В капана на швейцарския франк

Български граждани с ипотечни кредити с експозиции в швейцарски франкове (CHF) станаха жертва на драстичното поскъпване на франка след 15 януари 2015 година, когато Швейцарската централна банка внезапно премахна фиксирания максимален курс на еврото спрямо франка, който през последните три години задържаше курса на ниво от 1.20 EUR/CHF. От това „отвързване“ само за едни ден швейцарският франк поскъпна с почти 30% спрямо единната валута.

Проблемът не е еднозначен. От едната страна е желанието на кредитополучателите да получат изгоден заем, предлаган от банките в даден минал момент. Не бива да се забравя, че тегленето на кредит не е безрисково начинание.

От другата страна стоят банките, които оказва се не са били достатъчно коректни при отпускането на заемите. Истината е, че и двете страни са попаднали по различен начин в капана на галопиращия швейцарски франк.

Малко предистория

В България в периода 2006 – 2008 г. три банки – Юробанк България (Пощенска Банка), УниКредит Булбанк и Банка Пиреос България предлагат и отпускат ипотечни кредити деноминирани в CHF.

Голяма част от кредитополучателите по този вид кредити твърдят, че банките са ги въвели в заблуда с реклама за стабилността на валутата (CHF) и чувствително по-ниските лихви от тези по кредитите в лева и евро. В писмо до Infostock.bg потребителите отбелязват, че реално са получили и заплатили имотите си в лева или евро, а швейцарските франкове са използвани само като курс за превалутиране в служебна, блокирана сметка на банката.

Кредитополучателите отбелязват още, че са задължени да изплащат кредитите в швейцарски франк (CHF), който поскъпва и вноската по кредита се увеличава почти двойно. Съобщава се за конкретни случаи, при които след 7-8 години изплащане на по-високи от договорените вноски, остатъкът по кредита е увеличен с 50% от реално получената сума, т.е. задължението към банката при плащане вместо да намалява се увеличава с всяка следваща вноска.

Според кредитополучателите, банките са прехвърлили изцяло риска върху тях без да предвидят никакви защитни клаузи. Част от потребителите на този вид кредити се опитват да защитят правата си, като са завели съдебни дела срещу кредиторите си, но твърдят, че съдът бави делата повече от 4 години на първа инстанция. Държавата в лицето на Министерския съвет и Президента, както и омбудсмана са сезирани многократно за проблема.

Как е решен проблемът в другите държави?

Почти всички правителства на държави, потърпевши от „отвързването на франка“, са предприели мерки с изработване на политики и закони за защита на гражданите си, като Унгария, Полша, Хърватия, Румъния, Великобритания, Австрия.

Например Търговският съд в Загреб (от 04.07.2014 г.) решава в полза на потребителите, които завеждат колективен иск срещу 8 банки, като ги обвинява, че не са информирали клиентите си за рисковете от теглене на подобен кредит и по този начин банките са накърнили колективния им интерес. Така са създали дисбаланс в правата на двете страни по договорите в разрез със закона за защита на потребителите.

Премиерът Виктор Орбан в Унгария със закон задължава банките да преобразуват главниците по кредитите в местна валута и да върнат надвзетото на хората.

Полският министър-председател Ева Копач е задължила регулаторните органи да започнат масови проверки на банките, отпускали кредити в швейцарски франкове, въпрек че заявява, че ако трябва да избира между интереса на хората и интереса на банките – ще избере банките. В Полша потребители също са завели дела, а Специализираният съд във Варшава приема, че банките не са ползвали финансиране във франкове.

Съдът в Лондон отсъжда в полза на кредитополучателите и задължава банките да изплащат курсовите разлики на техните клиенти.

В полза на кредитополучателите се произняса и съдът в Австрия, като са обявени отделни клаузи по договорите за неравноправни и задължава банките да превалутират по курс на усвояване и надвзетото от валутни разлики да бъде върнато на кредитополучателите.

Мерки в полза на кредитополучатели са предпширети и в държави извън ЕС, като в Исландия например е премахната франковата задлъжнялост и кредитите са превалутирани в местна валута по курс към датата на усвояването им.

Каква е позицията на обвинените банки

Потърсихме мнение от трите обвинени банки, като им изпратихме следните еднакви въпроси:

1. Голяма част от кредитополучателите на кредити в CHF твърдят, че са били привлечени от рекламните съобщения на банките за ниската лихва по тези кредити и от твърденията за стабилния курс на франка. Фигурира ли в Общите условия и в Договора за банков кредит на кредитополучателитепо тези кредитидостатъчно ясно обяснение на понятието „валутен риск“ и разяснявано ли е на клиентите на практика какви рискове се поемат от тях?

2. Каква част от кредитополучателите на кредити в CHF са спрели да обслужват кредитите си заради невъзможност да се справят с месечните вноски, след чувствителното поскъпване на швейцарския франк?

3. Някой от оплакванията са, че след подписване на Договора за кредит в CHF, клиентите са били принуждавани превалутирането на усвоената и погасената сума от CHF в лева и в евро да става по официалния курс купува/продава на банката за деня, което е довело до допълнително оскъпяване на кредита от порядъка на 3%. Моля за Вашия коментар?

4. Ако при предлагането на кредитите в CHF сте рекламирали на клиентите си ниски лихви и стабилна валута (CHF), банката поемала ли е аналогична валутна експозиция в CHF, каквато съответно е била препоръчвана на клиентите? Ако не сте поемали такава експозиция, смятате ли, че е коректно да рекламирате продукт, който самите Вие не бихте приели?

От Пощенска банка заявиха, че са изключително загрижени от затрудненията, които клиенти им изпитват във връзка с поскъпването на CHF. „За нас е важно хората да могат да погасяват задълженията си, без това да се отразява негативно на семейния им бюджет. Затова Пощенска банка като част от активните си усилия, полагани в последните години, предлага две нови програми за превалутиране, които да защитят в максимална степен клиентите с експозиции във франкове. С предложените от нас условия хората ще бъдат защитени от рязкото поскъпване на швейцарската валута и реално вноските на кредитополучателите ще се запазят близки до нивата от 15 януари 2015 г. – датата, на която швейцарската валута рязко промени курса си на международните пазари“, се казва в официалната позиция на Пощенска банка.

Допълнително като част от специализираните програми за превалутиране, Пощенска банка поема за своя сметка разходите и нотариалните такси за учредяване на нова ипотека, както и разходите за изготвяне на пазарна оценка на имота, ако е необходима такава. При превалутиране се премахват също и всички такси за управление на кредита, които са били дължими до момента, което също е голямо облекчение за клиентите с експозиции в швейцарски франкове.

От Пощенска банка подчертават, че през последните години активно са влизали в директен контакт с всички клиенти на банката, които имат ипотечни кредити с експозиции в швейцарски франкове и са отправяли покани за лични срещи с цел предоговаряне на условията по кредитите им. От финансовата институция допълват още, че е създадена специална работна група, която може да консултира клиентите на банката и да им предложи изгодни индивидуални решения.

В отговор на отправените от infostock.bg въпроси от УниКредит Булбанк заявяват, че към момента кредитите в швейцарски франкове (CHF) са останали почти единични случаив кредитния портфейл на банката.

„Тези случаипри нас са наследенинай-вече от присъединилата се към УниКредитБулбанк банка Биохим и почти всички те вече са превалутирали“, уточняват от кредитната институция.

Оттам подчертават, че главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян се е погрижил много добре да обясни рисковете по този вид кредити. От банката цитират интервю на г-н Хампарцумян от 2007 г. пред финансов портал, в което той дава отговор на въпроса: Кога българският кредитополучател ще има възможност да се финансира в японски йени и швейцарски франкове, които носят по-ниски лихвени разходи?

„Всъщност това е изключително опасна практика, тъй като всеки такъв кредит съдържа скрития компонент на валутния риск. Ако по една или друга причина, която е извън контрола както на местната централна банка, така и на клиентите, а и на банките, които са раздали тези кредити, валутните курсове се променят в негативна посока за кредитополучателите, те могат да се окажат в ситуация да не са в състояние да покриват задълженията си.

Практиката показва, че в такива случаи се стига най-често до разваляне на отношенията с банката. Историята помни и по-лоши варианти, които са се случвали и в Европа в недалечното минало – ако групата на пострадалите кредитополучатели е достатъчно голяма, те ще поискат политическа защита и ще я получат. Това би довело до фрустрация в цялата банкова система.“

От Банка Пиреос България не получихме отговори.

Позицията на Иван Искров

По проблема позиция изказа преди време и управителят на БНБ. В реч в деня на професионалния празник на банкерите пред членове на Асоциацията на търговските банки Иван Искров препоръчва, когато се предлагат кредити в чуждестранна валута, различна от евро, трябва ясно да се обяснява на потребителите размерът на потенциалния валутен риск, който се крие в този вид кредити.

„Показателен пример са кредитите, деноминирани в швейцарски франкове, където рекламната стратегия на търговските банки акцентира единствено върху размера на лихвата. Предлагането на 20 – 25-годишни кредити във валута, различна от левове и евро, крие големи рискове за кредитополучателите, особено в случаите, когато това са домакинства, които нямат знание и опит за застраховане срещу валутен риск“, подчертава гуверньорът на Централната банка.

Според финансиста Емил Хърсев, хората, заблудени със заеми в CHF у нас не са много. Затова и те не представлявали риск за системата. „Банките, които предлагаха този продукт мамеха клиентите си, защото беше ясно поради каква причина са по-ниски нивата на швейцарския франк. Той имаше много ясен тренд към повишаване“, подчертава Хърсев в интервю за столичен ежедневник.