Всичко прекалено е вредно или…

Или както се казва и по друг начин в в мъдростта: „Нищо прекалено не е хубаво!“ След години на преяждане и препиване цената за това е чисто физиологична. Десетилетията на кредитно подхранвано пиянство „ще се отплатят“ фискално. Заради кризата безработицата по света се увеличава, приходите от данъци и такси в държавните хазни намаляват. Същевременно, много страни отделиха грандиозни суми за стимулиране на икономиките и затънаха в заеми. Задлъжнялостта им не е била толкова висока дори и по време на Втората световна война и дори след края на кризата бюджетното затягане ще продължи, коментира сп. „Economist“.
Според проучване на Международния валутен фонд (МВФ), до края на тази и началото на следващата година публичният дълг на десетте най-богати държави в света ще достигне 106% от Брутния им вътрешен продукт (БВП), или с9 трилиона долара повече в сравнение с2007 г., когатозадлъжнялостта им е възлизала на 78% от БВП. До 2014 г. пък дълговете на десетте първи ще набъбнат до 114% от БВП заради очаквания твърде слаб икономически ръст в следващите години, след възстановяването от рецесията.
Въпросът е в това доколко задлъжнялостта на правителствата ще се отрази на икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен план.Ясно е, че без наличието на достатъчно ликвидност (чрез краткосрочно кредитиране) държавите не биха могли да се справят, но каква трябва да бъде фискалната им дисциплина след излизането от рецесията, за да избегнат нейното завръщане?
Една от възможностите е повишаването на инфлацията, която по естествен път да „изяде“ стойността на дълга. Това, обаче, застрашава по-слабите в икономическо отношение страни и ги изправя пред сигурен фалит, макар и много държави да започнаха да печатат пари, за да изкупуват държавни и корпоративни дългове.Увеличаването на данъчната тежест, каквото се случи в Япония след кризата през 90-те години на миналия век, пък може да постигне точно обратното – да причини нова криза и рецесия.
Притеснително е и увеличението на държавния дълг във време, когато заради постоянното застаряване на населението се увеличават и разходите по пенсионните и здравните системи на страните. Заради тази тенденция от МВФ изчисляват, че публичните дългове може да се отправят и към психологическата граница от 200% от БВП към 2030 година. Частично решение е увеличаването на възрастта за пенсиониране, което ще спомогне за стабилизиране на данъчните постъпления в държавните хазни и ще намали разходите по пенсионните системи. Но и това не може да се прави до безкрайност.
Оказва се, че краткосрочната финансова перспектива за много страни ще заболи много по-малко от дългосрочната. И правителствата трябва да успеят някак да избегнат пълната катастрофа, като удържат отпускането на коланите и спазват фискална дисциплина известно време след края на рецесията. Това означава спешна данъчна реформа – не увеличаване на налозите, а тотално коригиране на данъчните системи и законодателствата.