Държавната ББР ще купува дългове на общини към строители.

Българска банка за развитие (ББР) ще изкупува вземания на строителни фирми от общини по европроекти, съобщиха от финансовата институция. Новината изненада както сдружението на общините, така и кметове. Фактът, че те не знаят, комбиниран с твърдения в строителния бранш, подсказва, че схемата може да е родена заради конкретни фирми. Другият проблем с модела е, че държавна банка, т.е. ресурси на данъкоплатците ще отидат за поемане на дългове на общини, които може никога да не се разплатят.

Цесии за строители

Срещу годишна отстъпка от 7% компаниите ще могат да получат почти веднага забавени плащания по изпълнени договори по оперативните програми „Околна среда“, „Регионално развитие“, „Транспорт“, както и програми на фонд „Земеделие“. Срокът за одобрение на плащането е до 14 дни след получаване на всички необходими документи в банката.

„Програмата дава възможност на строителните фирми да прехвърлят към ББР своите вземания от общините, с които имат сключени договори по Закона за обществени поръчки. Условието е договорите да са изпълнени в пълен обем и да са признати от съответната община“, посочват от банката в отговор до „Капитал“. Схемата е начин да се влее финансов ресурс в строителния сектор и да се отблокират плащанията към подизпълнители на европроекти, които също са потърпевши от забавените плащания на общините, аргументират се от банката.

Програмата няма определен ресурс, нито ограничение в броя и размера на вземанията, които ще бъдат цедирани. Към момента няма и краен срок на действие.

Повторение от 2010 г.

Новият механизъм е подобен на този от 2010 г. Тогава ББР изкупуваше дългове на държавата към бизнеса. Програмата продължи 5 месеца като за периода май-септември бяха разплатени близо 160 млн. лв. по 720 договора за цесии, според информация на банката, предоставена на „Капитал“. Списъкът с цесиите обаче не е публичен и не се знае кои фирми и по кои проекти са взели пари. Става въпрос основно за строителни компании. Тогава отбивът от цената също беше 7% на годишна база.

През 2010 г. строителните фирми се задъхваха под натиска на икономическата криза, а държавата беше натрупала огромни задължения по неразплатени договори на пътната агенция и регионалното министерство, възлагани по време на управлението на тройната коалиция. Намесата на банката, дори с отбив от цената, беше жизненоважна за бранша по онова време.

Общините не знаят

Сега не става ясно дали схемата идва в подкрепа на закъсали финансово общини или по-скоро, за да осигурят ликвидни средства на строителните компании.

Странното е, че от Националното сдружение на общините не знаеха за схемата, нито кметовете, с които „Капитал“ се свърза. Емил Савов, зам-председател на сдружението на общините каза, че за първи път чува за въпросната програма. Същото заявиха и кметовете на Самоков Владимир Георгиев и на Хасково Георги Иванов. Георгиев посочи, че Община Самоков е в сравнително добро финансово състояние и няма забавени плащания. Същото каза и Георги Иванов, който обясни, че не вижда смисъл от схемата на ББР при положение, че Община Хасково работи с Фонд „ФЛАГ“ на много изгодни условия.

Кредитите от Фонд „ФЛАГ“ са с годишна лихва 2.5%, като 50% от нея се възстановява на общината при изплащане на кредита, каза той. От фонда, който е основният кредитор на българските общини, също не бяха осведомени за новата програма, нито имаха сведения за кого и как ще действа тя. „Най-вероятно става дума за нови предстоящи плащания, които някои общини ще имат, а ние няма да можем да покрием, защото имаме ограничен ресурс или такива, които са в по-лошо състояние“, коментира източник от „ФЛАГ“.

Програмата може да е начин да се подкрепят финансово закъсали общини без правителството да се ангажира директно с проблема и да увеличава публичния дълг. Обслужването ще се влачи с години, а заемите ще се предоговарят без да се класифицират като лоши, коментираха възможните варианти финансисти.