Държавата на ГЕРБ е виновна за поскъпването на тока

Идеята, която беше подкрепена и от министъра на икономиката Делян Добрев, е твърде спорна от правна гледна точка. Спорна е и от икономическа гледна точка.
За това, държавата да може да променя със задна дата вече сключени договори, има една дума – произвол.
Независимо колко ниски са данъците в дадена страна и колко стабилна е нейната фискална позиция, нито един сериозен чуждестранен инвеститор няма да стъпи в нея, ако има държавен произвол.
Каква е същността на проблема? Шоковото поскъпване на електрическата енергия е резултат, не от прекомерното строителство на ВЕИ, а от неадекватната политика на държавата спрямо сектора през последните две години.
Към края на 2010 г. в България има инсталирани ВЕИ мощности с общ размер 1 317 мегавата. От тях 59 мегавата са вятърни паркове, а мощността на соларните паркове е само 10 мегавата.
През 2012 г, по данни на министерството на икономиката, мощността на действащите соларни паркове в страната вече е 265 мегавата. А на вятърните е 621 мегавата. При това държавата, чрез НЕК, е сключила предварителни договори за 2360 мегавата нови вятърни електроцентрали и 1705 мегавата слънчеви електроцентрали.
Според Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понижението на цените на слънчевата енергия с 27-40% може да стане чрез въвеждане на допълнителен данък или такси за тези централи.
Така ДКЕВР на практика прехвърля топката с цените обратно в ръцете на държавната администрация. Която вероятно ще върне паса, без никакви реални действия. И догодина цената на тока отново ще скочи.
Истината е, че през тази година, поскъпването на електрическата енергия щеше да бъде двойно по-малко, ако ДКЕВР не беше задържала цените през 2011 г, когато ограничи повишението им до 3%. Още тогава Семерджиев прогнозира пред медиите, че през 2012 г. токът ще скочи с 10-15%.
Как се стигна дотук? Законът за ВЕИ беше приет през 2007 година. А през 2008 г. правителството на тройната коалиция удължи срока за изкупуване на енергия от ВЕИ от 12 на 25 години.
Бумът на строителството на соларни и вятърни паркове обаче започна по време на мандата на ГЕРБ, както се вижда и от изложените по-горе данни.
В един момент приливът на инвестиции в сектора се превърна в потоп. Тук вината е отново на държавата. Един соларен или вятърен парк се строи за няколко седмици. А процедурата по одобряването и свързването на проекта към мрежата на НЕК продължаваше с месеци. Но с прилива на пари, процедурите рязко се ускориха. За това вина има и МИЕТ, което би трябвало да контролира процеса.
Промените в закона за ВЕИ направени през 2011 г, трябваше да сложат ред в хаоса в сектора. Най-важната от тях беше, че ДКЕВР трябва да заявява всяка година, до края на юни, размера на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на ВЕИ.
Заявленията за присъединяване се подават до оператора на съответната електрическа мрежа – ЕОН, ЕВН, ЧЕЗ. Според промените в закона трите дружества пък трябваше да отчетат свободния капацитет на мрежите си до 1 юли 2012 г.
Така, през последната година, държавата имаше правното основание да спре присъединяването на нови ВЕИ мощности към мрежата на НЕК. И оттук нататък може да не одобрява нови проекти заради липсата на свободен капацитет.
Това, съчетано с понижение на преференциалните цени за изкупуване на енергията по проектите, за които има предварителни договори, но още не са присъединени към мрежата на НЕК, би трябвало да ограничи бъдещото поскъпване на електрическата енергия.
През миналата година ДКЕВР свали цените за изкупуване на ток от соларни паркове до 485 лв. на мегават час. През тази година преференциалните тарифи бяха понижени с още 54% за слънчевата и с 22% за вятърната енергия.
Още една причина, поради която държавата е виновна за високите цени на тока, са направените през 2011 г. промените в закона за вятърните паркове. С тях тарифите за продажба на електроенергията, произведена от вятър, могат да се договарят само след завършването на парка. Така много инвеститори пренасочиха вложенията си към соларни мощности.
А електричеството от соларни панели е по-скъпо. За сравнение токът от АЕЦ Козлодуй струва 15.30 лв. за мегават час, токът от ТЕЦ Марица 2 е 84.13 лв. за мегават час, а от Каскада Санданска Бистрица е 100.21 лв. за мегават час. Изкупната цена, без ДДС, на енергията, добита от вятъра, се движи между 104 и 149 лв. за мегават час или двойно по-евтино от соларния ток.
Не случайно Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, коментира пред Reuters, че „това, което виждаме не е политика, а импровизация, чиято финална цел е да се спре развитието на вятърната и соларната енергия в България“.
Цената на тази импровизация обаче плащат всички българи с постоянно растящите цени на тока.

Николай Киров, Дарик финанс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *