Еврото и неговото въвеждане в България-предпоставки и последици

Николина Янкова

I. Въведение

Членството на България в ЕС е стратегическа цел за осъществяване на основни национални интереси на страната. Присъединяването към ЕС не е еднократен политически акт и ще бъде резултат на значителни дългогодишни усилия, които за това ще изградят нашата страна като демократична правова държава с развита пазарна икономика.

Важен аспект на членството на България в ЕС е включването й в политиката на Съюза в областта на външните отношения и сигурността- възможност за ефективна външна политика на малка държава, в т.ч. и за гарантиране на националната сигурност чрез участие в изграждането на системата за европейска сигурност.

Икономическите предимства на членството в ЕС са свързани с участие в ЕВП със свободно движение със стоки, услуги, хора и капитали. Като член на итеграционната общност България получава достъп до структурните фондове, инвестиции и нови технонологии. Интензифицирането на икономическата реформа е обусловено от стремежа показателите й да отговарят на европейските изисквания за постигане на макроикономическа стабилност, функциониращо пазарно стопанство и справяне с конкурентния натиск, а от там постепенното доближаване до условията за членство в ИВС.

В процеса на присъединяването на България към Съюза се очакват значителни промени в икономическото развитие и жизнения стандарт, което пряко ще се отрази и на обществената подкрепа за политиката на приобщаване към европейските и евроатлантически организации. Нашатата страна ще има предимство да бъде член на икономически съюз в условията на глобазация на световната икономика и с това може да разчита на по- добри конкурентни позиции.

Членството в ЕС изисква съществена промяна в социалните нагласи, в труда , предприемачеството, и във функционирането на властите и обществото, така както е в ЕС. Като следствие трудностите по присъединяването на страната към Съюза се свързват и с неминуемия сблъсък между националните особености и традиции, и общото в установените правила, норми и дисциплина в страните от ЕС. В социалната сфера членството на България в ЕС ще създаде условия за доближаване до европейските стандарти в области като безопастност на труда, здравеопазване, образование и социално осигуряване- важен аспект на развитие на Съюза след включването им в Договора от Амсердам.

Присъединяването на България не е не може да бъде дело само на дипломацията или дори на цялата държавна администрация, а на мнозинството на нацията, на нашето общество.

С членството в ЕС България ще стане пълноправна част от цивилизационна и интеграционна общност, чиито основни ценности споделя- спазване правата на човека и основните свободи, зачитане върховенството на закона и принципите на правова държава, плурализма, прозрачността,свободата на мисълта, словото и печата, гарантиращи ускорен социален прогрес.

Очакваните предимства на членството ще бъде резултат както от вътрешните трасформации в страната, така и от успешното провеждане, и завършване на процес на присъединяване, чието съдържнание са. Той ще премине през различни фази в зависимост от степента на подготовка и ефективността на участи в него. За България това участие отсега налага последователно интензифициране на диалога с институциите на Съюза.

II. Общи характеритики

В края на 1999г. България получи покана за преговори с Европейския съю (ЕС) и в началото на 2000г. започнаха дискусии на основните теми на присъединяването. Тази ситуация отнови постави въпроса за най-подходящия паричен режим, вече от гледна точка на изискванията за интегриране в общ икономически и паричен съюз. Избрания режим трябва да помогне за най-бързото и ефективно присъединяване на България в ЕС и Европейския паричен съюз (ЕПС). Стандартнаат процедура за приемане на нови страни членки дава възможност за гъвкавост при избора на паричен режим. Освен това, самата процедура трябва да се разглежда като нещо променящо и адаптиращо се към глобалните тенденции в различието на международната финансова система, към особеностите и изискванията на новите страни кандидатки ( тя би могла да бъде изменена и усъвършенствана от гледна точка на интересите на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Относително успешното функциониране на ЕВС логично води до възобновяване на идеята за изграждане на ИВС, която в средата на 70-те години се смята едва ли не за окончателно погребана. Дискусиите относно пътищата, механизмите и етапите на осъществяване на тази идея, които са интензифицирани през втората половина на 80-те години, довеждат до решението на Европейския съвет от 1988г. за създаване на специален комитет, начело с Жак Делор (тогава председател на Европейската комисия), който трябва да разработи конкретен план за изграждане на ИВС в рамките на ЕС. Резултатите от неговата работа са отразени в т.нар. доклад “Делор”. С този акт по същество са положени основите на прехода към следващия, етап в развитието на процесите на валутна интеграция в рамките на Общността (наричан също пълноправен, или- Full EMU).

“Планът Делор”, утвърден на заседанието на Европейския съвет в Мадид през 1989г., който е структуриран около два главни проблема-формулиране на предпоставките за успешно реализиране на икономически и валутен съюз и определяне на етапите, през които трябва да се премине за неговото създаване. Предвижда се до края на века държавите, членуващи в ЕС, да имат своя обща валута (Single Currency).

В доклада “Делор” се прави детайлен анализ на основните характеристики на двете съставки на иконмическия и паричния съюз, както и на институционалното им изграждане.

Икономическият съюз се възприема като съвкупност от взаимносвързани икономически политики на равнището на общността и на равнището на страните – членки при действието на единен вътрешен пазар. Той предполага:

? провеждане на политиката на поощряване на конкуренцията в мащабите на общността и усъвършенстване на пазарния механизъм с цел избягване на нарушенията във функционирането на пазара, предизвикани от частните и държавните икономически агенти ( злоупотреба с монополното положение, нелоялна конкуренция, държавни субсидии и др.);

? засилване на икономическата политика, насочена към структурно изравняване и развитие на изостаналите региони, способствайки за оптимално разпределение на ресурсите;

? координация на икономическата, бюджетната и данъчната политика с цел постигане на икономически растеж, ценова ефективност и ограничаване дефицитите на държавните бюджети.

При определяне на основните характеристики на паричния съюз докладът “Делор” се връща към някои от условията, заложени в плана “Вернер”, но същевременно ги доразвива. Той предвижда:

гарантиране на пълна и необратима конвертируемост на валутите;

премахване на пречките пред движението на капиталите и интегриране на банковите пазари;

елеминиране на гаранциите на колебания и установяване на окончателно фиксирани курсове между валутите в рамките на общността;

замяна на националните валути с единна парична единица;

сливане на частното и официалното екю чрез унифициране на реда и субектите на емисия и въвеждане на взаимна конвертируемост;

прехвърляне на правомощията по провеждане на парична, бюджетна и валутна политика върху институциите на общността.

В доклада ”Делор” се подчертава, че паричният съюз изисква не просто “неотменяемо фиксирани валутни курсове”, а обща валута, която би подвърдила необратимостта на прехода към паричен съюз и би улеснила значително управлението на паричните процеси в общността. Тя е от голямо значение и за осигуряване на по-голямо влияние на Европа в света.

Докладът “делор” изиграва своята изключително важна роля. Съставът от експерти позволява на Комитета “Делор” да изработи висококвалифицирана и прагматична програма, необременена с излишно политизиране, нито с излишен академизъм. Най- силна страна на проекта е принципно новото положение, отнасящо се до връзката между икономическия и паричния съюз. Той изключително подробно анализира необходимите условия за създаване на паричен съюз- при това не само във валутната област, но и в сферата на координацията на икономическата политика и конвергенцията на икономиките на страните от ЕИО. В него по категоричен начин се откроява изискването на за ограничаване на суверенните пълномощия и предаването им в компетенция на наднационален орган в името на постигане на общи цели.

