква се през 2007 г. фермерите да получават между 10 и 20 лева на декар.
Освен това страната ни има право да поиска допълнителни пари от бюджета така, че преките плащания у нас да станат до 55% от тези в ЕС. За догодина съюзът ни дава средства, които са 25% от помощите за европейските фермери. А те получават по 164 евро на хектар. Процентът у нас ще расте с 5% до 2010 г. и с 10% през 2016 г. Тогава парите за нашите и еврофермерите ще се изравнят.
Ако стопанството ви е по-малко, обединявайте се в сдружения и кооперации, съветват от земеделското министерство. В такъв случай обаче евросубсидията ще се дава на самата кооперация а общото събрание ще реши как да се използва тя.
Европа има още едно изискване – парцелите да бъдат в добро земеделско състояние. Т.е. изключват се пустеещи земи, които от години не се обработват.
Хората, които гледат животни, също ще получават помощи само ако имат земя. Дори стадото да е от 500 глави, стопанинът ще е отрязан от европарите, ако няма собствени или наети ниви или ливади.
Следващата стъпка е подаване на заявление до Разплащателната агенция. Тя ще е приемник на фонд „Земеделие“ и ще е връзката между Евросъюза и нашите производители. Чрез нея фермерите ще получават средства от европейските земеделски фондове и от държавния бюджет. Това задължително ще става по банков път. Така и най-дребните фермери ще трябва да си открият банкови сметки в най-близкото населено място, където има клон на банка.
Всяка година между 15 март и 15 май в агенцията ще се приемат заявки за регистрация и финансова подкрепа. Субсидиите ще се получават след октомври. При увеличаване или намаляване на обработваемите площи стопанинът е длъжен писмено да декларира промяната.
Освен за преки плащания фермерът може да кандидатства и за национални доплащания, както и за добавките за добри агроекологични практики.
Стопаните могат да получават пари от ЕС и по програмата за развитие на селските райони. Повечето от тях обаче ще се усвояват чрез бизнес проекти.
Боряна Колчагова
–––––––––––––––––––––––––––
Освен директни плащания стопаните ще вземат пари и за пазарна подкрепа. Това включва интервенция на основни продукти и субсидия за експорт. Например за пшеницата е определена цена от 101,31 евро на тон. Ако стопанинът реши, че не го устройва пазарната цена в момента, той може да поиска продукцията му да бъде изкупена по интервенционната. Продаденото зърно става собственост на ЕС. Този механизъм важи и за маслото и млякото на прах, както и за говеждото и телешкото месо.
–––––––––––––––––––––––––––
За да се получават помощи, има едно важно условие – трябва да обработвате поне 10 декара за едногодишните култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, зеленчуци, и поне 5 декара трайни насаждения – лозя и овошки. Не е задължително земята да е собствена. Няма и изискване целият масив да е на едно място, може да са 5 или 10 парцела по 1 декар. Отделният парцел обаче не трябва да е по-малък от 1 декар.