Еврозоната се подготвя за количествени улеснения

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да обяви днес, че ще навлезе на финансовите пазари и ще закупи значителни количества държавни дългове използвайки новосъздадени пари. Тази политика е известна като количествени улеснения или QE, пише BBC.

Има нарастващи спекулации, че ЕЦБ се подготвя да действа така и финансовите пазари ще бъдат силно разочаровани, ако това не се случи. Проблемът, който ЕЦБ иска да разреши е, че инфлацията в еврозоната е прекалено ниска. Наистина, миналия месец тя се превърна в дефлация, което означава, че цените падат.

Дефлацията е донякъде симптом от продължаващата икономическа слабост на еврозоната, но според някои икономисти тя може също така да влоши ситуацията.

Дефлацията е лошо нещо за имащите дългове. Проблемът за тях е, че приходите им могат да спадат, но вноските по дълговете им (ако те имат фиксирани лихвени проценти) може и да не паднат. За правителствата падащите цени и доходи означават удар по приходите от данък общ доход и ДДС. По-голямата част от техните дългове също така са с фиксирани лихвени проценти.

Някои дори изказаха страхове, че дефлацията може да възпламени отново дълговата криза в еврозоната.

Лондонската компания за икономически консултации Capital Economics заяви: „Има ясна опасност от по-продължителен период на дефлация, който би унищожил усилията за консолидиране на дълговете на периферните страни и би накарал страховете на пазарите още един път да се разпространят от Гърция“.

Истина е, че еврозоната изпита период на дефлация през 2009 г. Той продължи пет месеца. Capital Economics смята, че скорошният спад на енергийните цени може да задържи еврозоната в дефлация за много по-дълго време този път.

Но ако това е резултат от по-евтината енергия, можете да сте сигурност, че това няма да е проблем. Мнозина са на това мнение. Главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар заяви в интервю за BBC, че спадът на цената на петрола е „Божи дар“ за еврозоната.

Той заяви, че това означава много голямо увеличение в реалните доходи на хората и следователно ще доведе до повече харчове. Президентът на ЕЦБ Марио Драги описа директния ефект от по-евтиния петрол като „неоспоримо позитивен“. Въпреки това Бланшар заявява, че дефлацията поражда по-големи страхове.

Това, което притеснява Марио Драги, са вторичните ефекти. Падащите цени според него могат да бъдат вградени в очакванията за инфлацията и могат да окажат влияние върху заплатите, както и върху други видове стоки.

Във всеки случай важно е да се отбележи, че инфлацията, изключвайки енергийните цени, е била 0,6% през декември. Това е значително под целта на ЕЦБ от 2%. Ето защо Марио Драги и колегите му от ЕЦБ се безпокоят.

Количествените улеснения са следващата стъпка, тъй като обичайните средства за една централна банка вече са използвани. Основният лихвен процент на ЕЦБ е близък до нула. Банката таксува заемите на търговските банки с едва 0,05%. А ставката, която им плаща за техните депозити е под нулата – минус 0,2%.

През последните години три централни банки на развити страни са провеждали количествени улеснения – САЩ, Великобритания и Япония. В САЩ и Великобритания QE започнаха след края на финансовата криза. Американските количествени улеснения на обща стойност 3,5 трлн. долара съвпаднаха с излизането от рецесията.

Във Великобритания завръщането към успокоителен растеж дойде едва няколко години след приключването на активното закупуване на активи на стойност 375 млрд. паунда. Въпреки това до ден днешен Bank of England продължава да ги държи.

Япония започна своята QE програма много по-рано, още през 2001 г. Общата стойност за региона е около 1,7 трлн. долара. Това е опит за справяне с продължителната икономическа слабост. Въпреки усилията японският ръст никога не успя да нарасне сериозно.

Доказателствата от тези експерименти не са достатъчни. Някои казват, че САЩ и Великобритания са щели да се оправят и без количествени улеснения. Други смятат, че Япония е щяла да бъде в по-лошо състояние без тях.

И това се очаква от мнозина от ЕЦБ – да обяви план за мащабно изкупуване на правителствени дългове чрез новосъздадени пари. По времето на финансовата криза ЕЦБ е правила неща, които напомнят това. Тя е купувала акции, дълговете на някои правителства и също така е купувала активи, подкрепени от заеми от частния сектор. С голяма част от това, макар и не с всичко, ЕЦБ направи стъпки към създаване на допълнителни пари чрез купуване на тези активи. Техническият термин за това е стерилизация.

Досегашните изкупувания на активи от страна на ЕЦБ бяха насочени към подобряване на условията в отделни части на финансовата система на еврозоната: достъпността до кредити на частния сектор в периоди на много високи лихви за някои страни.

Това, което се очаква тази седмица, е различно тъй като няма да е толкова фокусирано. Целта ще бъде предизвикването на по-висока инфлация в еврозоната. И големината на действието вероятно ще е много по-голяма, отколкото сме наблюдавали до момента.

Сумата, която най-често се обсъжда за количествени улеснения от ЕЦБ, е 500 млрд. евро. Това е по-малко от програмите, предприети от централните банки на САЩ, Великобритания или Япония, сравнено с големината на икономиката. Но трябва да се има предвид, че на техните QE програми отне известно време да бъдат разгърнати напълно.

Как ще работи в крайна сметка QE? Изкупуването на книжата в големи количества може да повиши тяхната цена, което намалява доходността им.

Доходността на книжата е сама по себе си вид лихва. Идеята е, че QE ще упражни натиск надолу върху лихвените проценти в икономиката на еврозоната, дори и когато собственият основен лихвен процент на ЕЦБ вече не може да го направи. Идеята е, че количествените улеснения ще накарат бизнеса да инвестира повече, а потребителите да харчат повече. Допълнителното търсене на стоки и услуги пък ще повиши инфлацията и ще намали риска от влошаване на постоянните проблеми с дълга в еврозоната.

В допълнение QE може да отслаби валутата при чуждестранна търговия. Фактът, че политиката намалява лихвените проценти също така кара инвеститорите да бъдат по-малко ентусиазирани относно инвестирането в дадена валута. По-слабата валута прави бизнесът по-конкурентен спрямо чуждестранните компании извън еврозоната, но също така прави по-скъп вноса.

QE има и голям брой критици. В САЩ група икономисти написаха отворено писмо до тогавашния председател на Фед Бен Бернанке, публикувано в The Wall Street Journal, предупреждавайки за риска от изключително високата инфлация.

Някои страни в Европа, особено Германия, споделят това притеснение. И си имат причина за това – хиперинфлацията във Ваймарска Германия през 1923 г. доведе до идването на власт на национал-социалистите през 30-те години. The Economist нарича това „фобията на Германия от хиперинфлация“ и посочва, че трябва да има дебат за това какви точно икономически фактори са довели до събитията през 30-те години на миналия век. Това остава фактор за политиката в Германия и затруднява желанието на ЕЦБ да се впусне в политика, която може да бъде описана като „печатане на пари“.

Съществуват и страхове, че чрез изкупуването на правителствени дългове ЕЦБ ще намали натиска върху страни, които трябва сами да намалят дълговете си и да реформират икономиките си. И ако някое от тези правителства изпадне във фалит, данъкоплатците от еврозоната ще трябва да платят сметката.