Доминираща роля на държавните банки в банковия сектор

В пуб­ли­ку­ва­на­та ли­те­ра­ту­ра по въп­ро­са за бан­ко­ви­те кри­зи се об­ръ­ща вни­ма­ние на фак­та, че те въз­ник­ват по-чес­то в стра­ни, чий­то бан­ков сек­тор се до­ми­ни­ра от дър­жав­ни бан­ки. През пе­ри­о­да 1989 – 1993 год. нас­тъ­пи ряз­ко на­ма­ля­ва­не на стопанска­та ак­тив­ност и осо­бе­но в те­зи от­рас­ли на икономиката, ко­и­то про­из­веж­да­ха пре­дим­но за па­за­ри­те на Съ­вет­с­кия съ­юз и дру­ги­те бивши со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни. Тъй ка­то пра­ви­тел­с­т­во­то все още няма­ше яс­на пред­с­та­ва и кон­к­рет­на прог­ра­ма за при­ва­ти­за­ци­я­та на държавни­те пред­п­ри­я­тия, в стре­ме­жа си да из­бег­не по-на­та­тъ­шен спад в иконо­ми­ка­та, за­поч­на да уп­раж­ня­ва на­тиск вър­ху дър­жав­ни­те, а впос­лед­с­т­вие и вър­ху час­т­ни­те бан­ки – да про­дъл­жат кре­ди­ти­ра­не­то на дър­жав­ни­те предпри­я­тия. Ряз­ко­то на­ма­ля­ва­не на бю­д­жет­ни­те постъп­ле­ния не му поз­во­ли да под­дър­жа тях­на­та жиз­нес­по­соб­ност с по­мощ­та на пре­ки суб­си­дии. То­ва ще­ше да вле­зе и в яр­ко противоречие с про­па­ган­ди­ра­на­та от пра­ви­тел­с­т­во­то по­ли­ти­ка на финан­со­ва ли­бе­ра­ли­за­ция. Са­мо по-на­та­тъш­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия мо­же­ше да оси­гу­ри при­хо­ди в бю­д­же­та, макар и зна­чи­тел­но по-нис­ки, с ко­и­то съ­що да се фи­нан­си­ра изпаднала­та в кри­за соци­ал­на сфе­ра.

На­тис­кът вър­ху бан­ки­те за фи­нан­си­ра­не на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия се за­си­ли осо­бе­но след ид­ва­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Жан Ви­де­нов, ко­е­то дойде на власт с обе­ща­ния за „со­ци­ал­на спра­вед­ли­вост” и ограни­ча­ва­не на не­га­тив­ни­те со­ци­ал­ни пос­лед­с­т­вия от пре­хо­да към па­зар­на ико­но­ми­ка. То­ва до­ве­де до ряз­ко на­рас­т­ва­не на ло­ши­те креди­ти в дър­жав­ни­те бан­ки и в част от час­т­ни­те бан­ки.

Уп­раж­ня­ва­не­то на на­тиск вър­ху бан­ки­те не е фе­но­мен, про­я­вил се България и ня­кои от стра­ни­те в пре­ход към па­зар­на ико­но­ми­ка в Централ­на и Из­точ­на Ев­ро­па. Как­то по­каз­ват ре­зул­та­ти­те на ед­но изслед­ва­не, бан­ки­те в Корея, Ма­лай­зия, Фи­ли­пи­ни­те и Тай­ланд са били за­дъл­же­ни да на­соч­ват строго рег­ла­мен­ти­ра­на част от тех­ния кре­ди­тен ре­сурс в от­дел­ни от­рас­ли на ико­но­ми­ка­та. В Ко­рея те­зи регла­мен­ти­ра­ни от пра­ви­тел­с­т­во­то и цен­т­рал­на­та бан­ка кре­ди­ти съста­вят поч­ти по­ло­ви­на­та от всич­ки раз­да­де­ни в стра­на­та креди­ти,дори де­сет го­ди­ни след при­ва­ти­за­ци­я­та на бан­ки­те. [1] Прак­ти­ка­та за пря­ка дър­жав­на на­ме­са в кре­дит­на­та по­ли­ти­ка как­то на дър­жав­ни­те, та­ка и на час­т­ни­те бан­ки е ха­рак­тер­на и за Ар­жен­ти­на и Мек­си­ко през 80-те го­ди­ни.

До 1993 год. не бя­ха пред­п­ри­е­ти съ­щес­т­ве­ни мер­ки за про­мя­на в структура­та на соб­с­т­ве­ност­та и не бе­ше зак­ри­то ни­то ед­но дър­жав­но предприя­тие. От­но­си­тел­ни­ят дял на пред­п­ри­я­ти­я­та с по­ло­жи­те­лен фи­нан­сов резултат про­дъл­жи да на­ма­ля­ва. Ако през 1992 год. об­ща­та за­гу­ба (след данъч­но пре­об­ра­зу­ва­не) въз­ли­за­ше на 15,3% от БВП, то през 1993 год. тя пред­с­тав­ля­ва­ше 17,6% от БВП. [2] През 1993 г. нефинансо­ви­те дър­жав­ни предп­ри­я­тия са пок­ри­ли са­мо 9,2% от загуби­те си от соб­с­т­ве­ни из­точ­ни­ци – 3% чрез не­раз­п­ре­де­ле­на печалба, 4% от ре­зер­ви и 2,2% от ос­но­вен и допълнителен ка­пи­тал. Ос­нов­ни­ят из­точ­ник за пок­ри­ва­не­то на за­гу­би­те ста­ват за­дъл­же­ни­я­та към бан­ки­те. Чрез крат­кос­роч­ни за­е­ми и неп­ла­те­ни лих­ви губещи­те пред­п­ри­я­тия са пок­ри­ли през 1992 год. 74,2% от за­гу­би­те си, през 1993 год. 67,6%.[3] През 1993 год. дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия са уве­ли­чи­ли кредит­на­та си зад­лъ­ж­ня­лост с 28,5 млрд. лв. Та­зи циф­ра оба­че не от­ра­зя­ва нет­ни­те кре­дит­ни по­то­ци. За да се пре­це­ни дейс­т­ви­тел­на­та ак­тив­ност на кредит­ния па­зар, тряб­ва да се оце­ни обе­мът на но­во­от­пус­на­ти­те креди­ти – уве­ли­че­ни­е­то на кре­ди­та след ели­ми­ни­ра­не на при­рас­та, пре­диз­ви­кан от капи­та­ли­зи­ра­не на лих­ва­та. Ре­зул­та­ти­те по­каз­ват, че на гу­бе­щи фир­ми са отпус­на­ти 24,8 млрд. лв., до­ка­то те­зи на печеливши­те са с 4,4 млрд. по-мал­ко от из­ця­ло по­га­се­ни­те.[4]

До го­ля­ма сте­пен те­зи по­то­ци са пре­доп­ре­де­ле­ни от струк­ту­ра­та на кредит­ни­те ос­та­тъ­ци (в края на 1992 год. в гу­бе­щи­те пред­п­ри­я­тия са съсредото­че­ни съ­от­вет­но 74,6% от крат­кос­роч­ни­те и 83,5% от дългосроч­ни­те кре­дит­ни ос­та­тъ­ци), тъй ка­то бан­ки­те от­пус­кат но­ви кре­ди­ти на неплатежоспособ­ни длъж­ни­ци, за да пок­ри­ят по­не лих­ви­те от ста­ри­те им задъл­же­ния. Но гу­бе­щи­те пред­п­ри­я­тия про­дъл­жа­ват да тру­пат дъл­го­ве, докато пе­че­лив­ши­те ги по­га­ся­ват и твър­де ряд­ко прибяг­ват до но­ви кре­ди­ти. Ко­рек­т­ни­те длъж­ни­ци сред час­т­ни­те фирми и пе­че­лив­ши­те дър­жав­ни предпри­я­тия би­ват из­т­лас­к­ва­ни от кре­дит­ния па­зар.

Дър­жав­на­та по­ли­ти­ка за на­сър­ча­ва­не на кре­ди­ти­ра­не­то, въ­ве­де­на през уп­рав­ле­ни­е­то на Лю­бен Бе­ров и про­дъл­же­на от пра­ви­тел­с­т­во­то на Жан Виденов, до­ве­де не са­мо до раз­ши­ря­ва­не на дос­тъ­па до бан­ков кре­дит, но и до под­це­ня­ва­не на не­об­хо­ди­мост­та от уве­ли­ча­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те сред­с­т­ва на пред­п­ри­я­ти­я­та, ко­е­то от своя стра­на ги напра­ви още по-за­ви­си­ми от банковия кре­дит. Тук след­ва да се спо­ме­не и за неп­ре­кия на­тиск на държавата вър­ху час­т­ни­те бан­ки да учас­т­ват във фи­нан­си­ра­не­то на дър­жав­ния бюджет чрез въз­мож­ност­та да оси­гу­ря­ват част от не­об­хо­ди­ма­та им ликвидност чрез ре­по-опе­ра­ци­и­те и лом­бар­д­ния кре­дит. То­ва изискваше инвес­ти­ции на час­т­ни­те бан­ки в дър­жав­ни цен­ни кни­жа, за да мо­гат да използ­ват по­со­че­ни­те фор­ми на ре­фи­нан­си­ра­не.

Ос­вен то­ва кре­дит­ни­те ре­ше­ния в дър­жав­ни­те бан­ки се взе­мат в повечето слу­чаи на ос­но­ва­та на кри­те­рии, ко­и­то се от­ли­ча­ват от те­зи в частните бан­ки. В ос­но­ва­та им не е оцен­ка­та на кре­ди­тос­по­соб­ност­та и кредито­на­деж­д­ност­та на длъж­ни­ка, кой­то в по­ве­че­то слу­чаи е държав­но пред­п­ри­я­тие. По та­къв на­чин кре­ди­ти­те на дър­жав­ни­те банки след­ва да се раз­г­леж­дат ка­то сред­с­т­во за дър­жав­на под­к­ре­па на гу­бе­щи пред­п­ри­я­тия, което се пот­вър­ж­да­ва на­пъл­но от по­ве­де­ни­е­то на дър­жав­ни­те бан­ки в България в пър­ви­те го­ди­ни на пре­хо­да. Та­зи прак­ти­ка е сил­но раз­п­рос­т­ра­не­на в Ки­тай, ко­е­то до­ве­де до зна­чи­тел­но на­рас­т­ва­не на ло­ши­те кре­ди­ти в китайски­те дър­жав­ни бан­ки, но не зас­т­ра­ша­ва фи­нан­со­ва­та ста­бил­ност на стра­на­та по­ра­ди въз­мож­ност­та то­зи проб­лем да се ре­ши с бю­д­жет­ни средства.

Очаквайте продължение…

[1] BIS (1996): 66thAnnual Report, Bank for International Settlement, Basle.

[2] Преходът в България през погледа на социалните науки под редакцията на Красимира К. Байчинска, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 1997, стр. 28.

[3] Пак там, стр. 35.

[4] Пак там, стр. 35.