Какво (не) свършиха евродепутатите ни
Мандатът в европарламента вече е към своя край и някои от народните ни представители побързаха да се похвалят със свършеното. Ето какво декларираха в отчетите и бюлетините си за свършеното за пет години.
Евродепутатът от НДСВ Антония Първанова е работила по 210 доклада и е автор на 19 предложения за резолюции на Европейския парламент по време на работата си от 2009 г. насам. През 2010 г. пък е обявена за „Евродепутат на годината“ в категория здравеопазване и за „Политик на 2014 година“.
Основните приоритети на Първанова са в сферата на здравеопазването, правата на жените и равенство между половете. Тя работи и за премахване на визовия режим за България, Чехия и Румъния от страна на САЩ и Канада – резултат от това обаче все още няма. Депутатът от НДСВ е изготвил писмени декларации относно борбата срещу хепатит B и C и учредяването на Европейски ден за борба с хранителните разтройства. Инициатор е и на Европейската година за права на пациентите. Едно от най-важните предложения на Първанова е резолюцията на ЕП е относно борбата с трафика на хора.
За сравнение, за петгодишния си мандат като евродепутат, заместник-председател на Движението за права и свободи (ДПС) Филиз Хюсменова е внесла десет предложения за резолюции и е съавтор на 2 писмени декларации в Европейския парламент. Тя е съдействала е за отпечатването на три специализирани издания и е открила пет информационни центрове в България. В настоящия мандат на Европарламента, Хюсменова е заместник-председател на Комисията по регионално развитие и заместник-член на Комисията по заетост и социални въпроси. Евродепутатът на ДПС е открила няколко информационни кампании в България, сред които за безопасен интернет за деца, Дунавската стратегия на ЕС и Европейският механизъм за микрофинансиране на безработни. Автор е и на писмена декларация за участието на деца и млади хора в борбата с изменението на климата.
Сред най-интересните активности на евродепутатът от Синята коалиция Надежда Нейнски се нареждат два доклада за използване на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, които са внесени в Комисията по бюджет на ЕП. Средствата са предназначени за хора, които са останали без работа заради промените в световната търговия. Тя е работила и за преразглеждане на бюджетната рамка на Европейския съюз за периода 2007 – 2013 г. с цел осигуряване на допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй“. Евродепутатът се е възпротивил и срещу налагането на високите квоти за възобновяеми енергийни източници. В свои изказвания Нейнски се представя острата си позиция и за това консолидираната корпоративна основа да бъде направена задължителна за всички компании. Тя е подкрепила и приетите от ЕП промени в Директивата за ГМО, които са основа за рестрикциите в българското законодателство
Евродепутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Европейската народна партия Жени Mария Габриел е внесла общо 669 изменения по доклади и становища за работата си в Европейския парламент от 2009 г. до сега. Също така тя е автор на шест становища, осем доклада и инициатор за 136 мероприятия на информационните центрове на ЕП. Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Габриел работи най-вече по законодателния процес на Общата селскостопанска политика 2014-2020. Работата й е фокусирана върху четири предложения за реформа. Сред тях са по-опростената селска политика, по-голяма подкрепа за малките и средните производители и инструменти за привличане на повече млади хора в сектора. Участвала е в изготвянето и на 39 резолюции на ЕП, които са свързани с външната му политика. Габриел работи активно и за правата на жените и равенството на половете. В тази насока основните приоритети са за ролята на жените във външната политика, за повече жени в процеса на вземане на политически и икономически решения.
В работата си като евродепутат от лятото на 2009 г. до средата на 2014 г. Андрей Ковачев (ГЕРБ) има 63 изказвания в пленарната зала. Представил е пет становища в качеството си на докладчик и четири пъти е говорил като докладчик в сянка. Ковачев е взел активно участие при изготвянето на определяне на многогодишната финансова рамка 2014-2020 и при създаването на регламента за гражданите от трети страни, които трябва да притежават виза при влизане в границите на ЕС. Веднъж е представил становището си във връзка със стратегията на Европейския съюз за интеграцията на ромите. Участвал е при изготвянето на стратегията на ЕС за Черно море и за развитие на потенциала за разкриване на работни места в устойчива икономика. Ковачев е дал и своята позиция по въпроса за предоставянето на макрофинансова помощ на Украйна и регламента за въвеждане на режим в общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба.
Депутатът от ГЕРБ е участвал с 25 предложения за разработването на резолюции, дал е една писмена декларация, а за пет години е задал общо 24 парламентарни въпроса. Ковачев е бил зам.-председател на Комисия по външни работи, заместник на Комисия по регионално развитие и Делегация за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия. Освен това е бил член на Подкомисия по сигурност и отбрана и Делегация за връзки със Съединените американски щати.
Друг представител на България в Страсбург – Владко Панайотов от ГЕРБ се е изказал общо 46 пъти и е задал общо 80 въпроса в Европейския парламент. Панайотов е дал информация по два доклада във връзка с предложение за регламент относно съвместното предприятие „Горивни клетки и водород 2“ и относно предложението за директива на Европейския парламент, касаеща батериите, акумулаторите и отпадъците, съдържащи кадмий и предназначени за използване в електрически инструменти без захранващ шнур. Освен това евродепутатът дал 13 становища при изготвянето на доклади.
Членът на Европарламента Владимир Уручев се е изказал 49 пъти, задал е два въпроса и е предложил изготвянето на една резолюция. Участвал е в изготвянето на доклад за техническото изпълнение на Протокола от Киото и в написването на два доклада – във връзка с указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура и ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави членки.
През втория си мандат като евродепутат от Партията на европейските социалисти, Илияна Йотова е била заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари. Била е член на комисиите по рибно стопанство и по петиции. Една от основните теми, по които е работила Йотова е свързана с Черно море и мястото на черноморския регион в морската политика на съюза. Йотова поставя пред Европейската комисия въпроса за управление на орган за черноморките рибни ресурси. В резултат е разработен самостоятелен доклад, чиято цел е да създаде отделен консултативен съвет. По темата за морското дело, евродепутатът от Коалиция за България инициира и среща-дискусия през 2013 година. Други теми, които са обект на работата на Йотова са за бежанците и нелегалната имиграция към Европа, рисковете за личните свободи и права на гражданите от споразумението АКТА и организираната престъпност в съюза.
Друга основна част от дейността на евродепутата е свързана с правата на жените. Йотова изготвя законодателни предложения за защита от работа на нежния пол без социални гаранции и полагане на труд при тежки условия. В това число основно влизат жените, които работят в сивата икономика, сезонните работнички и работещите в сектора на услугите. В рамките на инициативата в България е направено специализирано изследване за броят на жените,принудени да работят с много ниско заплащане, без право на майчински, болнични и социални осигуровки.
Сред представителите на България в Европейския парламент има и такива, които не са изготвили документ с дейността си за мандат 2009-2014 година. Сред тях са представителите на „Национално движение за стабилност и възход“ Станимир Илчев, „Национален фронт за спасение на България“ Слави Бинев и „Коалиция за България“ Маруся Любчева. Евродепутатът от ГЕРП Илияна Иванова пък е прекратила дейността си в европарламента през 2012 година. В личните страници на Димитър Стоянов, Евгени Кирилов, Емил Стоянов, Илиана Иванова, липсват конкретни данни какво точно са свършили в Европейския парламент.