Да рефинансирам или не?

От януари 2002 г. – периода, към който можем да отнесем началото на кредитния бум, досега лихвените проценти по жилищните заеми в левове са паднали с 6.5 процентни пункта. Понижението при потребителските заеми за същия период е с 4.1 пункта, показва статистиката на БНБ. Подобни намаления с основание карат старите клиенти на банките да се чувстват некомфортно и да търсят възможности за замяна на старите си заеми с нови – било чрез рефинансиране от друга банка, било чрез повторно кандидатстване пред същата кредитна институция. И все пак съпътстващите разходи по подобна операция не са за пренебрегване, да не говорим за загубата на време.

Необходимо е да уточним, че разликата в процентите по стари и нови кредити всъщност е по-малка. Банките се усетиха, че губят досегашните си клиенти и някои от тях вече намалиха и лихвите по старите заеми. От друга страна, по-дългосрочните заеми обикновено са с плаваща лихва, което означава, че тези, които са били разрешени преди две-три години, е вероятно сега да струват по-скъпо (в момента ОЛП е на нивата от април 2002 г., но е доста по-висок от рекордно ниските стойности от 2005 г.). За жалост, наличната статистика не дава информация за заемите с фиксирани и плаващи лихви и затова може да се направи само приблизителна оценка за разликата между процентите по стари и нови кредити, която средно е 3-4 пункта. Ето защо, във всеки случай на рефинансиране преценката е индивидуална.

Следните съображения трябва да се вземат предвид. На първо място, таксата за предсрочно погасяване. Тази такса бе драстично повишена през последните години, като банките въведоха санкциониращи проценти, когато погасяването е с рефинансиране от друга банка, а не със собствени средства. (В последния случай може да се окаже по-уместно да кандидатствате за обикновен заем, стига да имате достатъчен доход и да убедите новата банка, че можете да обслужвате два кредита.) Ако при подписването на договора таксата е била примерно 2%, фактът, че в момента банката изисква 4 или 5%, не ви засяга. А ако става дума за потребителски кредит, тази такса не може да надхвърли тримесечният еквивалент на годишния процент на разходите върху остатъка (тоест ако ГПР е 12%, таксата е максимум 3%).

На второ място, трябва да калкулирате и другите такси, които трябва да платите за повторното кандидатстване за кредит – това са еднократните такси за подаване на документи, за усвояване и за оценка, в случай че банката изисква такива. Обичайно те прибавят още около 1.5-2% към непогасената главница.

Имайте предвид също, че повторното кандидатстване за заем може да ви натовари и с други разходи, особено ако става дума за ипотека (Това са таксата за оценка, таксата за заличаване на първата и вписване на втора ипотека, застраховки, както и някои по-незначителни административни такси). Тези разходи са по-ниски или отсъстват, ако предоговорите кредита с банката, която го е отпуснала. (При това таксата за предоговаряне на срока или лихвата е доста по-ниска от тази за предсрочно погасяване.) Не на последно място, трябва да видите дали има разлика между текущите такси на стария и новия кредит. Например, има банки, които събират по 0.5% годишно за управление, а освен това изискват и да се поддържат застраховки за сметки на клиента. Като се тегли чертата, излиза, че има смисъл да поемете еднократни разходи върху непогасената главница при по-дълъг остатъчен срок и достатъчно голяма разлика в лихвите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *