Европейските облигации – най-големият балон сред балоните

В момента инвеститорите в европейски облигации се споглеждат един друг в опит да предскажат какво ще направят най-големите банки, които молят Европейската централна банка (ЕЦБ) да стартира програма за изкупуване на облигации, подобна на количествените улеснения на Федералния резерв на САЩ (Фед), пише ZeroHedge.

Забавно е колко още инвеститорите смятат, че ще се понижава доходността по европейските облигации, тъй като в момента тя вече е смешно ниска. Ако доходността може да тръгне още надолу, какво значение би имало.

Очевидно ниските доходност и разходи за финансиране не са това, което тревожи Европа в момента. Това е фактът, че тези държави притежават едно бизнес предимство в световен план – туризмът. Държавите, които формират Европейския съюз, на практика са социалистически магазини на историческо благосъстояние. Като оставим настрана Германия, те не са конкурентоспособни на много фронтове в сравнение със САЩ, Южна Корея и Китай.

Но нека бъдем честни. ЕЦБ не иска да купува никакви облигации. Банките просто молят за повече евтини пари и за повече правителствени програми, за да могат да извлекат ползи, както направиха първичните дилъри със стимулиращата програма на Фед.

Всичко опира до това да изиграеш системата, особено когато е твърде трудно да се направи проучване – разберете пазарите и стратегически разграничете добрите от лошите акции, класове активи и инвестиционни теми. Само помолете централните банки за още стимули, за да могат да изиграят финансовата система в замяна на възвръщаемост без риск, за която не се изискват никакви пазарни познания.

Големите банки трябва да молят правителствата за структурни реформи

Кредиторите трябва да натискат управляващите в тези европейски страни да преработят своите неконкурентни бизнес практики. Това би било много трудно, когато банките просто могат да помолят ЕЦБ за повече монетарни стимули – сякаш това ще помогне кой знае колко повече в сравнение с основния лихвен процент, който е 0,15% в момента.

Държавите, които формират Европейския съюз, на практика са социалистически магазини на историческо благосъстояние

В своята реч в Джаксън Хоул Марио Драги дори намекна за това. Според него реалното решение за европейския растеж трябва да дойде под формата на структурни реформи, а тези държави да станат по-конкурентоспособни, каквито са Южна Корея, Китай и САЩ по глобалната скала на конкурентоспособноста.

Кой е глупакът, на който големите банки ще продадат облигациите?

Всеки глупак може да купува облигации при смешно ниска доходност, но кой ще е този глупак, на когото ще продадете тези облигации в следващите от 5 до 10 години?! Помните ли каква бе доходността по облигациите само две години преди централните банки да започнат да подклаждат това лудо търсене на доходност? Мислите ли, че съотношението дълг към БВП на европейските държави се е подобрило? Без ключови структурни реформи инвеститорите се втурват да купуват европейски облигации заради алчността, която всъщност издува най-големия балон сред балоните, при положение, че преди три години не биха си помръднали пръста за тези облигации.

Говоренето за алчността е характерно за рационалното инвестиране. Освен ако не стане някакво чудо по отношение на структурните реформи в Европа, всичките евтини пари няма да разрешат проблема с липсата на конкурентоспособност в Европа. Поевтиняването на еврото с още 10% няма да отговори на въпроса защо европейските държави не могат да се съревновават с Южна Корея, Китай или САЩ. Нещо повече – съотношенията дълг към БВП ще растат още повече в сравнение с нивата, на които бяха, когато инвеститорите смятаха, че Европейският съюз ще се разпадне, и когато същите тези облигации, които в момента всички се втурват да купуват, не струваха абсолютно нищо.

Всеки, който купи европейски облигации, когато доходността по тях нарасне четири пъти от текущото ниво, ще види, че всички тези безполезни облигации в балансите на банките ще направят отписванията на ипотечните ценни книжа да изглеждат като детска игра. Говорете за това, че централните банки се подготвят за следващата финансова криза, когато всички големи банки изпаднат в неплатежоспособност отново и то с още по-безполезни активи в балансите си. При текущите нива на доходност всички тези европейски облигации са толкова надценени, че загубите за тези, които ги задържат в следващите от 5 до 10 години, ще бъдат впечатляващи.

Рискът от неплатежоспособност е по-голям от всякога

Например, дългът към БВП на Португалия е 129% при 3% доходност по 10-годишните ДЦК. Тя бе 16% през 2012 г. при по-нисък дял на дълга в БВП. Италия има дълг към БВП от 132,6% при доходност по облигациите 2,4%. Тя бе 7% през 2012 г. при по-ниско съотношение. При Франция цифрите са 91,8% при 1,25% доходност. За сравнение – през 2012 г. доходността бе 3,5% отново при по-нисък дълг към БВП.

А какво да кажем за Гърция? Дългът към БВП на страната е 175,1% при доходност от 5,6% по дългосрочните облигации. През 2012 г. доходността бе над 40% при значително по-ниско дългово съотношение. За Испания цифрите са 93,9% при 2,14% спрямо 7% през 2012 г. Можем да направим такова сравнение за всички държави членки на ЕС, като при всички резултатът е един и същ – с нисък дълг към БВП или значително по-малък и с доходност по 10-годишните ДЦК, която преди две години бе три или четири пъти по-висока.

Идеята е, че нищо не се е променило. Инвеститорите в облигации трябва да са много глупави, че да купуват облигации. Или в момента това е на мода на финансовите пазари? А замислят ли се те къде ще бъде доходността след 10 години? Смятат ли, че ЕС ще въдвори ред във финансовата си къща? Мислят ли, че след 10 години тези облигации ще струват нещо?

Може би не знаят, че подобна доходност би трябвало да издава риска, свързан с получаването на плащанията по дълга. Смятат ли инвеститорите, че текущата доходност е представителна за т.нар. „подстригване“, което те ще бъдат принудени да приемат, ако ЕС експлодира или се разпадне?

Може би след няколко години ще стигнем до 15-милиардните тримесечни отписвания, както бе през 2008 г., и ще станем свидетели на още банкови спасения заради глупави инвестиционни решения, които чисто и просто са глупаво поемане на риск.