Европа помага, но не спасява
Георги Готев
Поздравления за евродепутата Евгени Кирилов, който не се поколеба да апострофира еврокомисаря Жак Баро заради твърде скромната доза подкрепа, изразена от него завчера в пленарната зала на Европарламента във връзка с либийската драма. Всъщност това е единствената разлика, която почувствахме, откакто сме в ЕС. Европейската подкрепа остава умерена, но поне можем да ги апострофираме като равни.
Ако се съди по думите на г-н Баро, търси се хуманитарно решение, но като много се внимава да не навредим на отношенията с Джамахирията. А в резолюцията на Европарламента консенсусът позволи да се запише главно, че ако със сестрите се случи нещо още по-лошо, ЕС ще втвърди тона…
Повече от очевидно стана, че страните членки на ЕС няма да пренебрегнат егоистичните си интереси, за да заговорят на Кадафи с езика на силата. А това е единственият език, който либийският лидер разбира. Каза ми го веднъж не друг, а посланик на арабска страна в София. Тоест да наложат икономически санкции и да бойкотират бившата терористична република Либия, докато е с това ръководство.
Очевидно това е невъзможно. Добре го знае италианският премиер Романо Проди, който беше завчера в София. Ако Европа започне да държи твърд тон на Либия, Джамахирията още утре ще пусне гемиите на стотици хиляди и дори милиони африкански бежанци, които ще се изсипят на остров Лампедуза и по други италиански брегове. Знаят го и французите, които колкото и да отричат, се стремят най-сетне да продадат в чужбина изтребителя си „Рафал“. Неслучайно преди дни „изтече информация“, че Триполи е готов да похарчи 2,4 милиарда евро за тези скъпи играчки. Така Франция също бе взета за заложник. Предстои визита на Кадафи в Париж… Знаят го и англичаните, които никога няма да се съгласят да разменят осъдения за атентата от Локърби либиец Меграхи със сестрите. Защото ако темата „Локърби“ стане актуална, могат да излязат наяве срамни тайни от близкото минало. Знаят го и германците, които сега са председатели на ЕС. Ами лично Кадафи им помагаше да освобождават свои граждани заложници в Сахара, което, разбира се, стана срещу заплащане на откуп от Берлин, но беше запазено в тайна.
Знаят го и всички големи западни фирми, по същество международни, които помпат либийски нефт. Знае го и нашето Външно, защото официалните изявления на тази тема са подчертано песимистични напоследък. Изобщо откакто общественият натиск за освобождаване на сестрите става по-силен, властите станаха по-скептични. Сигурно има връзка. Наистина е жалко, че общественият натиск плаши повече София и Брюксел, отколкото Триполи.
За САЩ изобщо няма смисъл да говорим. Португалската евродепутатка Ана Мария Гомеш заяви в пленарната зала, че в Либия има тайни затвори на ЦРУ. На какво да се надяваме тогава?
Има две големи поуки. България е първата нова членка на ЕС, която в опитите да освободи сестрите може да измери степента, в която влиянието й се е увеличило след членството. Вчера видяхме това ново влияние в Европарламента, в понеделник ще го видим в съвета, при заседанието на министрите на външните работи на 27-те. Да, Европарламентът прие резолюция. Да, темата залегна като отделна точка в заседанието на министрите. И после какво? Втората голяма поука е за всички 27 страни членки. Ако 500-милионният Евросъюз не може достатъчно бързо да освободи сестрите, ами че той си остава един прост общ пазар, на който всеки диктатор може да се подиграва. Нека поне никой не се заблуждава, че ЕС може да бъде световен балансьор, равностоен на САЩ, Русия или Китай. Но е вярно и обратното. Ако ЕС впрегне силите си, той ще докаже, че е способен да защити своите граждани. Те имат нужда от такова послание.