Краудфъндингът – конкурент на рисковия капитал

Съществуват реални възможности за използуване на предимствата на Crowdfunding” /краудфъндинг/ за мобилизиране на финансови средства от широката публика. „Crowdfunding” е нова, алтернативна форма на финансиране в сравнение с традиционния банковия кредит и бързо разпространяващият се през последните десетилетия рисков капитал, нов начин за хората с интересни идеи /предприемачи, научни работници, хора на изкуството, обикновени граждани/ да набавят необходимите им средства за тяхната реализиция, обръщайки се към широката публика с молба за финансиране. Многобройни примери на събиране на значителни суми от средства през последните години доведе до рязко нарастване на обществения интерес към „crowdfunding”. По данни на Европейската комисия с помощта на тази нова форма на финансиране в Европа са реализирани повече от половин милион проекти. През 2012 г. са събрани 735 млн. евро, през 2013 г. повече от 1 млрд. евро./1/ Това развитие е твърде обещаващо. Събраните средства вече надхвърлят обема на средствата, предоставяни от т.н. бизнес-ангели /заможни граждани с професионален опит предоставят временно средства и знания на новосъздадени фирми/. По данни на Центъра за стратегия и оценка на проучванията /Center for Strategy and Evaluation Studies/ през 2010 г. бизнес-ангелите са предоставили на бизнеса 660 млн. евро.

„Crowdfunding” се превръща в сериозен конкурент и на рисковия капитал, който през 2012 г. е инвестирал около 7 млрд. капитал. Разбира се, новата форма на финансиране не може да се сравнява с пазара на потребителския банков кредит, чиито обем надхвърля 6 трилиона евро.

Нуждаещият се от финансиране за реализация на определен проект се обръща към широката публика online или offline. Това става обикновено с помощта на Интернет, с използуването на социалните медии. Въпреки характера на пряка връзка между този, който се нуждае от пари и този, който ги предоставя, при „crowdfunding” обикновено се използува определена уеб-базирана платформа, през която нуждаещият се обръща към широката публика и чрез която се набират средствата.

Платформата, с помощта на която се осъществява кампанията по събирането на средствата за реализация на проекта получава обикновено от 3% до 5% от обема на събраните средства като компенсация за услугата. Обикновено платформите използуват web-based payment systems /системи за електронно разплащане по подобие на системата на Amazon/.

Обществената полза от „crowdfunding” е преди всичко от възможностите с негова помощ да се реализират проекти, чието финансиране по традиционен път е невъзможно. Освен това той генерира иновационно мислене и предприемачество, огромна социална енергия, която може да бъде въвлечена в полза на обществото като цяло.

„Crowdfunding” не е хомогенна концепция. Тази форма на финансиране се движи в диапазона между благотворителност и спонсорство до финансиране с цел реализация на доход.

Първият модел се базира на доброволни пожертвования /donations model/. Той е подходящ за набиране на средства за реализация на социалнозначими проекти, например, строителство и ремонт на домове за сираци и възрастнии, за набавяне на медикаменти и финансиране на лечение за социално слаби хора и т.н. При този модел липсва компенсация. Донорите получават обикновено изказана в писмен вид благодарност за предоставените средства.

Вторият модел предвижда определена непарична форма на компенсация за финансовото подпомагане на проекта /reward-based model/. Това може да бъде един екземпляр от литературен или научен труд след отпечатването му, компакт-диск на художествен или документален филм след неговото производство, входен билет за театрално представление или концерт и т.н., финансирани със събраните средства.

Третият модел, който е много сходен с втория, е базиран на системата на предварителните продажби /pre-sales model/. Събраните средства се използуват за производството на определена стока, която преди да се появи на пазара се разпраща на всички, участвували във нейното финансиране. При този модел размерът на финансовото подпомагане се определя от продажата цена. В редица случаи се използува и определено намаление, което служи като допълнителен стимул.

При четвъртия модел се касае до временно предоставяне на средства срещу лихва или безлихвено /crowd-lending model/. Този модел е близък по характер на банковия кредит, въпреки многобройните различия.

Петият модел се базира на участие или в доходите, които се формират след реализацията на финансирания проект или в собствеността на учредената с набраните средства фирма /crowd-investing model/.

Има две форми на „crowdfunding”: “All-or-Nothing” /”Всичко или нищо”/и “Keep-What-You-Raise” /”Задръж каквото си събрал”/. При първата форма, ако необходимите за реализацията на проекта пари не могат да бъдат събрани, те се връщат на хората. При втората форма, в случай, че парите недостигат за реализацията на проекта, те се задържат от ползувателя, а той от своя страна следва да намери начин да осигури липсващите средства. Все по-наложително става създаването на законодателна уредба за разгръщането на инвестиционния „сrowdfunding” /краудфъндинг/.

1. Communication on Crowdfunding in the European Union – Frequently Asked Questions, European Commision, 27 March 2014.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *