Държавата натоварва компаниите с още данъчна бюрокрация.

Правителството реши да създаде огромна бюрокрация и несигурност на хиляди фирми. През промени в Закона за ДДС регистрираните компании, които са около 230 хиляди, ще трябва да декларират всички вече налични и покупките на нови автомобили и имоти на стойност над 5000 лв. Те ще са задължени да измислят своя методика за изчисление каква част от тях се ползва не за корпоративни цели и да се самооткажат от част от ДДС-то си за връщане. После данъчните ще имат свободата да не се съгласят и да поискат връщане на повече ДДС. Причината – текстовете са неясни, вместо да има разписани ясни правила.

И макар да е сигурно, че има купени автомобили и имоти през фирми за лични цели, за да се спести ДДС-то, то сегашните текстове няма да решат проблема. Защото недобросъвестните данъкоплатци ще декларират, че се ползват за корпоративни цели, а хилядите съвестни ще затънат в нова бумащина и още несигурност. Звучи абсурдно, но всяка компания още при покупката на автомобила ще трябва да познае колко километра ще бъдат изминати от служителя вечер и през уикенда и като декларира число, ще трябва да следи всекидневно дали не е надвишено.

Какво е предложението

Регистрираните по ДДС лица ще трябва да обясняват пред НАП как използват закупените от тях автомобили с данъчна основа над 5000 лв., както и всички недвижими имоти, регистрирани на името на фирмата. Това предвиждат промени в Закона за данъка върху добавената стойност, одобрени в сряда от Министерския съвет. Ако собственикът, служителите или други лица използват превозните средства или имотите за цели, различни от дейността на фирмата, трябва да се посочи каква част от площта на имота се използва за лично ползване и за колко време. При автомобилите ще се гледат пробегът и времето. Данните ще се пращат до НАП по електронен път преди започване използването, а приходната агенция ще изчислява по формула, изготвена от финансовия министър, каква част от данъчния кредит ще бъде възстановена.

В приетия от правителството вариант на законопроекта отпадат две от критиките към първия проект, представен преди две седмици от Министерството на финансите за обществено обсъждане – изключително ниският праг от 700 лв. и твърде широкото понятие „стока или услуга“. Остава обаче изискването фирмите сами да изчисляват каква част ще се използва за лично и каква за фирмено използване, както и регистрирането пред приходната агенция на активите, закупени преди влизането в сила на новите правила. Това ще създаде допълнителна административна тежест за бизнеса.

Новият праг от 5000 лева не е приемлив за работодателите, които отново го определят като нисък и настояват за поне 35 000. Това число бе определено като вероятно и от финансовия министър Владислав Горанов преди седмица, когато данъчните промени се обсъждаха в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но в сряда на заседанието на правителството е гласуван много по-ниският праг.

Проблемите

Редакцията на законопроекта е стъпка в правилната посока, но облекчението е твърде малко, смята Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). „На първо място прагът от 5000 лв. е все още твърде нисък. На второ място, остава изискването за предоставяне на индивидуална методика за разпределeние на преките разходи, което изисква извършване на ежедневен контрол на спазването, тъй като ще се изисква от НАП“, смята Бранков. Според него в България има хиляди фирми, регистрирани по ДДС, които ще трябва ежедневно да се занимават с проследяване на използването на автомобилите и имотите. Мнението му е, че е по-добре да се определи някакъв процент, с който да се намалява данъчният кредит, защото иначе ще е трудно да се администрира и от държавата, и от бизнеса. И то само при условие че активът се ползва и за лични нужди, допълват консултанти. Преди седмица Горанов даде пример за подобен подход в държави в Европа, в които редуцирането достига дори 50%.

