Десетте акции на 2014 г.

Ако сте си представяли, че през 2013 г. сте могли да удвоите парите си, като инвестирате в български акции, не сте били далеч от истината. Въпреки политическите турбуленции и недотам розовата икономически година, книжата на някои дружества поскъпнаха с 80 – 90% и донесоха повече от прилична доходност на доверилите им се.

Веднага обаче трябва да уточним, че тези проценти не бива да създават излишни илюзии за гарантирана печалба. Още повече че българският капиталов пазар е просмукан с твърде много проблеми и случилото се през изминалата година може да се обясни по-скоро като оттласкване от дъното, по което той се влачи от началото на кризата. Основните индекси все още са два-три пъти под върховите си стойности преди кризата.

Все пак цените на акциите на редица компании се повишиха значително през 2013 г., след като пет години преди това бяха подложени на разпродажби. Двата основни индекса на пазара – SOFIX и BG40, се повишиха съответно с 42% и 27% и това определено е най-успешното им представяне за последните пет години. Движението им е и в унисон със случилото се на международните пазари, които отчетоха поредна година на рекорд и една от най-добрите за последните седем.

Българското представяне задмина в пъти и сравнително предпазливите и приземени очаквания преди година в традиционната анкета на „Капитал“ сред брокери, портфолио менижъри и анализатори за това накъде ще върви българският капиталов пазар през следващата година и кои ще са най-атрактивните за инвестиции акции на него. За сравнение – инвестиция от 1000 лв. поравно в десетте акции на 2013 г., които бяха отсети в миналогодишната анкета, в края на годината се равняваше на около 1360 лв., или 36% печалба от вложението, без да се включват транзакционните разходи.

Доза оптимизъм
На база на тези позитивни движения сега анализаторите са една доза по-оптимистично настроени за това какво да очакваме от българския капиталов пазар през 2014 г. Същевременно запазват и порция предпазливост за това колко в действителност всяка отделна компания заслужава доверието на инвеститорите. И ако миналата година очакванията им се разминаха с действителността заради повече предпазливост (виж графиките), за 2014 г. те си позволяват малко повече вяра, че пазарът отново е поел възходяща посока. Сега очакванията им са ръст от 15.5% за SOFIX и 24.8% за BG40.

„Българският капиталов пазар от малко повече от година отново се намира на пътя на дългосрочния ръст“, обобщи годината Петко Вълков, изпълнителен директор на управляващото дружество „Конкорд асет мениджмънт“.

„Очаквам през 2014 г. да продължи отличното представяне на акциите на Българската фодова борса“, допълни и Петко Миков, ръководител „Търговия с ценни книжа“ в Юробанк България. Преди година той бе един от най-големите оптимисти за пазара и дори определи 2013 като годината на акциите, изхождайки от ниската база, от която тя започна – нулев ръст за 2012 и спадове с над 10% за 2011 и 2010, както и от очакванията му за подобрение в икономическата обстановка. „За съжаление по ред причини икономическото съживяване се отложи с още една година и макар и сериозно (+42%), движението на SOFIX според мен бе по-скоро техническо – наваксване на изоставането спрямо водещите и регионални индекси, отколкото базирано на някакъв оптимизъм за бъдещото развитие на компаниите“, допълни той.

Това наваксване съответно вече е постигнато при немалка част от най-търгуваните на борсата акции. Затова повечето от анализаторите смятат, че през 2014 г. това вече няма да е движещ фактор. Или ако е, ще е съпътстван от появилите се доста пари на пазара вследствие на разпределите значителни дивиденти през миналата година (над 200 млн. лв.), отписването на някои големи компании, като например „Каолин“, и ликвидацията на един от големите фондове за земя – „Еларг“. И в трите случая това донесе доста свободни пари за инвеститорите, които естествено търсят къде да ги реинвестират.

„Пазарът в началото на годината ще се движи от прекалено голямото количество свободни пари, които се изсипаха през последните месеци… Докато горещите пари намерят мястото си, можем да очакваме рекорди и нелогични движения“, каза Владислав Панев, председател на съвета на директорите на „Скай управление на активи“, което управлява няколко взаимни фонда. Според него това ще продължи поне и през първото тримесечие на 2014 г. „След това всичко ще зависи от международното положение, действията на правителството и на отделните компании. Не вярвам интересът към най-спекулативните позиции да се запази висок през цялата година, по-скоро ще има разнопосочни движения и емоции“, допълни той.

И нужда от реализъм
Трите фактора – международно положение, политическата обстановка в страната и представянето на отделните компании, всъщност са основните акценти, с които повечето анализатори описват предизвикателствата пред пазара. Според някои евентуалните политически проблеми в страната може да окажат ефект тази година, макар че през 2013 г. въпреки трите правителства, протестите и недоверието като цяло в политическата класа пазарът реагира сравнително слабо.

„Позитивното за Българската фондова борса е, че индексите показаха сериозна резистентност към политическите събития у нас и отбелязваха съвсем леки корекции дори при ескалиране на напрежението. Това според мен говори, че политическият риск е отразен в текущите цени на акциите и каквото и да бъде развитието на политическия фронт през следващата година, цените на тези рискови активи ще продължат да се покачват“, смята Миков.

