Дойде ни акъла: ”Кинтекс” и частници отново в атака

Държавата обмисля чрез публично-частно партньорство да създаде външнотърговско дружество от отбранителната индустрия. Това научи БТА от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев.
Идеята е елемент от подготвяната от министерствата на икономиката, отбраната, вътрешните работи, образованието и предприятията стратегия за развитие на сектора.
Документът се очаква да бъде готов до началото на юни, след което да се внесе за одобрение от Министерския съвет. Една от идеите е в бъдещото дружество да участват като акционери представители на браншовите организации, на бизнеса и държавата. Обсъжда се и вариант, при който сегашната държавна фирма „Кинтекс“ да се трансформира в новото дружество.
Създаването на такова дружество ще съдейства за разширяването на пазарното присъствие на българската отбранителна индустрия в световен мащаб и в частност в държави, където преговори по такива сделки се водят основно на равнище държави, каза Куюмджиев. Съпредседателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проф. Стефан Воденичаров каза за БТА, че в момента не са водени разговори кое ще е лицето на бъдещото външнотърговско дружество. Той обаче посочи, че създаването на подобно дружество се налага, защото много държави, които главно търгуват със суровини, предлагат бартер при сделки с изделия от отбранителната индустрия. Не е във финансовите възможности на производителите да се заемат с подобна сделка и след това да я реализират, това е работа на държавата и на някоя по-голяма структура, каза проф. Воденичаров. Той допълни, че сега заради липсата на такава структура пропуснатите ползи за държавата са големи.
Генералният директор на „Кинтекс“ Антон Салджийски каза за БТА, че би коментирал идеята за създаването на външнотърговско дружество, след като в детайли се запознае с предложението. Той обаче изрази принципното си разбиране, че създаването на такава дружество би било полезно, ако чрез него държавата цели да се преодолее практиката на нелоялна конкуренция на български компании на едни и същи чуждестранни пазари. Салджийски посочи, че подобни дружества има в две от големите страни-износители на военна стока – Италия и Русия и благодарение на работата им се отчита ръст в обемите на износ и респективно на дългосрочните договори.

