Германия е на прага на рецесията
Доходността на германските 10-годишни облигации падна до исторически ниски нива от 1.03%, а книжата с две-годишен падеж поскъпнаха толкова, че имаха отрицателни лихви, след като задълбочаването на конфликта с Русия доведе до бягство от риск на пазарите в Европа.
В същото време последните данни показват, че възстановяването е в застой в по-голямата част от еврозоната, а самата Германия е неудобно близо до рецесия, съобщава The Telegraph.
Commerzbank предупреди, че германската икономика вероятно се е свила с 0.2% през второто тримесечие на годината и е твърде слаба, за да издърпа Южна Европа от стагнацията. Промишленото производство в Германия намаля с 1.5% през изминалите 3 месеца, а във Франкфурт основният фондов индекс DAX загуби 10% от стойността си, и вече заплашва да пробие психологическото ниво от 9000 пункта.
Марио Драги, президентът на Европейската централна банка, коментира, че възстановяването остава „слабо, крехко и неравномерно“, с подчертано забавяне през последните седмици, на фона на ескалиращите геополитически тревоги заради Русия и Близкия Изток.
Той каза, че ЕЦБ е готова за количествени улеснения, но засега единственото, което предприе банката е въвеждането на отрицателни лихви по депозитите. Въпреки този ход, инфлацията в еврозоната се забави до 0.4%.
Цените на облигациите показват, че дълговите пазари очакват 0.5% годишна инфлация в Германия и Италия през следващите пет години и не вярват в успеха на мерките, обещани от Драги.
Надеждите за бърз растеж в Германия замират. Министерството на икономиката отчете спад на фабричните поръчки с 3.2% през юни, като поръчките от останалата част от еврозоната се сриват с 10.4%.
„Това показва, че Европа дори не е близо до възстановяване. Паричната политика няма ефект“, коментира Стийн Якобсен от Saxo Bank.
Инвеститорите се опасяват, че санкциите срещу и контрасанкциите на Русия ще влошат още повече положението през следващите месеци.
Европейската комисия оценяваше негативния ефект като спад с 0.3 процентни пункта на БВП на еврозоната през тази година. Тази оценка обаче беше валидна преди Москва да отвърне на удара и да спре вноса на храни от Европейския съюз.
Междувременно Италия потъна обратно в рецесия, като дългът ѝ вероятно ще нарасне от 130% от БВП през тази година, до 140% от БВП през следващата.
Еврото падна до девет-месечно дъно от 1.3347 щатски долара, след като Драги заяви, че „фундаментите за по-слаб обменен курс, са много по-добри, отколкото са били преди два или три месеца“, в очевиден опит за девалвиране на валутата чрез вербални средства.
„Драги едва успя да скрие ентусиазма си от по-слабото евро“, коментират от BNP Paribas.
Но единната валута вече поскъпва, като днес се търгува за 1.3400 долара. На теория слабото евро би трябвало да бъде буфер срещу дефлация. На практика проблемите са толкова дълбоки, че дори и поевтиняването на еврото няма де е достатъчно, за да ги неутрализира.