Европарламентът иска банките, а не данъкоплатците, да поемат риска при несъстоятелност

Европарламентът обсъди и гласува мерки, с които банките сами да поемат риска от изпадане в несъстоятелност и да не разчитат на данъкоплатците да ги спасяват. Те са обединени в две споразумения за финансовите институции в затруднено положение и актуализиране на схемата за обезпечаването на депозити под 100 000 евро.

Документите допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз, се посочва в съобщение на ЕП, цитирано от БТА. Новото законодателство за преструктуриране на банковите институции ще гарантира, че акционерите и облигационерите ще бъдат сред първите, които ще претърпят загуби, ако банката изпадне в затруднено положение.

Правилата изискват от банките да отделят средства в резервни фондове, които да бъдат използвани, преди да се прибягва до парите на данъкоплатците, след като основните бенефициенти на банката са били заличени, ако са налице допълнителни загуби.

Страните, участващи в банков съюз, ще създадат единен фонд за преобразуване на проблемни банки в размер на общо 55 милиарда евро, който ще се финансира чрез вноски от кредитните институции в тези страни. Страните извън банковия съюз ще трябва в рамките на 10 години да създадат свой собствен фонд, който да бъде в размер на 1 на сто от гарантираните депозити.

Всяка банка ще трябва да има и свой собствен кризисен план, гарантиращ, че тя може да бъде преструктурирана или ликвидирана без излишни усложнения. Промените в схемите за гарантиране на депозити ще задължат държавите членки да създадат собствени схеми за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, които да се използват за обезщетяване на вложителите, когато банките не са в състояние да направят това сами. Така ще се гарантира, че данъкоплатците няма да бъдат ощетени.