„Вътрешен враг“ пречи на България за Шенген и за еврото

Г-н Ангелов, правителството, което се обяви за реформаторско, май удари спирачки на реформите, даже тръгна назад – ще вдига осигурителната тежест, ще връща спрените празни влакове.

– Явно тази година ще е под знака на местните избори и едва ли ще видим сериозни промени и смели решения. Не вярвам, че срокът 31 март, който правителството си даде за оформяне на предложенията за пенсионна реформа, ще бъде спазен. Доколкото съм запознат, в пакета от мерки, които се обсъждат, са вкарани предложенията на синдикатите, на бизнеса, има всякакви идеи. Опасявам се, че накрая ще се наложи онзи, който вика най-силно, а не който говори най-разумно.

– Защо според вас министърът на финансите посяга на парите в пенсионните фондове?

– Очевидно проблемът е в недостига на средства в бюджета. Ако влезем в обувките на финансовия министър – блокират му реформата в БДЖ, което струва на бюджета 40 млн. лв., блокират вдигането на пенсионната възраст, това струва 40-50 млн. лв. А тези средства трябва да се вземат отнякъде. Аз обаче не мисля, че много хора ще предпочетат да се осигуряват само в ДОО. Премиерът сега говори, че има някои частни фондове, които трябва да се дисциплинират, че имали инвестиции в свързани лица. Ако има, значи държавата го е допуснала.

– В лицето на Комисията за финансов надзор, която напоследък е заета да налага санкции на медии…

– Последната активност на КФН е доста странна. Реално тя наказва медии, които са разкрили проблеми. Би трябвало да е точно обратното – в други държави който разкрие голяма машинация, измама, получава награда, процент. В САЩ е така. Всъщност е хубаво да има повече разследващи журналисти, които да бъдат насърчавани, а не наказвани за изнасяне на информация. Ако КФН продължи да прилага този подход на огромни глоби, има риск да убие медии. Опасно е, когато за да предпазиш пазара от манипулации, заплашваш свободата на словото. Надявам се, че съдът ще отмени глобите. В крайна сметка наказанията може да се обжалват и в Европейския съд, където свободата на словото се цени.

– Нима все ще опираме до Страсбург и Брюксел да решават наши вътрешни проблеми?

– Всъщност това е една от реалните ползи от членството ни – че ЕС може да спре разни ексцесии. Има европейски закони, общи правила, с които трябва да се съобразяваме. Европа ни кара да се променяме и това е добре.

– Преди дни министър Владислав Горанов обяви, че България може да влезе в „чакалнята“ за еврото до 2018 г. Какво означава това?

– 2018 г. не е особено амбициозна цел. Но явно сме си взели поуки от Шенген – уж изпълнихме всички изисквания, а пак не ни приемат. Някои казват – да пишем молбата и да я подаваме. Но трябва да има 20 гласа „за“ допускането ни в „чакалнята“, а е ясно, че в момента няма да ги получим. Първо трябва да убедим Европейската централна банка и всяка от 19-те членки на еврозоната, че могат да имат доверие в нашата икономическа политика и институции. Защото те се опариха с държави като Гърция, които, щом влязат в еврозоната, започват да се държат неблагоразумно. Това, което ни пречи за Шенген, е бариера и за членството ни в еврозоната – недоверието в институциите, включително в съдебната система. Като влезем в Европейския банков съюз, ЕЦБ ще отнема лицензи на банки, но това ще е под контрола на българския съд. Представете си как ЕЦБ ще дойде в Софийския градски съд да се съди с някой местен български олигарх. Ако тя няма доверие в българската Темида, как ще ни допусне в еврозоната?

– Някои икономисти твърдят, че не бива да бързаме толкова за еврозоната, защото членството ще ни струва много скъпо.

– Вярно е само донякъде. Еврозоната наистина направи огромни разходи за „спасяване“ на Гърция, Португалия, Испания. И ако продължи така, наистина някой ден може да се наложи България да участва в спасителни заеми за проблемни държави, които реално са по-богати от нас. Но това е далеч. Сега ние трябва да се готвим за ЕРМ 2 – „чакалнята“ за еврозоната, а това не ни налага никакви разходи.

– Там ще стоим под наблюдение поне две години.

– Има държави, които са престояли 10 години, 15 години. Важното е да влезем там. Защото това ще е сигнал за повече доверие към България. А в случай на шок ще можем да разчитаме на подкрепата на ЕЦБ.

– Трябва ли да се притесняваме, че гръцки банки, които са собственици на банки в България, поискаха ликвидна подкрепа?