СТРАТЕГИЯТА
Целта на стратегията ще е превръщането на българската отбранителна индустрия във високотехнологична, експортно ориентирана промишленост с ясно дефинирана роля на държавата, отбеляза заместник-министър Куюмджиев.
Съпредседателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ каза, че бизнесът би желал в стратегията да бъде записано, че българската отбранителна индустрия е главният гарант за качеството и поддръжката на специалната техника в министерствата на отбраната и на вътрешните работи. Генералният директор на „Кинтекс“ посочи, че за първи път в стратегията се предвижда държавата да има по-сериозно отношение с оглед програмите за модернизиране на армията, за да се търси максимално участие на българските фирми.
На този етап практически български фирми не участват в модернизацията на българската армия, защото това се прави основно от големи западни компании, каза Салджийски. Конкретните механизми и критерии, които да позволят активизацията на българското участие са въпрос на нормативни промени и политическа воля за осъществяването им, отбеляза той.
Според Салджийски обаче стратегията ще има ефект за след кризисния период, защото едва ли в държавния бюджет за следващата година и в бюджета на Министерството на отбраната ще бъдат заложени повече средства за новите програми за модернизация на армията предвид кризата.
Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев обясни, че в стратегията се предвижда създаването на съвет по въпросите на отбранителната индустрия с участието на бизнеса. Една от задачите на съвета ще е да подобри комуникацията между армията и бизнеса, за да отговори по-добре на потребностите на БА.
Според проф. Воденичаров бъдещият орган трябва да е държавен, а сред задачите му да е дефинира начините за сътрудничество между МИЕ, МО, МВР и бизнеса в контекста на защита на интересите на националната сигурност. Сред задачите на този орган ще е ревизия на нормативната база за сектора, част от която е отпреди 30 – 40 години.
Сега в България не са дефинирани явленията, свързани с „националната сигурност“, липсва определение за това какво означават „стратегически обекти“. Остаряла е нормативната база, свързана с отговорностите по работата с взривни материали, с тяхното складиране и пренос, коментира проф. Воденичаров.
Заместник-министър Куюмджиев посочи, че се предвижда в проектодокумента да залегне като мярка предложението за развитие на сектора 2 на сто от БВП да се отделя за развойна и научна дейност за отбранителната индустрия. Сега процентът е 0,15 на сто от бюджета на Министерството на отбраната, каза проф. Воденичаров. Той отбеляза, че процентът от бюджета на МО за изследвания в областта на отбранителната индустрия трябва да се увеличи до 2 на сто, както е залегнало в договора на страната за присъединяване към НАТО.
Допълнително финансиране за развойна дейност може да се предвиди и от Фонд „Научни изследвания“ към МИЕ като към него се открие отделен раздел за финансиране на изследвания, свързани с националната сигурност, посочи експертът. Задачата е иновативната дейност да не се оставя само в ръцете на производителите, а да стане част от общата иновационна политика на правителството, каза проф. Воденичаров. По този начин държавата ще подава предварителна информация на производителите от какви разработки за националната сигурност на страната ще има нужда с хоризонт от 2 – 3 години например. Според генералния директор на „Кинтекс“ за развойна дейност би трябвало да се отделят поне пет на сто от оборота на отбранителната ни индустрия, чийто годишен размер е от порядъка на 250 – 300 млн.евро. Парите не могат да дойдат единствено от държавата, в този процес би трябвало да се включи и бизнесът като вариант да се създаде фонд, в който да се натрупват средства за развойна дейност, каза Салджийски.
В стратегията ще бъде отделено място и на подготовката на кадри за нуждите на отбранителната индустрия.
Сега по думите на проф. Воденичаров българските производители на специална продукция изпитват големи затруднения с намирането на добре подготвени както инженерни, така и технически кадри, защото програмите за тяхното обучение не отговарят на съвременните изисквания.
КРИЗАТА Заместник-министър Куюмджиев отбеляза, че по-голямата част от компаниите от сектора сега имат повече поръчки от традиционни и нови за страната пазари, отколкото могат да изработят и в този смисъл кризата не им се отразява. По думите на проф. Воденичаров кризата няма да засегне толкова дружествата от отбранителната индустрия, защото повечето от фирмите работят с дългогодишни договори. Освен това България е една от малкото страни в света, които произвеждат стоки и оборудване както по стандартите на НАТО, така и по тези на Варшавския договор, отбеляза заместник-министър Куюмджиев. Според генералния директор на „Кинтекс“ в световен мащаб кризата не се отразява така чувствително върху поръчките за оръжие и боеприпаси. Причината според него е, че повечето от държавите за 2009 – 2010 г. не намаляват бюджетите си за отбрана, а някои страни като Индия, например, /пазар достатъчно добър за България/, планира сериозен ръст на военния си бюджет. От друга страна в световен мащаб има тенденция на увеличаване на средствата за противодействие на тероризма и в този смисъл повечето страни планират и ръст на бюджетите на министерствата на вътрешните си работи, каза Салджийски. Той съобщи, че „Кинтекс“ не очаква да бъде засегнат от кризата, най-малкото заради това, че за тази и следващата година има подписани договори на обща стойност над 110 млн.долара, зад чиято реализация стоят български изпълнители. Проф. Воденичаров очерта сред външнотърговските цели на сектора отбранителна индустрия – европейският отбранителен пазар и активизация на традиционните за страната пазари като страните от Централна Азия, Персийския залив и разчупването на някои ограничения в страни – бивши членки на СССР от Централна Азия, които имат желание за контакти с България.
Генералният директор на „Кинтекс“ посочи, че целите на България би трябвало да са насочени към запазване на съществуващия пазарен дял. По последни данни световният оборот на пазарите на отбранителна индустрия възлиза на 45 млрд. долара, от които българските обороти са близо 300 млн. евро. Практически България не би могла да участва в големите пазари, където са големите поръчки и една от причините за това е, че този тип пазари се регулират на политическо ниво, отбеляза Салджийски. Останалите фактори са обективни – според възможностите на държавата.
Заради структурата на българското производство, която е основана основно на производството на боеприпаси, страната има най-големи пазарни шансове в държави с реални или потенциални вътрешни конфликти, каза Салджийски. За тези страни през последните години е и най-големият дял от износа ни при стриктното спазване на Кодекса на поведение на ЕС. Сред добрите пазарни локации за отбранителната ни индустрия Салджийски открои Ирак, Индия, Алжир, Обединените Арабски Емирства, Етиопия, Ангола, Йемен, Египет, Либия. По данни за миналата година издадените разрешителни за износ на изделия от отбранителната индустрия са били на обща стойност около 411 млн.евро, а реализираният износ е бил за над 130 млн.евро, каза Куюмджиев. Минимален е делът на отказите на разрешителни. Секторът отбранителна индустрия формира 5 на сто от икономиката на страната. По последни данни около 2 процента от произведената продукция отива за нуждите на българската армия. Проф. Воденичаров отбеляза, че за миналата година оборотите, реализирани от компаниите от отбранителната индустрия, са за над 200 млн.долара с постоянна тенденция от последните години на ръст на обемите им. В сектора са заети 25 000 човека като повече от половината от тях са с инженерно образование. Сред атрактивните български продукти от отбранителната индустрия са щитовете за хеликоптери. Куюмджиев информира, че този проект на НАТО се очаква скоро да бъде финализиран.
Други български разработки са животощадящите мини, които само зашеметяват противника за дълго време, стационарните и преносими заглушителни системи, безпилотните разузнавателни средства, радарни интегрирани системи за брегова охрана, специалната екипировка за така нареченият интегриран войник на бъдещето, оптиката за нощно виждане. Българските продукти се продават добре както на натовския пазар, така и извън него, каза Куюмджиев. Той информира, че членове на индийска делегация, участвала в смесена междуправителствена комисия, състояла се наскоро в София, са проявили интерес към българските безпилотни самолети с евентуална опция за сделка. Проф.Воденичаров съобщи, че сега България има готовност да патентова поне 4-5 изделия от отбранителната индустрия. Проблемът обаче е в неосъвременената нормативна база, според която разработки, свързани с националната сигурност трябва да са засекретени. Това ощетява българските изобретатели, които не могат да докажат пред външни клиенти, че са собственици на интелектуалния продукт, ощетява също и фирмите и държавата като цяло.

ОФСЕТ
По данни на Министерството на икономиката и енергетиката досега общата сума на офсетните задължения е около 600 млн.евро като в нея са включени както директните инвестиции за армията, така и индиректните – за икономиката.
Куюмджиев информира, че Даймлер е изпълнила на 140 процента офсетните си задължения. С компанията е подписано споразумение, според което преизпълнението може да се използва като предофсет при следващи доставки на автомобили за армията, припомни заместник-министърът. По договора за доставката на бронирани машини за армията от Даймлер е изпълнен 30 процента от офсета. В договора с Юрокоптер може да се постигне близо 90 на сто изпълнение на офсетните задължения. /ЕТ/