Д-р ик. Петър Нейчев: Политическата мръсотия погреба Агробизнесбанк

Д-р ик. Петър Нейчев е роден в гр. Пловдив на 08.08.1948 г. Завършва „Автоматика и телемеханик” а във ВМЕИ „Ленин” (ТУ) София, а по-късно и „Икономика на промишлеността” във ВИИ „Карл Маркс” (УНСС). Специализира в Германия, СССР, Чехословакия, САЩ – „Bank of America”. Работи в Цюрих, Швейцария, и Виена, Австрия. През 2005 г. защитава дисертация на тема „Финансов анализ на предприятието” и става доктор на икономическите науки.

Работи в системата на БНБ – Окръжна банка Пловдив като зам.-главен директор и директор на „Банксервиз – юг”. Основава Популярна каса през 1992 г. Директор в Банка „Славяни” и „Агробизнесбанк”. Д-р ик. Петър Нейчев е председател на Съвета на директорите на холдинг „Корпорация за технологии и иновации” АД, Пловдив. Председател е на управителните съвети на други публични дружества: „ОПТЕЛА” АД, „Орфей Клуб Уелнес” АД, „Атлас Финанс” АД и др.

Съучредител и член на националните ръководства на Асоциация на индустриалния капитал, Съюза на икономистите в България, Фондация „Международен институт за изследване на кооперациите”, Сдружение „Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнесмрежи” и др.
Носител е на наградата за благотворителност „Пол Харис” на Ротари интернешънъл, почетния медал „За хората с добри сърца” на Фондация „Помогни на нуждаещите се” за 2007 г. и награда „Пловдив” на Община Пловдив за благотворителност през 2008 г. Автор е на четири книги в областта на финансите.
Като бивш директор в Агробизнесбанк, д-р ик. Петър Нейчев бе един от петимата обвиняеми по мегаделото за фалита на банката. То продължи 18 години и завърши с тяхното пълно оправдаване. Преди дни излезе от печат книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк” с автори д-р ик. Петър Нейчев, д-р Тоде Тодев и Стефан Прончев, която разкрива много истини за прехода и банковите фалити.

Поръчка за книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк” може да се направи on-line в сайта www.financebg.com – линк за поръчка: http://financebg.com/#/buy_book

Г-н Нейчев, как се появи идеята за книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк”?

Книгата бе започната през 2008 г. при моя разговор с журналиста Томас Тилман. Той беше написал около 80 страници извадки от българската преса за делото „Агробизнесбанк” и ги предостави на адвокатската кантора, която потърсих във Виена за правна защита. Към онзи момент трима от директорите имахме 4-годишни присъди и бяхме обсебени от темата за справедливостта в българската съдебна система.
Тази година особено актуална стана и темата с българската банкова система покрай случая с ликвидацията на КТБ. Затова в книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк”, която създадохме с Тоде Тодев и Стефан Прончев, взехме мнения на много колеги от банковия сектор в България и Австрия и в частност от колеги и специалисти от Агробизнесбанк. Разговорите продължиха, докато не видяхме аналогия в ликвидирането на КТБ и съдбата на АББ. Така се появи и книгата. В нея разказахме какво е банкова криза като част от финансите, проследихме отново българската криза 1993-1996 г., като обясняваме несъответствието между валутния курс и основния лихвен процент и сгрешената политика на БНБ и правителството. Разказваме за последната световна финансова криза – 2006-2014 г. и стигаме до главата „Истината за АББ”.

Каква е истината за Агробизнесбанк, кой беше реалният собственик?

АББ беше създадена като банка за кредитиране на селското стопанство и бе учредена на 15 декември 1990 г. Първите й клонове са в силно изразени селскостопански райони – Гоце Делчев, Дулово, Пещера, Сливен, Свиленград, Севлиево, Левски и Пловдив. Кредитната й политика е агресивна, както при повечето банки в годините на прехода. През 1992 г. банката вече има тежки финансови проблеми. Тогавашният й управител и създател доц. Янков изпълнява стриктно програмата да купува тютюн и на практика замразява над 40 милиона лева. В това състояние банката върви към фалит и не може да раздвижи блокираните си авоари. Появяват се и изкуствено раздухвани скандали за продадени над уставния фонд акции. На този фон, както пише и журналистът Томас Тилман, групировката зад Христо Александров, вече натрупала достатъчна финансова мощ, решава, че е време да се намеси в политиката. През юни-юли 1992 г. Христо Александров изкупува контролния пакет акции на банката.
В периода 1993-1995 г. АББ кредитира военнопромишления комплекс (ВПК), който бе в колапс. Създаде се специален отдел, който пое отпускането на заеми на военните заводи. Кредитира се и тютюнопроизводството. Парите се отпускат на „Финком” ООД – фирмата на Христо Александров, която се занимаваше с изкупуването на тютюни и реализацията им. Банката кредитира и Българския футболен съюз през 1994 г. – годината, в която българският футболен отбор спечели бронзовите медали на Световното първенство в САЩ.
През 1995-1996 г. банката е декапитализирана, но функционира като бизнес инкубатор в над 30 града в България. След купуването й за 1 лев от БНБ се възстанови равнището на депозитите. Ако говорим за реален собственик (на предприятието Агробизнесбанк) в този смисъл 50% от единия лев (символично) принадлежеше на невероятния колектив банкери зад гишетата и зад бюрата в банковите клонове на АББ. Останалите 50% бяха на Христо Александров и неговата предприемчивост при овладяване на АББ в периода 1992-1993 г., на неговите делови качества при реализирането на тютюневите плантации, в инвестирането и подкрепата на военнопромишления комплекс и други нестандартни инициативи.

А кои бяха брокерите?

Брокерът беше един – Христо Александров. Останалите – Христо Данов, Иван Радичев, Гинко Ализотов, Деньо Каназирски и аз бяхме наоколо, в миманса. Може да се разсъждава от една страна, че Александров е трябвало повече да се съветва с нас, но от позицията на времето трябва да призная, че за смелите си идеи той нямаше да получи подкрепа. Аз, заедно с Емил Симеонов и Първа частна банка, съм съдружник и във Финансово-брокерска къща „Пловдив”, но основният съдружник, двигател и управител бе Христо Александров.

Каква е истината за фалита на „Агробизнесбанк”?

Най-точната дума за банковите кризи в България по време на прехода 1995-1996 г., когато затвориха 16 банки, и 2014 г. – надзора над КТБ, не е „фалит” на банките, а „ликвидацията” им. Започват по един и същи начин – първо от вестниците, после се намесва прокуратурата, после следва бездействие от страна на БНБ и финансовото министерство. Има, разбира се, и обяснение за българските случаи – освен задкулисието, начело на БНБ и правителството са не просто слаби ръководители, но по-скоро съзерцатели на икономическите явления, които не вярват, че нещо зависи от тях. Всички тези ръководители от 1995 и 2014 год. заслужават названието „ликвидатори на българската банкова система”. Има информация, че КТБ е финансирала 50% от българския бизнес в началото на 2014 год.
Краят на Агробизнесбанк бе затрупан от огромна политическа мръсотия. Беше създадена преднамерена теза за фалит и едно мегадело, само и само да се обясни едно съвсем обикновено и твърде познато икономическо явление – липсата на ликвидност в условията на стопанска криза. Нека си припомним само необяснимите равнища на курса на долара и основния лихвен процент тогава! И безумните плащания по дълга.

Къде бе ролята на банковия надзор?

Българският банков надзор и българските банки не взаимодействат ежедневно. Това взаимодействие беше факт благодарение на пловдивчанинът Камен Тошков за АББ и затова беше купена за 1 лев от БНБ. Възстанови се функционирането за 2 месеца – върнаха се изтеглените депозити, което значеше доверие. От една страна българските собственици на банки гледат на банковия краткосрочен кредит като на инвестиционна категория, вместо да търсят други инвестиционни инструменти за своите бизнесдействия и начинания. От медиите има достатъчно информация, че около 60% от кредитите са вътрешни. От друга страна българският банков надзор още от 1992 г. чрез системата на „Банксервиз” АД има пълна информация за кредитирането – вътрешни кредити, свързани лица, фирми – пощенски кутии и т.н. Необходима е ежедневна аналитична работа и банково регулиране съобразно законите – български и европейски. Италианският банков надзор е 2000 души и там няма изненади. Българският банков надзор се състоеше от 30-на служители в предпенсионна възраст. Приказките за изчезнали досиета и чували с пари са прокурорско и милиционерско неглижиране и неадекватност на УС на БНБ! И преди и сега!
При съвременните информационни технологии – да не може всеки ден да се надзирава финансовата и банкова система е пълна управленска неграмотност и неспособност на финансовите министри, министър-председателя и на УС на БНБ. Или пълна зависимост и заплащане за мълчание.

Нямаше ли друг вариант за спасение на банката, вместо да бъде купена за 1 лев?

АББ беше купена за един лев на 1 декември 1995 г.. Това бе одържавяване на частна банкова институция в условията на липсващо законодателство, регулиращо банковата несъстоятелност. А непосредствено преди това беше приключила ревизия от страна на БНБ и една от основните констатации в проверката беше, че в АББ работи изключително силен екип от специалисти със солиден опит от Пловдивската окръжна банка, в сътрудничество с учени от Пловдив и икономисти, юристи, информатици от „Банксервиз” и др. Установи се и най-високо ниво на компютъризация, която позволяваше на БНБ да знае всеки ден експозицията по така наречените „свързани кредити” на Христо Александров и цялостната картина на кредитния риск. В резултат на двете ревизии през 1994 и 1995 г. не са предприети никакви мерки от страна на централната банка. Както и сега!
БНБ можеше да предложи много, както това правят през последните години западните централни банки за своите надзиравани банки. Но както беше казал Жан Виденов в частен разговор: „Решението ще бъде политическо”. Правителството нареди за 1-2 месеца не само да се спре рефинансирането на 15-те частни банки, но специално от АББ се изтеглиха и над 800 милиона лева по договор с ДСК срещу кредитите на военнопромишления комплекс и около милиард лева от БНБ срещу изкупуването на тютюните. АББ обслужваше Районното управление по социално осигуряване – РУСО-Пловдив, и други бюджетни организации – например, пенсиите се изплащаха чрез тази банка. Само за месец от банката бяха извадени значителни финансови средства от сметките на бюджетните организации. Няма банка в света, която да издържи на това, особено когато се появят слухове, всяващи паника. В това отношение Председателят и зам. председателят на БНБ проявяваха голяма словоохотливост пред пресата и телевизията, което беше „гасене на пожара с бензин”. Такива неадекватни реакции на сегашния Председател виждаме в последните няколко месеца – от юни 2014 год.
Въпреки това, само три месеца след одържавяването на АББ, тя бе в състояние да се рефинансира с привлечени средства, като едновременно с това се пристъпи към изчистване на кредитния портфейл. Например всички кредити от ВПК бяха върнати с известно просрочие, веднага след ликвидацията.

Ръководството на Агробизнесбанк не направи ли опит да разработи оздравителна програма?

Да, но УС на БНБ не намери време да се запознае и да се произнесе върху нея. Разчетите ни показваха, че оздравяването на банката ще доведе до формирането на допълнителни годишни доходи за собственика на банката, в случая БНБ, на около 6 милиарда лева. Обратно, при вариант ликвидация, бяхме изчислили, че още през първата година БНБ ще понесе загуба от 11 милиарда лева. Сега случая с КТБ едва ли се различава много, макар, че става дума за неденоминирани левове.

Каква е истината за необезпечените кредити?

