Пазарният фундаментализъм умря. Дори и в България

През миналата година в България стана забележима една тенденция, за която силно се надявам, че ще стане още по-видима и през 2014 г. Имам предвид тенденця в мисленето. А както знаем още от Платон най-важна е мисълта, най-важна е идеята. За да получи едно нещо материално изражение, първо трябва да бъде измислено. Радостната тенденция в мисленето, за която говоря, е свързана с факта, че все повече хора отказаха да се съобразяват с клишетата на пазарния фундаментализъм. Все повече хора започнаха открито да оспорват представата, че пазарът е абсолютния Господ и Нему принадлежи последната дума по всички въпроси. Мога да сравня тази наша мисловна революция с революционния поврат, разтърсил в началото на 16-ти век германските земи. На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер окачва на вратата на църквата във Витенберг своите прословути 95 тезиса, насочени срещу догмите и действията на официалната католическа църква. Това е началото на европейската Реформация, която в крайна сметка ще доведе до създаването на протестанството и ликвидирането на монопола на папската власт.

В България през последните две десетилетия също имаше ярко изразен монопол в областта на идеите. И по-конкретно казано, имаше една идея, която ни се препоръчваше като абсолютно и непоколебимо вярна. Според нея всички държавни активи трябваше да бъдат приватизирани максимално бързо, без значение на каква цена. Дори се смяташе, че ако е нужно, могат да бъдат и подарени, само и само да не бъдат повече собственост на държавата. Умните български глави от многобройните Институти, Центрове и Централи се скъсваха да обясняват как всичко трябва да бъде частно и нищо държавно не бива да има. Когато тези призиви наистина се реализираха, когато десети хиляди бяха изхвърлени от новите частни собственици, а на останалите им намаляваха заплатите, феновете на пазарния фундаментализъм спокойно почнаха да обясняват, че това са временни ефекти, че те ще отминат и е нужно още малко усилие, за да заживеем всички като царе. Да, в резултат на пропагандирането на идеите за тоталната приватизация и тоталното оттегляне на държавата от всичко и най-вече в резултат на прилагането в практиката на тези догми, някои действително заживяха като царе. Повечето обаче загубихме. Не само че не заижвяхме по-добре, ами напротив, животът на повечето българи се влошаваше от година на година.

И въпреки този очеваден факт не смеехме да протестираме. Не смеехме да оспорим постулатите на пазарния фундаментализъм, защото се страхувахме. Страхувахме се, че ако дръзнем да се противопоставим на този идеен монопол, умните глави от пазарните Институти и Центрове, от либералните NGO-та, ще ни обявят за глупаци, чугунени глави, сталинисти и живковисти. Ако искахме да избегнем подобно клеймо, трябваше ежедневно и ежечасно да се кълнем в ултрапазарничеството. Ето така се оказахме в плен на една нова пазарна идеология, която заради своята крайност и едностранчивост се оказа също толкова вредна, колкото и официалната комунистическа пропаганда отпреди 1989г. Вредно е всяко нещо, което ограничава мисълта, което вкарва разсъжденията в едно веднъж завинаги дадено прокрустово ложе. Когато те разположат върху него, няма никакво значение как ще бъде наречено – комунистическо или пазарно – главата ти и в двата случая ще бъде отрязана, ако не се побира в матрицата.

Тук задължително трябва да отбележим, че в развитие свят неолиберализмът беше популярен преди трийсетина години, а днес е отдавна забравен. Последните места, на които все още са радва на благосклонен прием, са страни като България, където хранениците на ултралибералните неправителствени организации толкова са се потопили в любимата си догматика, че отдавна са загубили всякаква връзка с реалността. Хубавата тенденция, за която споменах в началото, е свързана с факта, че през 2013 г дори и в България този неолиберален монопол започна да се разклаща. Все повече хора говорят и пишат, че това, от което имаме нужда, е не от повече пазар, а повече солидарност, че издигането в култ на егоизма и оправданието на все по-засилващото се неравенство не води до нищо добро. Приказното забогатяване на няколко души няма да направи всички останали щастливи, както твърдят пророците на неолиберализма. Радостното е, че все повече българи вече не гледат тези пророци със зяпнали уста, а открито оспорват налаганите от тях клишета. Дори смея да кажа, че съвсем скоро в нашите обществени дискусии рязко ще бъде ограничено цитирането на Айн Ранд, тази богиня на българските неолиберали. Даже и в България ще стане ясно, че ограничаването на многообразния свят до стоково-паричните отношения и до постигането на печалба на всяка цена няма да доведе до всеобщо щастие. Кризата, която разтърсва света през последните години, е резултат тъкмо от този неистов стремеж към все повече и повече пари и стоки, от превръщането на пазарния успех не просто в икономически, но и в морален критерий за стойността на човешкия живот. Хората в Америка и в Европа отдавна разбраха, че това е сбъркана стратегия, че пазарният фундаментализъм в крайна сметка загробва обществата, където бива прилаган. Хубавото е, че вече и у нас все повече хора си дават сметка за това.