Денят за равносметката на Гърция още не е дошъл

Действието се развива на парти по време на уханна вечер на 11-ия етаж на атинския Хилтън пред разкриващата се гледка към великолепието на Акропола. Млад гръцки корабособственик, който прекарва в Лондон също толкова време, колкото и в родината си, ме дърпа настрана.
Като проспериращ бизнесмен с три нови товарни кораба, поръчани от Корея, той е дълбоко обезпокоен за имиджа на страната си в чужбина и от начина, по който тя е осмивана с безкрайни заглавия във вестниците, разказващи за гръцка трагедия и дори по-лошо, че лошият образ на Гърция е повлиял на попкултурата.
Когато Гърция игра със Северна Корея на световното първенство, самонадеяният Гари Линекер намери за нужно да направи пренебрежителна забележка за икономическото положение на страната.
Истината обаче е, че никой не е по-критичен към гърците, техните работни навици и способността им да изплуват от сегашния финансов кошмар, от самите гърци.
Известен международен банкер, който живее на Крит, е типичен представител. Той открито се чуди защо на този плодотворен остров купува лимони от Мароко и домати от Холандия, докато местните лимони гният по дърветата.
В маслинените горички, които притежава, е трудно да намери гръцки работник, склонен да приеме заплащане от 40 евро за шестчасов работен ден. Няма проблем обаче да назначи имигрант българин, който да работи 12 часа за 35 евро.
Житейският опит на банкера, отнасящ се до това защо хората в Гърция предпочитат да не работят, е отрезвяващ отговор на оцветените в розово сметки за това как гръцката криза ще бъде разрешена, които ми представи ръководен представител на базираната във Франкфурт Европейска централна банка и еврократ от политически мозъчен тръст.
Мнението на последния е, че Европейският съюз, ако изобщо е бил повлиян, то е да бъде засилен, а не отслабен от кризата сред страните, които бившият министър на финансите лейбърист Денис Хийли нарече „маслинените“ народи.
Необичайното мнение на еврократа е, че дълговата криза, която далеч не е преминала, когато се погледне от перспектива на финансовите пазари, някак е обединила Европа. Тя е направила да изпъкне статутът на повечето институции на континента – от Европейската централна банка до Съвета на министрите, а също така показва, че един валутен съюз без много средства, в който няма фискални правила, не работи.
Това е анализ, който замазва реалността. Никоя от промените, отнасящи се до засилване на ролята на Европейската централна банка и намирането на нови финансови регулации, нямаше да стане, ако не бяха пазарите.
Всъщност, спасяването на Гърция съвсем не е само европейски въпрос, и трябваше Международният валутен фонд да се появи с куп пари и да наложи строгите условия, с които върви пакетът. Европа бе принудена неохотно да се съгласи със спасителния пакет на фона на безпокойства от разпространение на заразата.
Това не беше укрепващо спасяване в политически аспект. Разногласията между страните в двата противоположни края на спектъра – Германия, която предостави най-много пари, и Гърция, която получи спасителен пакет от 100 милиарда евро, оставиха горчив вкус.
Гърция се чувства пожертвана, както и германските данъкоплатци. Има обществен натиск, който ще продължи да се усеща дълго след като финансовата криза на Европа остане назад във времето. Допуска се, че лекарството, приложено досега на Гърция, ще проработи.
Направени бяха драматични стъпки, включително орязване на заплатите в държавния сектор с 12-14 процента, което бе предприето след замразяване на възнагражденията за две години. Някои твърдят, че това е било направено при минимум жертви. Възможно е да е така. Но в деня, когато пристигнахме в Атина, кацането на самолета беше забавено от авиодиспечерите, а таксито ни от летището трябваше да промени маршрута си, за да избегне стачките по улиците.
В резултат на мерките за избавяне от данъчната криза, гръцките търговски банки сега се финансират съществено от ЕЦБ.
Денят за равносметка, като цяло, беше отложен. В крайна сметка, ако Гърция има някакъв шанс за бъдещ просперитет, дългът й ще трябва да бъде намален чрез споразумение с фонда за преструктуриране или тя ще трябва да девалвира валутата си, което не може да направи. Бинтът може и да е приложен, но той вероятно ще се протрие, оставяйки раната отворена.

Алекс Брамър, Мейл онлайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *