Депозитите изпреварват по ръст кредитите през 2014 г.

2,3 млрд. лв. са спестили българите за времето от януари до края ноември миналата година, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Така натрупаните на влог средства на населението достигат 36,8 млрд. лв. За сравнение в края на декември 2012 г. спестяванията на хората са били 34,5 млрд. лв.

Данните на централната ни банка показват още, че само през ноември българите са заделили за черни дни близо 345 млн. лв., а през октомври – 360 млн. лв. Спестените пари през септември са 172 млн. лв.

Въпреки това хората вече заделят по-малко за черни дни. Например към ноември годишният темп на

ръст надепозититена домакинствата е 9,2%

През декември 2012 г. той е 11,7 на сто, а в края на 2011 г. е бил 13%. Показателно е и че през 2012 г. българите са спестили 3,6 млрд. лв. Въпреки че депозитите продължават да нарастват, кредитирането през миналата година се забави до най-ниската си стойност от началото на кризата.

Годишният ръст на заемите за фирмите и домакинствата към октомври 2013 г. е 0,7 на сто. През ноември пък е отчетен спад от 0,6%.

Данните на БНБ показват още, че към единайстия месец на 2013 г.

кредититесамо за домакинствата са за 18,5 млрд. лв.

Това е спад от 0,8% спрямо същия месец на предходната година. Междувременно от УниКредит Булбанк прогнозираха, че лихвите подепозититепрез 2014 г. ще продължат да пълзят надолу, макар и с по-бавни темпове.

Оттам припомнят още, че инфлацията намаля значително спрямо година по-рано и в момента хората получават същата доходност по депозитите при по-ниски номинални лихви.

Към края на ноември средната лихва подепозититес фиксиран срок в лева за нови клиенти е 3,97%, а в евро – 3,61 на сто. В същото време обаче заради по-ниските разходи за финансиране цената на кредита за домакинствата и фирмите също ще се понижи през 2014 г. Така и през тази година ръстът надепозититеще продължи да изпреварва този на кредитите.

Очаква се обаче в краткосрочен и средносрочен план търсенето на новикредитида остане слабо. Според експертите това се дължи на високите нива на дълг в някои сектори на икономиката и крехкото възстановяване на БВП.