– Просто в Гърция има избори и хората се притесняват. Така бе и през 2012 г. Тогава от гръцките банки бяха изтеглени над 70 млрд. евро, след изборите парите се върнаха обратно. Сега се случва нещо подобно, но в далеч по-скромни мащаби. Реално нужда от подкрепа в момента няма, но ако след изборите, които СИРИЗА спечели, започнат проблеми с кредиторите, е добре да има осигурена ликвидност. Поне докато Гърция е в еврозоната, банките там ще имат пълната подкрепа на ЕЦБ и няма място за паника.

– Новият индекс на настигането показва, че България остава много назад от лидерите в ЕС, докато други от Източна Европа бързо наваксват.

– Да, повечето нови страни членки правят реформи и напредват. България много бавно се пренастройва след кризата от 2009 г., трудно се приспособява към новите условия, когато не ни залива дъжд от чуждестранни инвестиции. Лошото е, че не сме новатори, чакаме наготово да видим решения, които работят другаде. Балтийските държави, Полша успяват в тази трудна среда да растат и да настигат. На нас ни липсва реформаторска смелост. Примерът с БДЖ е показателен.

Това, което все пак ни движи напред, е членството в ЕС. В новия програмен период ще разчитаме на щедро финансиране, но обвързано с реформи – в пенсионната и здравната система, обществените поръчки и т.н. Това ще ни тласка нагоре – не толкова самите пари, а натискът за реформи. Вижте прословутата газова връзка с Гърция. Още през 2009 г. ЕК ни отпусна пари за нея, бавихме се, въпросът стигна на най-високо европейско равнище, вече са ни спуснати срокове и връзката ще стане. ЕК ще ни ръчка с остен и това е нашият шанс за развитие.

– Ще сработи ли планът „Юнкер“ с амбиции за над 300 млрд. евро инвестиции? Европейците са разглезени и очакват субсидии, а не заеми, макар и евтини…

– Реално в Европа има много пари. Въпросът е дали има годни проекти – с голяма обществена полза и да имат възвращаемост, защото получените пари ще трябва да се връщат след време. Това е голямото предизвикателство и за нас. В България вече се научихме да пишем проекти за харчене, разходната част ни е ясна. Но сега ще трябва да се пишат проекти, които имат и приходна част.

– Един от проектите, с които България кандидатства за финансиране по плана „Юнкер“, е програмата за саниране на големи блокове за 1 млрд. лева. Санирането ще е безплатно за обитателите на блоковете. Как ще се връщат тези 1 млрд. лева?

– Не е ясно как ще работи тази програма и дали изобщо ще работи. И досега имаше програми за саниране и те се провалиха. Някой да е направил анализ защо?

– Вероятно защото се налагаше живеещите в блока да вадят от джоба си една част от парите. Но сега ще е 100% безплатно.

– Не е само до пари. Когато става дума за блок с 50 домакинства, трудно се взимат решения. Какво става, ако се наложи всичките обитатели да се изнесат за 6 месеца, докато се прави конструктивно укрепване на сградата? А ако 5 семейства не искат или няма къде да отидат? Отделно не е ясно кой, как, кога ще връща тези 1 млрд. лева. Не съм видял нито разчети, нито план. Само се споменава за продажба на някакви зелени сертификати. Опасявам се, че ако това е само програма за харчене, без приходи, тя едва ли ще получи финансиране по плана „Юнкер“. А ако е за сметка на държавата, това означава по-голям бюджетен дефицит и нови заеми.

– Скоро само лихвите, които държавата ще плаща по дълга си, ще станат 1 млрд. лева годишно. Как може да се спре тази ескалация?

– Много страни от ЕС взимат заеми с лихви, близки до нулата. Например Ирландия. Ирландците взеха заем на ниска лихва от пазара и си погасиха задължението към МВФ, така спестяват стотици милиони евро. Но това е, защото направиха реформи, премахнаха дефицита, преструктурираха си банковата система и пазарите вярват, че икономиката расте, бюджетът е стабилен и страната може да си връща заемите. Ако България има по-реформаторска политика, също ще може да се финансира евтино и да погасява стари задължения, които са с по-високи лихви. Това означава да реформираме банковия надзор, да излезем от свръхдефицита и т.н. Такива реформи дават плодове веднага, не се налага да чакаш 5 или 10 години. Ако вместо 1 млрд. лева за лихви плащаш 500 или 400 млн. лева, заслужава да си стегнеш финансите и да върнеш доверието на пазара. Така че се надявам финансовото министерство да действа по-смело.

ВИЗИТКА

Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество“. Той е зам.-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация. Основател е на блога за икономика. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие.