Дългата българска почивка между труда и храбростта
Седя си през дългите почивни дни между първи май – Деня на труда, и шести май – Деня на храбростта, Гергьовден. Седя и си мисля, мисля и седя, по едно време установявам, че само седя. И гледам телевизия. Гледам реклама – „прекарайте почивните дни в България“. Една природа, едни райски красоти. И хора сами сред тази природа… Къде ли е това? Що ли не дават Слънчев бряг с многото легла? Нали тази реклама трябва да напълни тези легла…
Гледам и сина на един кенийски имигрант в Съединените американски щати. Президент на същата тази държава. Рейтингът му през първите 100 дни бил най-високият за всички времена след Кенеди и Айзенхауер. Заради действията му срещу кризата (най-могъщата държава, пък и тя в криза). Американската мечта в действие – какво може всеки, който може, ако живее в страната на неограничените възможности.
Продължавам да гледам. Българска политическа реклама. Пак ще ни оправят. През последните години много ни били оправили, но не било достатъчно. Ще продължат да ни оправят. То сега ни е добре, но ще ни стане още по-добре… А тя, кризата, като се снишим, ще ни подмине. Българската мечта в действие – някой да дойде и да ни „оправи“. Дали случайно тази дума в българския език има най-различни значения?
Покрай оправянето си спомних как на един от многото ми началници – парашутисти, пратили го да оправя института, в който бях работил 20 години, му казах, че за мен управлението не е задължително да ми помага. Достатъчно ми е да не ми пречи. Дълго се чуди дали да ме уволни. Не го направи, защото все пак си даде сметка, че някой трябва да върши работата.
Обаче тя, работата, много изморява. Затова ни наградиха с дълги празници. Празници в криза. Криза, в която не само е важно, а е жизненоважно да се работи. А ние почиваме – продължително, упорито и малко (с извинение) безмозъчно…
Дълги празници между Деня на труда и Деня на храбростта. Има ли разлика между тези празници, или просто са едни празни дни, в които малко да си опразним джоба. В Гърция например писаха, че сто и двайсет хиляди българи пътували до там.
Ден на труда и Ден на храбростта – освен „подарените“ празнични дни, какво ги свързва? Дали в днешно време е храброст да се трудиш честно и почтено, а не да въртиш далавери, или е трудно да си храбър, за да не участваш в тези далавери и да се опитваш да промениш нещата.
Американската мечта и българската мечта. Ние обаче знаем, че няма да ги стигнем американците… Защо ли? Имаме си оправдание – „някой ни открадна чистачките в тази гъста мъгла“ (за по-младите това е една песен на Тодор Колев отпреди 25 години). А като няма с какво и как да си почистим хоризонта пред нас, няма и как да ги настигнем. Още повече в мъгла, в която все седим и чакаме някой да ни оправи.
Ей така си прекарвам дългите празници между Деня на труда и Деня на храбростта. Седя и мисля, мисля и седя, после установявам, че само седя. И гледам политически реклами.
Този коментар архитект Диков пише през май 2009 година. И сякаш времето е замряло. Той е учудващо актуален и днес.