Дай си ми куклите, на ти си парцалките
Кой ще плаща за Опел?
Не се вижда краят на играта на покер около Опел. Не се вижда и краят на препирните около държавните помощи за концерна, разбирай парите на данъкоплатците. А германските политици се изживяват за кой ли път като спасители.
Навсякъде, където през тази седмица се появеше шефът на Дженерал мотърс-Европа Ник Рейли, министър-председателите нагерманските провинции демонстрираха своята сериозна загриженост. Какво точно са обещали на мениджъра на Опел не знаем. Не е трудно обаче да се досетим – пари, естествено. Пари срещу работни места. Все пак и това е помощ. Всичките четири завода на Опел в Германия остават непокътнати.Но снамален личен състав. Друго не можеше и да се очаква. Пък и би било абсолютно неправилно тежко пострадалият от кризата автомобилен бранш да се задържа изкуствено над водата с парите на данъкоплатците.
Дали всичко отново си е на мястото?
Според концепцията за саниране на Дженерал мотърс ще бъдат съкратени 9.500 работни места в цяла Европа. Цифра, която влизаше в сметките и на консорциума Магна, фаворизиран от германските политици като купувач и партньор на Опел.
Облаците още не са отминали
След отказа на Дженерал мотърс да продаде Опел реакцията от Берлин не закъсня – давайте тогава парите обратно! Държавата беше отпуснала все пак срочен заем от над 1.5 милиарда евро. Сега Дженерал мотърс върна парите и в Берлин цари въодушевление – ето, видите ли, всико отново си е на мястото. Парите на данъкоплатеца са напокътнати.
Не става дума обаче само за това. Със сигурност Дженерал мотърс няма да изпусне питомното и да гони дивото, разбирай – сам да плаща за преструктурирането на европейската си дъщерна фирма. Американският концерн продължава да е на червено. А някои експерти предричат още дълъг период на стагнация за световното автомобилостроене. Нито в Китай, нито в Русия, да не говорим за Америка, перспективите са розови.
Европейската комисия събра на една маса всички страни-членки,в коитоима заводи на Опел. Целта на срещата беше да се предотврати надпреварата в субсидирането на тези заводи. Съблазнителна еразбира се перспективата да се предлагат пари срещу закриването на някои заводи. Но подобна стратегия не е помогнала никому. Просто по света се произвеждат твърде много автомобили.
Сага без край
И затова още веднъж: структурите трябва да бъдат напасвани към потребностите, колкото и болезнен да е този процес. Разбира се при условие, че социалните осигурителни системи са в състояние да поемат такава структурна реформа. Защото в дългосрочна перспектива никой не може да я предотврати. Нека обаче се върнем към Опел. Там като начало има справедливо поемане на глътка въздух поне за заводите в Германия. Нещо, което се полага на сътрудниците на концерна след месеци продължили спорове. Самите работници обаче много добре знаят, че краят на тази история далеч още не е написан.
Хенрик Бьоме, Дойче веле