Държавата да си плаща – така ще бори кризата

Правителството подготвя специален закон “Ренесанс” срещу кризата. Но какво означава по принцип понятието антикризисни мерки? През 30-те години на ХХ век се ражда идеята за стимулиране на потреблението чрез ескалация на държавните разходи. Така производството може да се вдигне за период от няколко месеца.
Идеята е, че в кризисни периоди е необходимо даже с цената на заеми държавата да стимулира потреблението.
Някои икономисти обаче, в това число и аз, дълбоко се съмняваме в полезността на подобни действия. Защото те само закрепват положението за известно време. От друга страна, те генерират трайни дисбаланси – най-вече дългове на държавата, които след това се плащат скъпо и прескъпо. Защото това са неефективно разходвани средства в повечето случаи, просто кампанийно похарчени.
Неефективните разходи и изкуственото дишане помагат за известно време. Един организъм не може да се държи на изкуствено дишане, да речем, две години. Държавната подкрепа може само да отсрочи разплатата на една много висока цена и без да реши трайно проблема.
Някои държави могат да си позволят големи заеми, ангажиране на много пари за кратко време за сметка на следващите поколения. Например в САЩ, в Западна Европа обявиха програми за смяна на автомобилите, което очевидно е неефективно потребление. Стопяваме старите коли, купуваме нови, за да стимулираме автоиндустрията, която е тръгнала да затваря.
България обаче няма този паричен ресурс в момента. Ние сме във валутен борд, който по принцип изисква бездефицитен бюджет. Тоест, държавата не може да се кредитира. Да, може да се натрупа външен дълг. Той не е много голям в момента. Но това би означавало само в много кратко време после да търсим извънредни източници за покриване на този външен дълг.
И бездруго през тази година държавата ще изземе за бюджета рекордно голям дял от брутния вътрешен продукт – малко над 42%. Толкова голям дял не е заделян за хазната от 1997 г.
Ако държавата тръгне с чужди пари да прави изкуствено дишане, ще се сблъска и с други проблеми. Кой ще получи такива средства? По какви критерии ще бъде избран? Какъв ще бъде ефектът? Все въпроси, на които нямаме отговор.
Ако спасяваме отделни производства в България, това автоматично води до пакет от мерки, който сега се подготвя за спасяването на Гърция. Това означава повишаване на ДДС, увеличаване на държавните приходоизточници, следващ опит държавата да изземе по-голяма част от брутния вътрешен продукт, за да плаща за тези антикризисни мерки.
Антикризисните мерки са толкова по-ефективни, колкото по-затворена е една държава. Средствата, с които ще се стимулира производството и потреблението в страната, остават вътре в нея. Така е например в САЩ. Но не и в България. Ние сме отворена икономика.
Затова никакви такива антикризисни мерки от вида на познатите ни от Западна Европа и САЩ не бива да се заимстват тук.
У нас е по-добре да се предприемат организационни мерки за подпомагане на предприятията и за мобилност на работната ръка. За реализацията на тези мерки не са необходими средства. Достатъчно е да бъде затегната финансовата и данъчната дисциплина. Една от задължителните антикризисни мерки е държавата и общините да започнат да се разплащат.
Всеки трябва да плаща задълженията си. Не може държавата да твърди, че ще преследва онези, които не са си платили данъците, а в същото време тя самата дължи пари към доставчиците на обществени поръчки. Това също е антикризисна мярка и тя трябва да бъде проведена дори с цената на заем.
Като цяло не възразявам срещу антикризисните мерки, а само срещу онези, които са свързани с развързване на кесията за неконкурентоспособни отрасли.
Твърде скъпо може да ни струва и реализацията на идеята за приватизация на държавни дялове чрез борсата. В момента публичният пазар е в дълбок колапс и има рекордно ниски обороти. Той очевидно не е ликвиден. От друга страна, ако наистина съществуват инвеститори за тези дружества сега, могат да се проведат нормални преговори и да се получи ефективната истинска цена на тези държавни дялове. Алтернативата е да правим първоначално публично предлагане на борсата при неясен изход. В крайна сметка трябва да се види кой вариант е по-изгоден за нацията. Но за поддържането на илюзията за работещ фондов пазар у нас може да платим скъпо.
Пенсионната система в страната очевидно се нуждае от реформа. В момента е в дебаланс. Развързана е. Няма натрупвания, които да генерират необходимите пенсии. Така е от 30 г. И тъй като нямаме решение на проблема в момента, ще се наложи да се намалят разходите на пенсионната система пропорционално на постъпленията. Дали това ще се стане тази година? Трябва да се намери оптималният момент за промяната. Но е абсолютна илюзия, ако някой си въобразява, че ще е възможно един работещ да издържа повече от един пенсионер. Това няма как да стане, а самата тенденция увлича страната в трайна бедност.
От друга страна, пенсиите ще трябва да растат по размер, да се напаснат към стандарта на живота в страната и към мащаба на цените. Единственото решение е да се намали броят на пенсионерите, като се вдига долната възрастова граница. Това е един процес, който вече протича навсякъде по света

д-р ик. Емил Хърсев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *