Да не забравяме 1937 година
Пол Кругман, Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times
Ето какво ни очаква като икономически новини. Следващият доклад за трудовата заетост може да покаже първи ръст на работните места за последните две години. Следващите данни за БВП вероятно ще отчетат стабилен растеж в края на 2009 г. Ще има доста оптимистични коментари и още по-шумни призиви за прекратяване на стимулите, за премахване на мерките, които Белият дом и Федералният резерв предприеха за подпомагане на икономиката.
Ако се вслушаме в тези изказвания, ще повторим огромната грешка от 1937 г., когато Фед и администрацията на Рузвелт решиха, че Голямата депресия е отминала и е време икономиката да захвърли патериците. Държавните разходи бяха намалени, а паричната политика – затегната, и икономиката веднага залитна обратно в пропастта.
Не бива да го допускаме. Председателят на Фед Бен Бернанке и Кристина Ромер, която оглавява Съвета на икономическите съветници към президента Обама, са възпитаници на Голямата депресия. Ромер открито алармира за опасността от повторение на 1937 г., но дори онези, които помнят миналото, понякога го възпроизвеждат.
Насред изгубеното десетилетие
Докато четете икономическите новини, е важно да не забравяте, че епизодичните позитивни данни, които не отразяват трайни развития, са често явление дори когато икономиката е затънала в продължителна криза. В началото на 2002 г. например първоначалните доклади показаха, че икономиката расте с 5,8% на годишна база. Безработицата обаче продължи да се покачва още година.
В началото на 1996 г. пък предварителните отчети сочеха, че японската икономика расте с годишно темпо от над 12%, което провокира триумфални изявления, че „икономиката най-сетне е навлязла във фаза на устойчиво възстановяване“. В действителност Япония се намираше насред изгубеното си десетилетие.
Подобни епизоди често са статистически измами. По-важното е, че обикновено са причинени от попълване на складовите запаси от стоки. Когато икономиката изпадне в криза, компаниите се озовават с огромни наличности от непродадена стока. За да се отърват от тях, те свиват производството.
Растеж, който представлява еднократно събитие
След като задачата е изпълнена, отново увеличават продукцията си, което се регистрира като скок в БВП. За жалост такъв тип растеж остава еднократно събитие, освен ако няма активизиране в базовия източник на търсене, като потребителските разходи и дългосрочните инвестиции.
Така стигаме до все още мрачното състояние на основни икономически индикатори.
През изобилните години на последното десетилетие растежът бе движен от бума в жилищния сектор и скока в потребителските разходи. Това вече е минало. Няма да има нов жилищен бум, докато страната е осеяна със свободни къщи и апартаменти, наследство от предходния. Потребителите, които обедняха с $11 трлн. след спукването на жилищния балон, не са в позиция да се върнат към някогашното си прахосническо поведение в стил „купувай сега, спестявай никога“.
Свръхпредлагане на офис пространства
Какво ни остана? Един бум в бизнес инвестициите би бил изключително полезен в момента, но не виждам откъде може да дойде – промишлеността е затрупана със свръхкапацитет, а наемите на бизнес имоти падат заради очертаващото се свръхпредлагане на офис пространства.
Възможно ли е износът да спаси положението? За известно време падането на американския търговски дефицит смекчаваше ефекта от икономическия спад. Дефицитът обаче отново расте, отчасти поради факта, че Китай и други страни с излишък по текущата сметка отказват да допуснат корекция във валутите си.
Ето защо всяка добра икономическа новина, която чуете в близко бъдеще, ще е спорадичен случай, а не индикация за устойчиво възстановяване. Дали отговорните за държавната политика лица ще изтълкуват погрешно информацията и ще повторят грешките от 1937 г.? Вече го правят.
Планът на Обама за фискално стимулиране се очаква да достигне максималния си ефект върху БВП и заетостта около средата на тази година. Това е прекалено скоро – защо да оттегляме подкрепата при перспективата за продължаваща масова безработица? Конгресът трябваше да одобри втора доза стимулиране още преди месеци, когато стана ясно, че кризата ще е по-дълбока и продължителна от първоначално прогнозираното. Нищо обаче не бе направено и измамно добрите данни, които скоро ще видим, вероятно ще елиминират всяка вероятност за по-нататъшни действия.
Измамно обнадеждаващо начало и печален край
Във Фед говорят само за необходимостта от стратегия за прекратяване на мерките в подкрепа на икономиката. Закупуването на дългосрочни държавни облигации вече приключи. В следващите месеци предстои закриването на друга инициатива, придобиването на обезпечени с ипотеки ценни книжа. Това на практика означава затягане на паричната политика дори Фед да не вдигне лихвите пряко, а Бернанке е подложен на сериозен натиск да го направи.
Ще разбере ли Фед навреме, че борбата с кризата все още не е приключила? А Конгресът? Ако не, икономическата 2010-а ще е година с измамно обнадеждаващо начало и печален край.