Девалвирайте еврото – това е мотор за ЕС

Човечеството от край време пренебрегва първите знаци на предстояща промяна, защото не допуска мисълта, че тя е възможна, като например бързо развитие на Китай или крахът на най-големите инвестиционни банки. Знаковите събития, които променят света, никога не се приемат сериозно в начало. Хората са склонни да ги обясняват и оценяват едва след като вече са се случили, смята философът Насим Талеб*, цитиран от електронното издание на в. Ведомости. Както изглежда, сега сме свидетели на подобно явление – става дума за едновременно и рязко влошаване на ситуацията с държавните финанси в развитите страни. По разбираеми причини в момента всички гледат на този проблем през призмата на Гърция. Промените, които могат да настъпят в световната икономика, ще бъдат много по-мащабни, отколкото се оценяват в момента, отбелязва Талеб. Проблемът с държавния дълг ще промени не само съотношението на силите между водещите страни в световната икономика, но също така и традиционните представи за развити и развиващи се страни. Над 40 % от световния БВП сега се формира от страни (предимно развити), чийто бюджетен дефицит надвишава 10 % от БВП в момента, сочат изчисленията на главния икономист от Citibank  Вилем Буйтер. През последните 30 години този показател се колебаеше между 0 – 5 % от БВП, а големият бюджетен дефицит беше характерен за развиващите се икономики. Обратната тенденция не беше типична. Това, което се случва сега с държавните бюджети, е резултат от трагичните икономически събития от 2008 – 2009 г. През последните две години се наложи правителствата да се борят с кризата, след което и с последиците от спасяването на икономиките, а промените ще се окажат изключително кардинални. За съжаление, примерът с Гърция е показателен, че сериозността на последиците от проблемите с държавния дълг се осъзнават с голямо закъснение. Американският външен дълг е по-малък в сравнение с преди две години, достигнал  невъобразимите 20 % от БВП. През следващите две години, съгласно бюджетния план на Обама, дългът ще се нарасне до 71% от БВП от 53%  през 2009 г. Към 2020 г. бюджетният дефицит на САЩ се очаква да достигне $1,2 трлн., от които над $900 млрд. ще бъдат лихви по стари дългове. Ясно е, че шаблонът, с който разполагат в момента американците, не може да реши такъв мащабен проблем и затова ще им се наложи да потърсят нестандартни решения. Дали тази история ще приключи с крах или усилване на долара – не е ясно, но е очевидно, че ни очакват много непредвидени и широкообхватни събития. Само преди година беше трудно да си представим, че Германия ще разработва механизъм срещу банкрута на страни от еврозоната, а икономисти от цял свят ще дискутират темата за края на европейската валута. Негативният сценарий за Европа е много вероятен. Но също толкова възможно е и стабилизирането на Европа. В момента малко са тези, които споменават положителния изход, но теоретично е възможно, преминавайки през кризата, Европа да премине към нова, много по- ефективна икономиката. Може да започнем само с това, че по-евтиното евро би могло да се отрази добре на Европейския съюз. Ако курсът на еврото падне до $1,1, то това би намалило разходите по социално обезпечаване в долари с 25-30%. Приходите от износ в евро ще се увеличат с 15-20%, а външния дълг на еврозоната в долари ще бъде намален с 20%, смята експертът Андрей Мовчан.  Спадът на еврото ще провокира интерес към дълга на еврозоната и като резултат към възможността за увеличаване на кредитирането. Позовавайки се на кризата около еврото, европейските правителства могат да предприемат редица мерки по намаляване на издръжката на „капиталистическия социализъм” на пазара на труда и в пенсионната сфера. Но най-важното е – проблемите на Гърция, Португалия и Испания да помогнат на европейците да преодолеят съпротивата на националните бюрокрации и да създадат по-ефективна и наднационална система за управление на единна Европа – с общ бюджет и общи данъци, както и с обща монетарна политика. Ако събитията се движат в тази посока, то ни очакват големи промени, свързани с засилването на позициите на Европа и отслабването на американските. 
––––––––––––––––––––
 Насим Талеб е един от най-популярните и уважавани макроикономически и риск анализатори в момента. Идеите му са базирани на теорията за „епистемологичните пречки и ограничения“, която проследява вероятността, несигурността и нестабилността на човешкото познание. Много популярна е концепцията му за „черния лебед”, според която сме склонни да допуснем в много по-голяма степен вероятността едно минало събитие да се повтори, отколкото да приемем факта, че е по-вероятно това да не стане. Насим Талеб е роден през 1960 г. в гръцко православно семейство в Ливан. Изучил е буквално стотици хиляди възможности и десетки хиляди рискове в бизнеса. Основател е на „Empirica LLC“ – консултантска и изследователска компания, чиито главни изследвания са в сферата на рисковете в бизнеса.