Галопиращи цени на храната и туризма в Гърция
Над 40 000 хранителни стоки в Гърция започнаха да се продават с 10 на сто допълнителен ДДС от 20 юли т.г., предаде Блумбърг. Поскъпването ще натовари средно с 55 евро на месец бюджетите на средно статистическо семейство в страната. Нагоре отиват цените на говеждото месо, кафето, какаото, подправките, захарта, олиото (зехтинът от гръцки маслини остава незасегнат – засега), сладоледът, шоколадените изделия, а така също презервативите и дамските тампони, някои стоки за инвалиди, транспортът, такситата и прочие. Абсурдното увеличение на ДДС на фона на рецесията и икономическата криза е пряко последствие от експедитивните мерки, наложени от кредиторите на Гърция, които бяха одобрени от коалиционното правителство и трите опозиционни партии на 15 юли т.г. В действителност ДДС се увеличава между 13 и и 23 на сто, което е влязло в сила още на 17 юли. Министерството на финансите в Атина обаче решило да забави с два дена поскъпването, за да позволи на пазара да се пригоди.
Говеждото месо поскъпва с 23 на сто, пилешкото и свинското – с 13 на сто. Колбасът сувлаки, който е от свинско – с 13 на сто. Чушките и доматите отиват нагоре с 23 на сто, макар увеличението за зеленчуците да е с 13 на сто. Същото е валидно за хамбургерите от свинско и пилешко, а така също от пуешко месо. Официално пилетата ще струват с 13 на сто повече, но цената на пълнените със сирене фета ще е с 23 на сто по-висока. Същото важи за шницелите. За обикновени макарони ще се плаща с 13 на сто, но ако са покрити със сусам – 23 на сто. Същото важи за тортелините, които са пълнени със сирене и стафиди. Като цяло идеята за повишаване на ДДС за храната е да е с 13 на сто. В тази категория са плодовете, зеленчуците, брашното, зехтина, млечните продукти (прясно и кисело млеко), сол, риба, хляб, бутилирана и минерална вода. На по-високата ставка от 23 на сто обаче са изложени вносните стоки като говеждо и обработени и замразени храни.
От есента с 23 на сто ще поскъпнат билетите за транспорта, но такситата вече качиха тарифите си. Минималната такса на километър скача от 3.20 евро на 3.40. По скъпо ще се плаща за превоз от летищата. От октомври т.г. Специалният ДДС в хотелите, който бе 6,5 на сто скача на 13 на сто.
Намалението с 30 на сто, което даваше привилегии на островите отпада от октомври т.г., но при тях ще се прилагат специални тарифи в зависимост дали са обект на оживен туризъм или не. ДДС от 13 на сто ще се прилага при сметките за ток, вода и за бензина. Намалява се от 6,5 на сто на 6 на сто данъкът върху лекарствата, вестниците, книгите и билетите за театър и кино. Правителството в Атина очаква повсеместното увеличение на данъците да донесе на бюджета 650 милиона евро.
В коментар британският „Дейли телеграф“ пише, че скокът в ставката на ДДС ще удари предимно най-бедните слоеве от населението в Гърция. Тези 55 евро увеличение на месечните разходи са пари, които тези хора просто няма откъде да вземат.
На второ място рязкото поскъпване на ресторантите и хотелите ще привлекателността на Гърция като една от най-добрите туристически дестинации в света. Туристическите компании вероятни изпадат в ужас от това, което става. По този начин ще бъде убита кокошката, която снасяше златните яйца и същевременно позволяваше на правителството да сформира бюджета.
Междувременно гръцкият вестник „Вима“ твърди, че през януари т.г. по време на визитата си в Москва Ципрас поискал от Владимир Путин 10 милиарда евро, които били необходими, за да бъде върнатта драхмата в обръщение. Според всекидневника това бил прочутия „план Б“ на Атина, за който се носеха слухове. За да се хареса на Кремъл гръцкият премиер заклеймил политиката на Запада към Украйна. Като потвърждение „Вима“ цитира интервю на Ципрас по телевизията ЕРТ, в което той заявил, че „за да започне отпечатването на драхми, страната има нужда от солиден резерв от твърда валута“. Путин отговорил йезуитски на молбата за помощ като казал, че Русия може да отпусне авансово на Гърция заем от 5 милиарда евро, които ще бъдат част от финансирането на газопровода, който Москва иска да прокара през земята на елините. Ципрас отправил подобен зов за помощ към Китай и Иран, но не се знае дали е получил отговор. „Вима“ коментира, че отказът на Кремъл да помогне на Гърция вероятно се дължи на пряк натиск върху Путин от германската канцлерка Ангела Меркел. Не е известно обаче какво е обещала тя на Владимир Владимирович, за да склони да обърне гръб на Атина.
В същото време Ройтерс предаде, че пазарлъкът, който Западът постигна с Гърция е само временна глътка въздух за кабинета. Повечето прогнози сочат, че планът за спасяването на страната е обречен на провал и догодина проблемът „Грексит“ – за излизане на страната от еврозоната може да зазвучи с още по-голяма сила.