Демографската криза ще принуди университетите да се променят

Висшето образование е подложено на натиск от различни страни. Демографията и застаряването на населението води до принудително свиване на броя на завършващите средно образование. Масовизацията на висшето образование и слабите резултати на средното образование са допълнително предизвикателство пред учебния процес. Европейски и други чужди университети все по-директно конкурират местните учебни заведения за привличане на кандидат-студенти, а иновативните онлайн платформи за обучение стават все по-масови и позволяват директно вземане на университетски курсове от най-добрите световни университети. Пазарът на труда се променя много динамично, променяйки по този начин и търсените професии, и изискванията към висшистите. Политиката към висшето образование трябва да отговори на всички тези изисквания, за да осигури успешното развитие на системата, а и на страната и икономиката в частност.

Средно образование

В недалечното минало само малка част от зрелостниците постъпваха в университет, а заради наличието на приемни изпити по-слабите ученици бяха отсявани. Реално преди 2-3 десетилетия университетите се сблъскваха с най-добрите 20% от учениците, които училищата „произвеждат“. Определено тогава е било по-лесно на висшето образование, защото то се занимаваше само с добре подготвени студенти.

Днес заради демографията и масовизацията на висшето образование ситуацията е различна – университетите приемат практически всеки зрелостник, който иска да продължи да учи. Висшите училища приемат включително и голям дял ученици с по-ниски резултати. Нещо повече – влошаването на резултатите на средното образование (по международни изследвания като PISA на ОИСР) директно влияят на входното ниво на кандидат-студентите.

Това е голям проблем за качеството на висшето образование, доколкото слабото ниво на входа влияе и на резултатите на изхода. Освен това слабата подготвеност на зрелостниците по предмети като математика и природни науки се отразява негативно и на структурата на професиите – колкото и да са търсени някои професии и специалности, те трудно могат да се разширят при липса на подготвени кандидат-студенти.

Всичко това сочи към необходимостта от сериозни и дълбоки реформи в средното образование, така че да се постигнат по-добри средни резултати на завършващите и по-малък дял на тези със слаби резултати. Парадоксално или не, но реформата във висшето образование трябва да започва с реформа в средното образование.

Нека обаче не прехвърляме изцяло проблема върху средното образование. Както неведнъж е посочвано, учителите в средното образование се „произвеждат“ във висшето образование. А тъкмо учителите са най-важната част от средното образование. С други думи, средното и висшето образование са силно преплетени и промените трябва да вървят паралелно.

Връзка с пазара на труда

Пазарът на труда се променя изключително динамично. Някои отрасли са в упадък, цели специалности загубват своята ниша, а други отрасли и професии са дефицитни и се търсят силно на пазара. Всичко това не е статично, доколкото развитието на отделните компании и отрасли зависи както от структурни фактори, така и от конюнктурата на международните пазари. Промени има и по отношение на предлагането, тъй като разширяването на някои специалности и професионални направления през последните десетилетия се разви доста по-бързо, отколкото при други.

Така се стига до количествени несъответствия между търсене и предлагане на конкретни професии – както в национален, така и в регионален план. Очевидно имаме подобно несъответствие при професионалното направление „Информатика“, където развитието на индустрията е много бързо и липсата на достатъчно подготвени кадри е една от основните пречки пред отрасъла. Обратният проблем се наблюдава при други специалности – като администрация или икономика, където предлагането на кадри надвишава търсенето.

Освен количествените, не бива да пропускаме и качествените несъответствия. Различията между отделните университети са огромни от гледна точка на обективни пазарни индикатори, като заетост и ниво на заплащане, което показва и различия в качеството. Дори специалисти от търсени направления могат да имат относително по-слаба реализация, ако не са попаднали в добър университет или не са учили в добро училище преди това, както и ако не са в регион, където има високо търсене.

Накратко, всички специалности биха спечелили от по-силна връзка с изискванията на пазара на труда, а пазарът на труда, като цяло, би се подобрил, ако университетите реагират по-бързо на промяната в най-търсените професии. Т.е. всички специалности трябва да обърнат внимание на качеството на преподаване, но и на количеството студенти. Университетите трябва да наблегнат на разширяването на направленията, които са по-търсени и при които са по-конкурентни, и да ограничат тези, при които резултатите са слаби.

В този смисъл и в акредитацията по професионални направления трябва да участват повече представители на съответната гилдия или индустрия, която осигурява заетост на завършилите (например адвокатски и съдийски професионални организации могат да участват с голяма тежест в акредитацията на юридическите специалности, а IT и софтуерни асоциации да акредитират специалности като информатика и компютърни науки). По този начин може да се постигне директна връзка между университетите и пазара на труда.

Демография, финансиране и структурни промени

Броят на завършилите висше образование постоянно расте през последните 7 години, като увеличението е близо 50%. В същото време обаче населението намалява и броят на завършилите средно образование доста бързо се свива. Реално след 2010 година броят на завършилите висше образование надвишава броя на завършилите средно, което означава, че екстензивното развитие на университетите съвсем скоро ще приключи и ще се обърне. Висшето образование ще трябва да се справя в съвсем нова ситуация – при спадащ общ брой на студентите и предизвикано от демографията свиване.

Разбира се, свиването няма да е поравно за всички, а вероятно ще предизвика и структурни промени. Очевидно е, че се слага край на постоянното откриване на нови висши училища и факултети. Нещо повече – ще вървим към обратния процес: закриване на специалности и структури. Поради намаляването на зрелостниците висшето образование ще трябва да се насочи повече към поколенията, които вече са активни на пазара на труда – т.нар. „учене през целия живот“, а това ще изисква и съответни промени в програмите, формите и начина на преподаване (включително повече онлайн курсове).

Важно е процесът на свиване да е част от цялостната модернизация на образованието, т.е. да се свиват повече по-слабите специалности и структури на съответните университети, а да се запазват и разширяват по-силните и по-търсените. Тук може да помогне както по-добрата информираност на кандидат-студентите (включително чрез максимално широко ползване на рейтинговата система), така и по-стратегическият поглед на самите университети и промените във финансирането.

Би било полезно да бъдат финансово подкрепени университетите, които са готови да предприемат структурни реформи за разширяване на търсените и успешните специалности, за свиване на слабите, инвестиции в нови и модерни дисциплини и форми на преподаване, както и други необходими промени за повишаване на качеството. Това може да стане на проектен принцип – включително чрез средства по еврофондовете, както и чрез промяна във финансирането и обвързването му с резултатите, така че да се насърчават висшите училища да развиват силните си направления и да задълбочават връзките си с пазара на труда.