Грешната стратегия на еврозоната
След като правителството на САЩ отново функционира и Вашингтон избегна потенциален фалит, вниманието отново ще се върне към еврозоната, пише „Уол Стрийт Джърнал“. Според изданието Европа кара американската икономика да изглежда добре. В САЩ безработицата е все още висока – 7,2%. В еврозоната обаче тя е 12%, варираща от 5,2% в Германия до 26,2% в Испания.
Нито САЩ, нито еврозоната има ясно определена стратегия за засилване на икономическия растеж. Валутният съюз обаче е възприел краткосрочен подход, който няма как да продължи за дълго, а именно да заприличат останалите държави на Германия, разчитащи на износа, вместо на домашното потребление и инвестициите в бизнеса, се казва още в анализа.
Не всяка икономика обаче може да бъде нетен продавач за останалия свят. Някой все пак трябва и да купува. В един много дълъг период от време това беше американският потребител. Нещата обаче се променят.
Еврозоната е създадена по няколко причини, не всички икономически. Една от тях е силното желание на европейските лидери преди години да обвържат Германия и Франция толкова здраво, че те никога да не могат да воюват помежду си отново. Един от икономическите аргументи е да се изгради от националните икономики единен пазар, приличащ на този в САЩ, който произвежда голяма част от това, което потребява и потребява голяма част от това, което произвежда, като по този начин става по-малко уязвим към външни промени.
И за известен период от време като че ли нещата се получаваха. Търговията на еврозоната с останалия свят беше в общи линии балансирана – понякога имаше малко дефицит, понякога малко излишък. Вътрешно обаче нещата стояха по съвсем различен начин. Германия изнасяше много и даваше пари назаем на останалите държави, основно в Южна Европа, които от своя страна пък внасяха много.
Глобалната финансова криза сложи край на това. Испания, Италия, Гърция и Ирландия нямаше как да продължат да вземат пари назаем, което означаваше, че няма как да продължат да внасят. Беше им казано да станат по-конкурентоспособни – да увеличат продуктивността, да намалят заплатите и цените. Всичко това с цел да стане износът им по-атрактитвен.
До някаква степен страните приеха този съвет. Според централната банка на Испания страната е регистрирала икономически растеж от 0.1% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца, слагайки край на двегодишна рецесия. Износът пък се е увеличил с 6,6% спрямо миналата година.
„Този подход е пълен с рискове“, смята професорът по икономика Пол де Гроув. „Искате да повишите конкурентоспособността, намалявайки заплатите. Това наистина ще повиши конкурентоспособността, но този процес ще отнеме време, а намаляването на заплатите ще намали и покупателната способност и местното потребление“.
В допълнение към това, по-голямата част от износа на Испания не е към страни от еврозоната. Според МВФ основен фактор за увеличението на износа на южноевропейската икономика е търсенето от страни извън Европа. Между 40% и 50% от растежа на износа на Германия и Испания от 2008 г. се дължи на търсене извън еврозоната, докато при Португалия нещата стоят по обратния начин.
В резултат на това търговският дефицит на еврозоната с останалия свят е нараснал от 0,8% от БВП пред 2011 г. до 1,3% през 2012 г. и 2,2% за второто тримесечие на 2013 г. И всичко това е благодарение на слабата икономика на валутния съюз. Когато хората купуват по-малко, техните страни внасят по-малко.
По-голям износ извън Европа със сигурност е по-добре отколкото никакъв износ. Но той не е устойчив. Забавянето в някои големи нововъзникващи пазари, в това число Китай, и бавният растеж в САЩ, със сигурност ще ограничат износа на еврозоната в даден момент.
Ако Испания, Португалия, Италия и други искат да изнасят повече, трябва някой в Европа да внася повече. МВФ препоръча засилване на домашното търсене в страните, отчитащи търговски излишък, като това основно се отнася до Германия.
Лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на Германия са 1,8% и страната може да си позволи да генерира държавен дълг, за да инвестира повече в инфраструктура, енергийни проекти и др. с цел повишаване на търсенето в еврозоната. Тези инвестиции със сигурност ще донесат по-голяма възвръщаемост от тези 1,8%, но според професор де Граув „страхът на Германия от дълг в този случай е много нерационален“.
Поскъпващото евро, което достигна най-високата си стойност за последните две години, също е заплаха. То прави европейските стоки по-скъпи за страните извъневрозоната. Испанските маслини, авточасти или хотели обаче не са по-скъпи за германците. Въпросът е, че те не искат да купуват.