Въвеждането на подобна регистрация категорично може да се определи като утежняване за бизнеса, казва и Милен Райков, изпълнителен директор „Данъци“ в EY – България. „Каква ще е тежестта зависи от спецификата на самия бизнес. Ако фирмата разполага с много автомобили, тогава ще трябва повече контрол“, каза Райков. Според него и сега законът не позволява използването на фирмени активи за лични цели и всичко зависи от контрола. „Добавят се нови текстове, въпреки че и сега в закона присъства такова ограничение. Просто трябва да се засили контролът“, смята той.

„Това действително ще доведе до сериозна административна тежест за бизнеса, като проблемът всъщност е това, че фирмите ще трябва да определят сами методиката. Би било хубаво да се въведат разяснения, защото при ревизия би било много трудно да се определи дали фирмата е определила правилно и разумно разпределението на това каква част от активите се ползват с лична цел и каква част със служебна цел“, коментира Светлин Кръстанов, мениджър „Данъчни услуги“ в PwC.

От Министерството на финансите обясниха, че формулата, по която ще се определя каква част от данъчния кредит няма да се възстановява, ще бъде определена с поднормативен акт на финансовия министър. Фирмите ще имат време до 29 февруари 2016 г. включително да подадат декларация за избраната методика за разпределение на преките разходи.

Работодателите искат национализация в енергетиката. Вид одържавяване на централите за възобновяема енергия, неясно желание за покупка или продажба на дялове в двете американски централи „AES Марица изток 1“ и „Контурглобал Марица изток 3“, закриване на Български енергиен холдинг и фалит на Националната електрическа компания. Това са част от предложенията за реформи в изготвения проект на пътна карта в енергетиката (виж прикачения файл) от четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП. За документа се говори отдавна, но в сряда стана публичен. От БСК разпространиха съобщение, според което предложените мерки са били обсъдени в началото на октомври с министрите на енергетиката, финансите и председателя на комисията по енергетика в парламента. На срещата е присъствал и вицепремиерът Томислав Дончев.

Срещите на представители на правителството с работодателите, в които да обсъждат мерки по национализация на бизнес са повече от странни. Работодателските организации по закон имат думата по социални и данъчни въпроси.

Одържавяването на централите

Според проекта на пътна карта банковите кредити за ВЕИ централите трябва да бъдат изкупени и след това преструктурирани от държавната Българска банка за развитие (ББР) с цел в последствие да се договорят по-ниски цени на произвежданата от тях енергия.

В документа от 3 страници се предлага и национализация на двете американски централи „Ей И Ес Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“ и последващата им продажба на нов инвеститор. В съобщението на БСК се уточнява, че става въпрос за държавните акции в тези централи и за продажбата им. Реално обаче Националната електрическа компания притежава акции само в „Контурглобал Марица изток 3“, а „Ей И Ес Марица изток 1“ е еднолично дружество със собственик холандска компания. В съобщението на БСК не се посочва също каква е била реакцията на държавата на това предложение.

Във връзка с предложението за фалит на НЕК, представителите на изпълнителната власт са отбелязали, че НЕК е страна по договори и „евентуален фалит би усложнил обстановката“.

Мениджъри – от вън или от работодателите

Според БСК предложението за провеждането на публичен международен конкурс за управление на всички държавни дружества е било прието „позитивно“ от управляващите. На избраните мениджъри трябва да се постави условие за достигане в рамките на две години на определени международно признати показатели и оптимизация на производствени процеси. Не е ясно обаче дали при това положение работодателите ще се откажат техни представители да влязат в бордовете на държвните енергийни дружества, каквато уговорка беше направена с правителството и е част от документа им сега.

Ново ценообразуване

На срещата между работодателите и представителите на правителството е решено да се направи подробен анализ на методологията на енергийния регулатор за ценообразуването на електроенергията. Това означава цената на въглищата да се определя пазарно, а тази на парното за битовите потребители да се запази, а на електроенергията за стопанските да се намали. До средата на октомври ще бъде готов и пълния анализ за изграждането и дейността на ВЕИ централите. Останал обаче спорен въпросът дали да се наложи такса за износа на електроенергия към страни, които не са членк