Необезпечени кредити просто нямаше. Най-важните обезпечителни документи бяха предадени от мен и Гинко Ализотов на директора на клона на БНБ в Пловдив Борис Маринов, и те се съхраняваха в неговата каса, въпреки, че нямаше такава практика. Големите банкери Стоян Шукеров и Камен Тошков ни надзираваха ежеседмично. Твърдя, че не си позволявахме да излъжем БНБ.
Дори всички вътрешни кредити на АББ, т.е. кредитите на свързани лица да бяха невъзвръщаеми, което не беше така, то това нямаше да бъде по-различно от състоянието в другите банки – необслужваните кредити в цялата система към онзи момент бяха 70% от общите портфейли, с изключение на „Булбанк”. Диверсифицирането на кредитния портфейл на АББ беше силно затруднено от ограничения брой на клиенти с необходимата кредитоспособност, резултат от острата икономическа криза. Икономиката през 1994-1996 год. беше слаба, както и сега през 2014 год.

Каква беше цената на ликвидацията на „Агробизнесбанк”?

Вместо необходимата ликвидна подкрепа дадена навреме – 1994-1995 год. за около $250 млн., общо за банковата система се формираха милиарди лева загуби от ликвидацията на банките през 1996 г. Основната истина е, че ликвидацията на АББ струва на България два пъти повече от нейното оздравяване. Ликвидацията се осъществи по политически причини, като се използваха съществуващите проблеми в банките и в българската икономика, а именно: бяха ликвидирани всички пазарни връзки от последните 10 години и търговската инфраструктура на България; бяха унищожени земеделското стопанство и индустрията; нямаше никаква възможност за влагане на горещите пари от депозити във финансови инструменти извън България. Оставаше алтернативата – краткосрочни банкови кредити на новобогаташи и бизнесмени с високо самочувствие и неизяснено чувство за риск.

Какво се случи с обезпеченията?

В пловдивската икономика 1992-1995 г. най-голямата възможност за пласиране на кредити беше холдингът „Юнион Алком” на Христо Александров, който разполагаше с най-много и големи обезпечения. Тези обезпечения не само бяха заложени в АББ, но и бяха на съхранение в БНБ. Политическата ликвидация на АББ от правителството и БНБ доведе до разпродажба на обезпеченията от ликвидаторите. Само по взетите от тях възнаграждения – общо над 4,2 млн. лв., може да се съди (по процентното съотношение) каква огромна сума се внесе в държавния бюджет – колкото за основаване на две банки! При това при занижени цени и съмнителни продажби.

Какво остана след ликвидирането на банката?

Никак не малко. Останаха тютюни, с които можеше да се направи още една нова банка, десетки работещи пловдивски фирми, спасени работни места и предприятия от военнопромишления комплекс, многомилионно финансиране на „Нефтохим”, което сигурно му повиши цената и беше продаден за добри пари, фондация, която даде живот на Европейския колеж. И при наличието на всичко това, без никакви експертни оценки през 1998 и 2008 г. синдиците на АББ продадоха обезпечения за 28,1 милиарда стари лева. Те не направиха никакви усилия да намерят потенциален купувач на АББ. А плахият опит на Държавна спестовна каса да купи банката бе задушен в зародиш под предлог, че държавата не може да си позволи такава покупка.

Какво се крие зад верижния фалит на банки по време на прехода?

През 1995-1996 г. у нас имаше ликвидна криза, но нямаше държава. Вместо правосъдието да се насочи към длъжниците, то беше отклонено да се занимава с банковите чиновници. Похарчиха се милиони, вместо да се съберат милиарди. Тогава имаше налице нестабилна и влошаваща се външна среда, в която рязко нарасна обемът на кредитите, а цените на акции и недвижимости паднаха. Появиха се проблеми и ликвидна криза, недостатъчна и неадекватна подготовка за финансова либерализация, държавните банки имаха доминираща роля. Причината за фалитите се корени в погрешните и некомпетентни икономически решения на правителството, включително безотговорното и безпрецедентно по съизмеримост с брутния вътрешен продукт плащане за една година на 2,5 милиарда от външния ни дълг, и неадекватните оценки на чиновниците от Международния валутен фонд. Емитираха се държавни ценни книжа, които насилствено бяха пласирани в банковия сектор, а с постъпленията от тяхната продажба беше закупувана чуждестранна валута за плащания по дълга.

