Европейците дължат 1/2 от своя БВП по ипотечни заеми

Дългът по жилищни ипотечни кредити в страните от Европейския съюз е нараснал с 12% през 2006 г. и в края на годината е общо 5,8 трилиона евро, което се равнява на около половината от произведения от общността брутен вътрешен продукт. Пазарът е сред бързо растящите, през последните 10 г. почти се е удвоил

Оценките са на Европейската ипотечна федерация, която нарича себе си „гласът на ипотечния бизнес“ и е създадена през 1967 г. Вчера федерацията се опита да „чуе“ и пулсът на българския ипотечен бизнес на кръгла маса, която организира с помощта на „Моите пари“. Във федерацията членуват отделни кредитори, както и банкови и други кредиторски организации – общо 85, от 16 страни членки на ЕС, включително и новоприети, като по този начин представлява интересите на около 80% от ипотечния дългов пазар на общността.

Най-много ипотечни дългове имат британците – 1,4 трилиона евро, стана ясно от презентацията на Анник Ламберт, генерален секретар на ЕИФ. А на практика кредитополучатели на около половината от общия ипотечен дълг на страните от ЕС са британци и германци. Ипотечният дълг, който холандците имат да обслужват, се равнява на 97% от техния БВП. За сравнение, по ипотечни жилищни заеми в края на миналата година българите имат да връщат малко над 1 млрд. евро, което е около 4,7% от БВП по оценките на ЕИФ. За сметка на това, ипотечните дългови пазари във всички нови членки на ЕС растат много бързо, Испания засега постига най-висока скорост. Средно за ЕС 65% от собствениците на жилища живеят в тях, за България този процент е 97,5, за Централна и Източна Европа – 80%. Лошата новина е, че цената на жилищата расте в целия ЕС.

Г-жа Ламберт изнесе и много други интересни данни за този пазар, затрупа аудиторията с цифри и факти. Основната цел на кръглата маса обаче беше опознавателна – ЕИФ да опипа пулса на българската индустрия, а нашият бизнес да надникне в проблемите на интеграцията на този огромен пазар, част от който вече е. А основните проблеми, както вече знаем за съюза, от който сме част само половин година, са регулационните. Да има ли общностно законодателство, или досегашните регулации за финансовите институции, за защита на потребителите, националното законодателство, плюс съществуващият Доброволен кодекс на поведение в бранша (договорен между индустрията и потребителите) са достатъчни (бъдещето на кодекса зависи на практика от присъединяването на бизнеса от новите членки на ЕС към него). Тези проблеми са „на масата“ на Европейската комисия и съвсем не е без значение позицията и на България. Затова на кръглата маса присъстваше Румен Симеонов, подуправител на управление „Банков надзор“ на БНБ, Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България и Диана Митова, изп. директор и член на УС на Банка ДСК.

Константинос Панадопулос, шеф на гръцката банкова асоциация и член на юридическата комисия на ЕИФ, разказа за гръцкия опит по прилагането на доброволния кодекс. Той подчерта, че кодексът прави пазара по-прозрачен и на основата на неговите правила много по-лесно се решават спорове извънсъдебно, което спестява време и средства.

Румен Симеонов „даде“ своя глас за кодекса, прилагането на който би било добра основа за развитие на националното законодателство. И призова европейските банки, присъстващи на нашия пазар, да станат инициатори за приемането му от бранша. Г-жа Ламберт ще им изпрати писма с такава покана от името на ЕИФ.

Според Левон Хампарцумян кодексът е добра идея, но на пазар като нашия, който расте с 20-30% годишно, доста пожелателно би звучало спазването му от малките агресивни играчи. Той смята, че когато пазарът „узрее“ прилагането му ще е по-лесно. По-слабото развитие на пазара на ипотечни облигации той обяснява с все още достатъчната депозитна база. И той, и свързаното с него законодателство ще се развиват заедно с пазара, подчерта Хампарцумян.

Диана Митова също вижда опасностите за прилагането на кодекса в поведението на небанковите институции на ипотечния пазар. Тя говори и за трудностите, които срещат българските банки при обслужване на клиенти чужденци, заради трудната процедура на проверка в кредитните регистри, до които достъпът е или много сложен или невъзможен за нечленове на съответната национална организация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *