Вучева: Основните акционери в КТБ може би ще представят конкретни предложения
До момента БНБ спазва графика, който е обявила по дати по отношение на действията ѝ в ситуацията с КТБ, заявипред TV7 финансистът проф. Христина Вучевапо повод на последната информация от БНБ от вчера, чеакционерите на КТБ са декларирали принципни намерения да представят конкретни предложенияза оказване на капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ.
Тя разтълкува това като принципна нагласа, че основните акционери ще представят по-конкретни предложения.
И добави, че става все по-трудно да се постигне резултат, който да удовлетвори всички, защото интересите са много и разнопосочни – на БНБ, вложители, акционери, кредитополучатели.
Тези интереси трябва да бъдат контролирани от БНБ по закон, посочи финансистът. Вучева напомни, че обезпечаването на обществения интерес е отговорност на централната банка и тя трябва да контролира, и то без вмешателство от когото и да е отвън, от който и да е държавен орган.
„БНБ не може да получава съвети нито от президента, нито от държавата, нито от политическите сили. Това е недопустимо по закон. Тя трябва самостоятелно да решава”, каза експертът и изрази учудване, че ръководството на централната банка е имало срещи с президента и с политически сили.
Вучева посочи, че предстои следващият парламент да избере нов управител на БНБ, при условие че Иван Искров е заявил готовност да подаде оставка.
Гарантираните депозити до 196 хил. лева, чиито лихви са договорени по преференциални договори, са извън обект на гаранция. Това са влогове с различна лихва от официално обявената от банката и затова е логично тези депозити да не са в обхвата на гаранционния фонд, добави още финансистът .
Тя уточни, че банките имат право да договарят такива влогове по преференциални лихви и това не е нещо ново, но става въпрос за уговорки само при големи суми. „Всяка банка има право да прави такива преференциални договори“, поясни финансистът.
Вучева отново коментира, че ликвидацията на КТБ ще струва най-скъпо на държавата и на обществото. Тя посочи, че това би означавало, че ще се изплатят всички гарантирани влогове, които са в размер на 3,4 милиарда лева, докато във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) има 2,2 милиарда лева. Вучева поясни, че по закон ако на ФГВ не му стигат парите, а в случая не му достигат 1,2 милиарда лева, има право да поиска от търговските банки авансово, има право и да увеличи вноската на банките в този фонд или да потърси заем. Експертът обаче уточни, че ако става въпрос за бюджетни средства, те могат да бъдат заем, а бюджетът да бъде само гарант.