Георги Ангелов: Какво да правим с еврото?

По принцип логиката на разширяването на еврото е проста – който изпълни критериите от Маастрихт може да стане член на Еврозоната; който не ги изпълни, не може да. Кратко и ясно, но само на теория.
Някои западни страни бяха допуснати в Еврозоната без да са изпълнили критериите – или чрез манипулиране на статистическите данни, или чрез заобикаляне на изискванията, или чрез политическо решение. В допълнение, дори след влизане в Еврозоната има страни, които не изпълняват критериите за членство. Това е още по-вярно в сегашната криза.
В същото време, България изпълнява почти всички критерии от Маастрихт и ако се поддържа благоразумна политика, скоро ще изпълни и последното изискване – инфлация. С други думи, съвсем скоро България ще отговаря на всички изисквания за членство в Еврозоната.
От години се намираме в ситуацията страни извън Еврозоната да са по-подготвени за членство отколкото някои страни от Еврозоната. Сега ще отидем няколко стъпки по-напред. Ще имаме ситуация, в която една страна извън Еврозоната превъзхожда всички страни от Еврозоната по Маастрихтските критерии. Следователно, като се има предвид какви неподготвени страни са влизали в Еврозоната, би трябвало България да е идеалният кандидат и да влезе лесно в Еврозоната?
За съжаление, не изглежда да е така. България дори не е приета във валутния механизъм ERMII – който е нещо като чакалня за еврото. Влизането в ERMII по традиция става лесно, за него няма критерии. Въпреки това, България не беше допусната дори в ERMII. Какво се получава – България се държи като добър ученик, ратифицира конституции, Лисабонски договори и всякакви разумни и неразумни документи, които идват от Брюксел, а в замяна получаваме отказ за влизане дори в чакалнята за Еврозоната.
Сега предстои нов тест. България отново прави опит да влезе във валутния механизъм ERMII, този път с непробиваемата аргументация, че сме страна, която изпълнява критериите за влизане в Еврозоната; че сме страна, която се справя с кризата без помощ от МВФ; че сме страна, която превъзхожда по показатели за стабилност много страни членки на Еврозоната.
Ако и в тази ситуация България отново не бъде допусната до ERMII, то тогава явно правилата в ЕС не са еднакви за всички. В договора за присъединяване е записано, че България има право и задължение да стане член на Еврозоната. Но ако не ни допускат до Еврозоната, явно има нарушение на договора, нарушение от страна на европейските институции.
Ако те нарушават договора и не ни допускат до еврото, защо да се съобразяваме с тях, защо да не си въведем еврото сами? Можем да приемем еврото едностранно като се позовем на договора за присъединяване и на Маастрихтските критерии. Изпълнили сме критериите, взимаме каквото ни се полага.
Европейските институции няма да харесат този подход. Те биха предпочели да чакаме години и десетилетия докато ни дадат благоволението си за влизане в Еврозоната. Но, ако се замислят малко по-дълбоко, ще разберат, че много грешат.
Първи вариант – оставаме извън Еврозоната, което намалява подкрепата за благоразумната икономическа политика. Някои политици ще си кажат – защо да правим реформи, след като няма полза и ни държат отвън? В този случай ЕС нищо не печели, защото създава поредната страна, която ще завие към популизъм и неблагоразумие.
Втори вариант – оставаме извън Еврозоната и се оправяме сами. Нека, обаче, си представим, че изкараме още 10-15 години извън Еврозоната с благоразумна икономическа политика. Тогава, доверието към българската валута ще стане дори още по-високо от сега и ще бъде невъзможно да убедим избирателите да заменят лева за еврото. С други думи, България може да се превърне в една нова Швеция или Великобритания и никога да не влезе в Еврозаната. От което в крайна сметка евроинституциите ще загубят най-много.
Затова – или да ни приемат в ERMII и еврозоната скоро, или да ни оставят сами да евроизираме. Другите варианти не са добри.

www.georgiangelov.com