Политическата несигурност обаче има пряк ефект върху икономическата активност в страната, която анализаторите се надяват все пак да се повиши през 2014 г. и съответно това да се отрази допълнително в цените на акциите. Затова не бива да се приема лековато, още повече че политическата ситуация е и една от причините наскоро международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor’s да промени перспективата си за България на отрицателна и да посочи, че скоро може да понижи и самия рейтинг. Това вече би имало значителен ефект както върху имиджа на страната извън България, така и върху цената на финансиране както на държавата, така и на бизнеса.

„Рисковете остават. Те се крият основно във вътрешната политико-икономическа ситуация“, категоричен е Вълков. Според него не бива де се изключват и външните шокове, които имаха значително негативно влияние през последните години. Всички анализатори продължават внимателно да следят как евентуалното спиране на евтиното финансиране от централните банки по света – основно от Федералния резерв в САЩ, ще се отрази първо на чуждите пазари, а след това и на малки пазари като българския. Ако оттеглянето на евтините пари покаже, че международната икономика може да стои самостоятелно на крака, то това ще е позитивно и за България. Особено важно е да се отбележи и подобряването на икономическите условия в Европа, което автоматично води до по-добри резултати за местните компании износителки.

Кои са новите десет
По тази причина безапелационно анализаторите избраха за българска акция с най-голям потенциал за 2014 г. производителят на акумулатори „Монбат“. Това е завръщане на първото място за компанията. Тя бе първа и през 2012 г. вследствие на очакванията за добри резултати заради активизирането на европейската икономика след кризата. Сега това отново е водещият фактор, като към него анализаторите отново високо оценяват добрия и прозрачен мениджмънт на компанията. Последното е хроничен проблем за повечето публични компании в България – проблем, който анализаторите смятат, че „Монбат“ и единици други компании разрешават успешно.

„Монбат“ измества от първото място „Софарма“, която за девет години откакто „Капитал“ прави анкетата за десетте акциите на годината, три пъти е била лидер (виж графиките). През 2013 г. обаче акциите на фармацевтичната компания наваксаха много от загубеното година по-рано. Те поскъпнаха с над 90%, т.е. почти удвоиха стойността си, което според повечето анализатори изчерпва отчасти потенциала за сериозен ръст през 2014 г. Затова сега те отреждат над дружеството седмо място.

Акцентът върху очакваните добри финансови резултати през 2014 г. се вижда и от останалите подгласници на „Монбат“ като „М+С хидравлик“ и „Стара планина холд“ – все компании, чиито резултати силно зависят от европейската икономика и износа за Европа.

В същото време, макар аргументът за сериозно наваксване, който остави „Софарма“ седма, да важи и за други книжа на пазара, като например банковите, последните все пак получиха доста от гласовете на анализаторите за 2014 г. Съответно на второ място попадна Първа инвестиционна банка (ПИБ), а осма е Централна кооперативна банка (ЦКБ).

Даниел Дончев, главен портфолио мениджър от „ING пенсионно осигуряване“, например аргументира по-високата си оценка за акцията на ПИБ с факта, че това е третата по големина банка в страната и тя продължава да увеличава пазарния си дял.

Въпреки това и ПИБ, и ЦКБ за повечето анализатори остават все още подценени предвид оценките, на които се търгуват, въпреки значителния скок в цената им през миналата година (ПИБ поскъпна със 73%, а ЦКБ с над 80% през 2013 г.).

„За разлика от останалите публични банки ЦКБ няма огромна капитализация като Корпоративна търговска банка (КТБ), нито е кредитирала, кажи-речи, всяко по-голямо фалирало/фалиращо дружество като ПИБ. Че има скелети в гардероба, е ясно и на тригодишния ми син, но пък и цената в общи линии е взела това предвид. Ако очакванията на мнозина за ръст в икономиката ни се материализират, току-виж кредитирането и на несвързани лица да отбележи по-сериозен ръст. Това, а и други, субективни в голямата си част, фактори може би ще помогнат на акцията да бъде сред първенците през 2014 г.“, аргументира позицията си за ЦКБ портфолио мениджърът в „Юг маркет фонд мениджмънт“ Гено Тонев.

А скелети може да има на много места и анализаторите продължават да предупреждават за подводните камъни, които всяка компания на Българската фондова борса може да им поднесе в един или друг размер. Лошите примери през последните години вече са много, като например „изненадващата“ несъстоятелността на компании като „Холдинг пътища“, „Мостстрой“ и ОЦК (където кредитор бе ПИБ), акционерните драмите в „Петрол“, която накрая кредиторът КТБ пак взе под свой контрол, или пък „вятърните“ обещания на „Енергони“, което за над двете години откакто е публично, почти нищо не прави, освен да дава заеми на мениджърите и акционерите си, докато обещава инвестиции в проекти за енергия от възобновяеми източници. Това, разбира се, не означава, че всички компании на българския капиталов пазар трябва да бъдат поставени под един и същ лош общ знаменател. Но предвид изброените примери и доказаната чрез тях липса на адекватен финансов надзор на пазара, потенциалните прилични печалби от български акции са съпътствани от значително по-голям от нормалното риск. Остава всеки да прецени колко от риска е готов да преглътне в очакване на печалбата.