По тази причина курсът на лева по отношение на щатския долар се поддържаше изкуствено нисък чрез постоянна намеса на БНБ на валутния пазар, а високите лихвени проценти трябваше да привлекат свободния левов ресурс от населението и фирмите. С него банките бяха принудени за закупят държавните ценни книжа или да кредитират икономиката.

Вие бяхте един от подсъдимите по делото за Агробизнесбанк, какво Ви струваше това?

Тримата директори – аз, Гинко Ализотов и Деньо Каназирски бяхме кадри на БНБ, имахме огромно чувство за отговорност и не се чувствахме виновни в нито един миг.

С колегата Деньо Каназирски сме изписали пет кашона ръкописи с обяснения пред пловдивските магистрати. Самият обвинителен акт се състоеше от 240 страници и подготвянето му отне на прокуратурата три години. Материалите по делото се събраха в 97 тома. Делото продължи цели 18 години – много време и енергия загубихме. Да не говоря за метаморфозите, които настъпиха по отношение на нанесените щети. Така отразеното в експертизата и предявеното като обвинение се разминаваше с действителността в съотношение 1 към 20. Друг е въпросът, че членът, по който ни „търсеха сметка” беше отпаднал още 1997 год., както беше отбелязано в Оправдателното решение на Върховния съд.
Докато траеше процесът, написах четири книги и установих, че може да се работи и с такова бреме на гърба. Делото за АББ загуби много време на всички, но дано да е допринесло за финансовото ограмотяване на народ и прокуратура, за да знаем как да се справяме с кризите.
В крайна сметка, окончателният изход от процеса във Върховния съд е оправдание за всички. Сега, 2014 г., сме спечелили окончателно делата срещу държавата в България и чакаме същите новини от Страсбург. Сумарно държавата ще изплати за неправомерно съдопроизводство компенсации за над 180000 лева на мен, на Деньо Каназирски, Гинко Ализотов и Христо Данов.

Виждате ли аналогия сега през 2014 год. с КТБ?

Сега, в случая с ликвидацията на КТБ не може да се каже, че са извлечени уроци. Историята се повтаря!? След близо 20 години, интересни са приликите и разликите при ликвидацията на Агробизнесбанк и сегашния опит за ликвидация на Корпоративна търговска банка. Аналогията не е търсена, тя се налага сама по себе си! И преди и сега, намесата на политиците и прокурорите игнорира търсенето на икономическа логика при оценка на срочността на активите и пасивите на двете банки. Игнорират се и действащите в България и Европа закони. Отново политическите спекуланти и хитреци правят възможното да извлекат лични облаги. Отново прокуратурата се намесва некомпетентно и политически грубо и безотговорно. Почти сигурно е, че след 10 години България ще изплати хиляди левове обезщетения от неправомерно съдопроизводство и причинени щети. Отново поведението на БНБ е неадекватно. Отново шефовете на Правителството и БНБ са слаби личности и ръководители без опит.

Съществената разлика е, че България вече е в Европейския съюз. Например подкрепата чрез ЕК – решенията за 3,3 млрд. взети в неделя вечер на 29.06. 2014 г. направиха невъзможни т.н. „банкова ваканция” и другите лоши управленски практики на БНБ и Министерски съвет. Друга съществена разлика е, че вече има по-развито гражданско общество, което е важен инструмент за натиск върху бюрократи и съдебна система. Развитието на сегашната криза и икономическите решения ще бъдат тест за нашето бъдеще!