Докъде се разтвори ножицата между бедни и богати?

Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@invrestor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц Цената на неравенството.

Световният елит сякаш не обръща сериозно внимание на разкрача на ножицата между доходите на бедните и богатите. А би трябвало на този обезпокояващ проблем, назряващ след края на Втората световна война, да се гледа критично и да се мисли в посока разрешаването му.

Защо?Защото най-богатият 1% от обществото държи половината световно богатство. Именно този един процент от световното население разполага с нетно състояние от 110 трлн. долара, или 65 пъти повече от по-бедната половина на човечеството.

Още по темата

Анхел Гурия: Наследството на глобалната финансова криза е много тежко

Ще се завърнат ли догодина в Давос най-заможните още по-богати?

Общото състояние пък на 85-те най-богати хора в света се равнява на това на най-бедните 3,5 млрд. души на планетата.

Определено подобна концентрация на икономически ресурси в ръцете на малцина поставя значителна заплаха за политическите и икономически системи. Увеличават се както социалното напрежение, а така и рискът от разпад на обществото.

По последни данни в нашата страна доходите на най-богатите 20% са средно с 6,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20%.

Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц дава за пример Бразилия и скандинавските страни. Според него там доходите са по-равномерно разпределени в сравнение със САЩ. Например, в Бразилия в последните 20 години управлението е постигнало значителен напредък в намаляването на бедността и неравенството.

В най-голямата икономика – САЩ, след 1980 г. състоянието на най-богатите 1% от американците се е удвоило. Най-богатите 1% държат 25% от богатството на страната. Джоузеф Стиглиц казва, че дори средната класа в САЩ е изчезнала.

Други изследвания направиха още по-страшни заключения – неравенството в САЩ е най-голямото от 1928 г.!

Неравенството ще бъде най-големият проблем в следващото десетилетие

Въпросът може да бъде погледнат и от друг ъгъл – изгубихме ли вече десетилетие, опитвайки се да осъзнаем проблемите? Сякаш не се говори много за неравенството. Като цяло, не само на форума на елита в Давос.

Каза се: банките са виновни за финансовата криза, нека им наложим регулации. Държавните дългове скочиха до небесата, нека да въведем мерки за строги икономики. А дори и по-просто казано – има безработица, нека да създадем работни места. Т.е. по един или друг начин проблемът намира своето решение.

Да, но има и неравенство, защо не говорим и за него? Световният елит явно не е обезпокоен от този факт?

Сред редицата препоръки за намаляване на неравенството са забрана за използването на офшорни сметки, чрез които се избягват данъци, бизнес лидерите да започнат да подкрепят прогресивното облагане и да увеличат заплатите в предприятията си до ниво, осигуряващо нормален живот.

И това е така, но истината е по-стряскаща и мисленето трябва да се насочи и в друга посока – не само в регулациите на финансовия сектор, например.

Става дума за равния шанс. В момента в много държави по света шансовете на едно дете зависят от доходите на родителите в по-голяма степен. Дори и равният шанс да е по-трудно постижим, то на дневен ред трябва да бъдат поставени равните възможности – децата и на бедни и на богати да започнат надпреварата от една стартова линия.