Демографската криза – заплаха и шанс

Проучванията показват, че България навлиза в тежка демографска криза. Очаква се през периода 2010 – 2060 год. населението на страната да намалее с 27%, което означава, че то ще намалее наполовина от нивото си в началото на прехода към пазарна икономика от 1989 година. Поради бързото застаряване се прогнозира онази част от населението, надхвърлила работоспособна възраст, да се удвои и да достигне 33% от общото население до 2060 г. През посочения 50 годишен период населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%, което ще се отрази много неблагоприятно върху състава и структурата на човешкия капитал в триъгълника на знанието.

През 2013 год. завършват средно образование около 59000 зрелостника. Държавният прием на студенти във висшите училища на България е над 70000 бройки. През 2016 год. се очаква да завършат средно образование само около 35000 души. Това означава, че за всеки зрелостник ще има средно по около 2 места във висшите училища.

Персоналът, зает във висшите училища на България, е около 22000. Данните показват, че учебната ангажираност на този персонал ще намалее средно 2 пъти. Тази тежка демографска ситуация създава определен шанс заетите в сферата на висшето образование да бъдат ангажирани активно с научно-изследователска дейност. Но този шанс ще бъде пропуснат ако архаичните методи за управление на висшето образование продължат да се практикуват.

Съгласно чл.91 на Закона за висшето образование университетите осъществяват научни изследвания паралелно с обучителната си дейност. Максимално до 10% от издръжката им се насочват за провеждане на научни изследвания в съответствие с Наредба №9 за условията и реда за изразходване на средствата, отпуснати целево от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна и художествено-творческа дейност. Тези нормативни документи трябва да се променят, като структурата на издръжката се изменя. Най-малко 50% от издръжката да се формира за научни изследвания, като финансираните проекти се определят в прозрачна конкурсна атмосфера.

проф. Асен Конарев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *