Държавата се презастрахова с новия дълг през тази година

Сериозна част от предвидения нов дълг за 2015 г. може да се окаже презастраховка. При заложен в бюджета до 8.1 млрд. лв. нов дълг нуждата от финансиране може да е с до 2 млрд. лв. по-ниска. Въпреки това финансовото министерство няма да преразглежда емисионната си политика и ще заеме първоначално заложените суми, защото възнамерява да попълни с парите фискалния резерв.

Това се разбра след среща на финансовия министър Владислав Горанов с ръководството на фонда за гарантиране на влоговете и 9-те банки, включени в изплащането на гарантираните депозити в КТБ. В края на миналата година държавата взе решение да подкрепи фонда с до 2 млрд. лв., за да осигури недостига за изплащане на гарантираните суми на вложителите. Двата милиарда лева бяха осигурени като част от мостов заем от 4 банки на стойност 1.5 млрд. евро с падеж в средата на 2015 г. При сключването на заема от финансовото министерство обявиха, че той ще бъде изплатен чрез поемането на нов дълг на международните пазари.

Вчера стана ясно, че фондът за гарантиране на влоговете възнамерява сам да тегли заем, за да върне предоставената от бюджета сума. „Водим преговори с международни финансови институции за осигуряване на стендбай кредитни линии и за рефинансиране на част от заема, получен от бюджета, така че да върнем парите на данъкоплатците“, съобщи след срещата председателят на управителния съвет на фонда Радослав Миленков. Той отказа да посочи конкретния размер на сумата, която фондът възнамерява да възстанови на бюджета още тази година. Точно число не посочи и Владислав Горанов, който обаче изтъкна, че фондът лесно и бързо ще може да поеме заем до 900 млн. евро. Такъв е размерът на предвидената държавна гаранция в полза на фонда.

Дори фондът да издължи на бюджета повече от предвиденото, държавата няма да преразгледа плановете си за поемане на нов дълг. „За момента не планираме промяна на емисионната политика. При възстановяване на суми от фонда парите в повече ще постъпят за подкрепа на фискалния резерв“, коментира Горанов.

Според експерти презастраховката с поемане на повече дълг от необходимото има и положителни, и отрицателни страни. И в момента 400 млн. лв. от новия дълг са предвидени да служат като буфер във фискалния резерв за осигуряване на средства при временен недостиг. Наливането на 2 млрд. лв. допълнителен буфер ще даде по-голяма сигурност на държавата, защото фискалният резерв редовно спада на критични нива. В първото правителство на ГЕРБ политиката бе различна и фискалният резерв почти бе на ръба. Очевидно се търси възможност резервът да бъде подкрепен. Въпросът е на каква цена ще се осигури този ресурс, коментира икономистът от института „Отворено общество“ Георги Ангелов. Според други анализатори поемането на по-малко дълг тази година би било добър знак за международните пазари и плюсовете и минусите трябва внимателно да се преценят. Пълненето на фискалния резерв със заеми, които не са взети за инвестиции или покриване на дефицита, е и принципно проблемно заради ограниченията за какво може да се поема дълг. Залагането на подобен голям буфер подменя мотивите към закона за държавния бюджет в частта за управление на дълга, а ударното нарастване на заемите на държавата води и до рязък скок в разходите за лихви.

Показателен е големият размер на новия дълг, който ще отиде за рефинансиране на стари заеми. От 8.1 млрд. лв. новопоет дълг за рефинансиране на падежи ще отидат 4.2 млрд. лв. До 1 млрд. лв. са предвидени за осигуряване на съфинансиране на еврофондовете, 2.5 млрд. лв. са предназначени за покриване на дефицита в бюджета, 400 млн. лв. са буфер. Според оценката на Министерството на финансите лихвените разходи по държавния дълг през тази година ще са за 845.3 млн. лв.

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

„Имаме уверение от Върховния административен съд, че в по-кратки от предварително заявените срокове ще има решение по жалбите срещу отнемането на лиценза на КТБ и ще влезем в класическата несъстоятелност“, коментира финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос дали има гаранции срещу извършването на сделки от свързани лица и намаляването на масата на несъстоятелността. Според него, ако съдът отмени решението за отнемане на лиценза, фондът за гарантиране на влоговете ще се окаже най-големият кредитор на банката. Финансовият министър уточни, че предстоят промени в закона за банковата несъстоятелност и закона за БНБ, защото уроците от КТБ били прочетени.

90% от гарантираните влогове в КТБ на обща стойност 3.25 млрд. лв. вече са изплатени, обявиха от фонда. С парите си са се разпоредили 91 300 вложители, като само 2% са теглили сумите в брой, останалите са се доверили на банковата система. Само за първите 3 дни от началото на кампанията са обработени 55% от гарантираните влогове при добра организация и на банките, участващи в изплащането, и на охранителните органи, изтъкна Радослав Миленков. Вложителите, които още не са се разпоредили с гарантираните суми, имат възможност да го направят в 5-годишен период от началната дата на разплащане. На въпрос изяснени ли са вече броят и размерът на влоговете, при които е имало преференциални условия и гаранцията не важи, Миленков отказа информация с аргумента, че фондът не участва в процеса на изплащане и тези данни са при квесторите. По закон тази информация следва да е изпратена на фонда. Съгласно наредбата на БНБ за изплащане на гарантираните влогове квесторите изпращат пълна информация до фонда за всеки един вложител на банката, включително и данни дали са ползвани преференциални условия. Междувременно Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви, че Сдруженията на собствениците със сключени споразумения за финансова помощ по проект „Енергийно обновяване на българските домове“ по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. с доверителните сметки в КТБ АД от днес имат начислени гарантирани суми, подадени от КТБ АД. Гарантираните си средства лицата ще могат да получат от съответните обслужващи банки.