Еврото в технически фалит, грешникът е Германия
Излизането на Великобритания от Европейския съюз, както можеше да се предвиди, оставя много последици не само сред поданниците на Нейно величество, но също така и в еврозоната. Европа се събуди с една звезда по-малко на собственият си флаг и редица нерешени проблеми, които причиняват доста повече шум и главоболия от преди това.
Един от най-често споделяните страхове е, че сега без „тежестта“ на Великобритания, Германия ще бъде още по-доминираща в икономическата политика на еврото. Критична точка остава устойчивостта на еврото, което нобеловият лауреат Джоузеф Щиглиц дефинира като „технически фалирало“ точно заради германската политика.
Сега това авторитетно мнение е подкрепено от бившия управител на Централната банка на Италия – Антонио Фацио. Фацио е анализирал националната и интернационалната икономика на симпозиум, промотиран от фондациите Formiche и Spin, сочейки с пръст Холандия и най-вече Германия, и техните чудовищни търговски излишъци, с обвиненията за лошо функциониращото евро. „Германия спестява така повече от 300 милиарда евро годишно – каза той – оставяйки всички други страни в дефлация, която произвежда нисък растеж и безработицата. Ако не пуснат в обръщение тези 300 милиарда, няма надежда Европа и нейната валута да се стабилизират“.
Това бе прогнозата и на Дж. Стиглиц преди две години. Освен това дори и президентът на Европейската централна банка Марио Драги отвърна на атаките на Берлин срещу политиката си на ниски лихви като подчертава, че постоянните излишъци на Германия във външнотърговското салдо е една от основните причини. Вече е ясно, че ниските лихви и германският излишък са убийствените близнаци за икономиката в Еврозоната. Вътрешният излишък е причината за ниските лихви, както правилно казва Драги. Но също така е вярно, че ниските лихви в последната година са допринесли за увеличаването на вътрешният излишък, благодарение на обезценяването на еврото.
В действителност една обезценена валута прави германските стоки и услуги по-конкурентни извън еврозоната. Берлин настояваше за строги икономии по време на кризата в еврозоната – пише за това Financial Times – а не търсене на ефект чрез увеличаване на инвестиции у дома. Берлин е допринесъл решително за намаляване на съвкупното търсене, както в рамките на националните граници, така и в Еврозоната като цяло. Дългата депресия на еврозоната е причинила спада на инфлацията под целевия процент (което е малко под 2%). Отговорът на Европейската централна банка /ЕЦБ/ е да се намалят краткосрочните лихвени проценти до отрицателни нива и да се купуват финансови активи. Ако политиката на баланс на Германия беше неутралена в този период, задачата на ЕЦБ щеше бъде по-проста и лесна: да се успее с обективната инфлация и това не би трябвало да намали толкова много лихвите.
На теория – както изтъква Волфганг Мюнхау в Financial Times – просто решение има: Берлин може да намали лихвите и да увеличи разходите за инвестиции. Възможности да го направи има и даже в изобилие. За съжаление немското правило, което изисква балансиран бюджет, прави невъзможно преследването на този съвет. По-важното е, че избирателите и неговите политически представители също не искат да го следват. Те желаят да изплатят дълговете си – лош избор, но това е един техен демократичен избор. Изводът е, че докато Германия е част от еврото, дисбалансите не могат да се поправят сами.
Публикацията подготви: София НАЙДЕНОВА