Докладът “Делор” успява да подтикне страните от ЕИО към по- голяма политическа ангажираност с разработения в него проект. Той става основа за подготовка на Договора на Европейския съюз, известен като Маастрихтски договор, който се подписва на 7 февруари 1992г. в холандското градче Маастрихт. След този договор ЕИО се нарича Европейска общност (ЕО), поради разширяване сферите на сътрудничество в нейните рамки, надхвърлящи икономическото обединяване. Същевременно в Маастрихтския договор са фиксирани условията и сроковете за преминаване към единна валута в рамките на Общността. Предвижда се вторият етап на изграждането на икономическия и валутен съюз да продължи до края на 19998г., последният, трети етап- да приключи през 2002 година. В договора са подробно и точно формулирани основните икономически условия и критерии, които трябва да изпълни всяка една страна държава- членка, за да може да кандидатсва за включване в зоната на бъдещата единна европейска валута, както и процедурите за наблюдение и отчитане и, на тази база- за оценка на степента на готовност на отделните страни.

Тези условия са от изключителна важност за успешното осъществяване на икономическия и валутен съюз, тъй като в условията на единнен пазар и единна валута кризисни състояния и тенденции в икномиката на една страна, твърде бързо и лесно могат да се пренесат и върху икономиките на останалите държави от Общността.

Важно събитие в хода на процеса на задълбочаване на валутната интеграция през този период е учредяването през 1994г.на Европейски валутен институт (ЕВИ), замислен като своего рода прототип на проектираната ЕЦБ. Една от неговите основни непосредствени задачи е разработването на поетапен план (“сценарий”) за преминаване към единна валута в рамките на ЕС, която в перспектива да замести напълно националните валути на отделните държави- членки.

На основата на идеите и предложенията, съдържащи се в тези доклади сесията на Европейския съвет, през декември 1995г. в Мадрид, утвърждава подрабен план, наречен “Сценарий на преминаване към единната валута” (Scenario for the Changeover to the Single Currency). Тогава е окончателно утвърдено наименованието на новата единна валута на Общността, която да замени европейската валутна единица екю, считано от 1 януари 1999г. с “ЕВРО”.

Сблъскваме се с една от най-големите промени в историята. След две години преходен период на 1януари 2002г. банкнотите и монетите евро ще влязат в обръщение, всички национални валути на 12-те страни от Еврозоната ( Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия, Ирландия, Финландия и Гърция) ще бъдат сменени с нови евробанкноти и монети, което означава, че след тази дата националните валути на участващите държави ще престанат да съществуват като законно платежно средство (legal tender) на територията на съответните държави. Това означава, че от банкоматите ще се получават евробанкноти, а не паричната единица на страната.

За гражданите на Еврозоната смяната на местната парична единица с евро ще стане факт, когато започнат да пазаруват и плащат в евро, а фирмите- когато се разплащат с клиенти в евро. Замяната на валутата не променя стойността на финансовите активи на фирмите и гражданите, те остават същите, номиналната стойност се променя само във връзка с реденоминация, а управлението на финансовите инвестиции е в евро още от 1999г.

Балансите на банките и сметките на гражданите и фирмите, които са в национална парична единица, автоматично ще се конвертират в евро. Националните банкноти и монети ще са в употреба шест месеца.

Появата на еврото обаче, означава много повече от смяната на една валута с друга. Тази промяна включва физическите лица и бизнеса не само от страните, присъединени към Икономическия и валутен съюз (ИВС), но и от целия свят.

Америка е подобна валутна зона. Коренът на създаване на единната валутна зона идва от американската практика и от теорията за оптимална валутна зона.

III. Пътят към Икономическиия и валутен съюз

Всички страни-членки на Европейския съюз, ратифицирали Римския договор, могат да въведат еврото от 1 януари 1999г. и автоматично да се присъединят към еврото, ако изпълняват критериите от Маастрихт (бюджетният дефицит да не превишава 3% от БВП, консолидираният бюджет да не е повече от 60% от БВП, годишната инфлация- не повече от 1,5% от темпа на инфлацията в трите страни-членки с най-добри резултати в областта на стабирността на цените и лихвеният процент да не се различава с повече от 2% от средното равнище на лихвите в трите страни, водещи в Еврозоната).

Обменните курсове на валутите на участващите в ИВС страни към ЕКЮ- кошница от валути, прекратяват същесвуването си. Еврото е опорния стълб на Европейския паричен съюз, представляващ неговия структороопределящ елемент. Съответно са утвърдени нейното официално съкращение (“EUR”), което е регистрирано в международната организация за стандарти (ISO), както и нейният официален знак, а именно- “?”, както се смята , че той символизира гръцката буква “Епсилон” и е пълвата буква от наименованието на европейския континент. Еврото е валута, приета от Европейската централна банка и от централните банки на страните-членки на валутния съюз.Европейската централна банка и националните банки формират Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Страните от Еврозоната са отговорни за определяне на собсвен план за промяна на основата на принципа “няма принуда, няма забрана”. Според този принцип икономическите агенти са свободни и не са задължени да прилагат еврото до края на 2001г. и те решават кога е подходящо за бизнеса да го използва.

Етапите по въвеждането на еврото са набелязани в Маастрихтския договор. Замяната на 12-те парични единици с една обща валута е икономически и финансов крайъгълен камък, който ще създава нови възможности и предизвикателства за бизнеса и развитието на страните. Важно е да се оцени, че целите и задачите на валутния съюз се коренят в усилията да се преодолеят неравновесията по платежните баланси, валутните и финансовите кризи в началото на 20-те години. Според договора се очертават три стадия на изграждане на Икономическия и валутен съюз.

Първи стадий- 1 юли 1990г.-31 декември 1993г. През тази подготвителна фаза страните-членки съсредоточват усилията си за координиране на икономическата и парична политика. Европейската валутна система като валутно-курсов механизъм продължа да съществува. През тази фаза се приготвят всички мерки за прилагането на условията по договора от Маастрихт. Особено внимание се отделя на премахване на ограниченията за свободното движение на хора. Икономическата конвергенция е предпоставка за включване към Икономическия и валутен съюз.

Втори стадий – 1 януари 1994г- 31 декември 1998г. Извършване на принципно институционални промени и създаване на Европейския валутен институт. През този период страните се подготвят да прилагат икономическа политика според критериите за конвергенция, които са осъществени за извършване на промени през третия стадий (стабилност на цените, консолидация на публичните финанси, подготовка за преминаване към единна парична единица и ограничаване на колебанията на двустранните курсовев общността, преобразуване на лихвените проценти). Европейският валутен институт бе създаден, за да подобри координацията на паричната политика и да постави основите на техническото преминаване към единна валута. Той е предшественик на Европейската централна банка и функцията му е да създаде регламентите, организацията и логистиката, така че Европейската централна банка да започне да играе съществена роля през третата фаза на създаденияя единен валутен съюз. През този стадий се прилагат следните мерки:

? адаптиране на правилата на фиксалната политика към дейностите на публичния сектор и съгласъваност на кредитната политика на централните банки със звената от публичния сектор, по-специално покупката на държавни ценни книжа във връзка с покриване на дефицити по бюджета от централните банки;

? задължение на страните да избягват прекомерно висок бюджетен дефицит (над 3% от БВП) и консолидираният дълг да не надвишава 60% от БВП;

? адаптиране на правилата в страните, за да се осигури на централните им банки съществена независимост, така че да бъдат изравнени със статута на Европейската централна банка.

Трети стадий- януари 1999г. От тогава еврото е валута със собствени права. Европейската централна банка установи единна валута и замяна на екюто с еврото в съотношение едно към едно (1:1). Националните валути се фиксираха към еврото. Еврото се въведе като валута, заменяща националните парични единици, за периода от януари 1999г. да 2002г. През този период Европейският валутен Институт се превърна в Европейска система на централните банки.

Европейскат система на централните банки трябва да изгради капацитет за провеждане на паричната и валутна политика в интегрираната общност. Операциите, които извършва ЕСЦБ, имаха за цел да въздействат върху курса националните парични единици към еврото, както и върху курсовете на еврото към валутите на страните извън Еврозоната. ЕСЦБ управлява валутно-курсовия механизъм и интервенира на пазара спаред резервите, които има. Резервите се акумулират от Европейската централна банка от централните банки на страните-участнички в икономическия и валутен съюз. През този стадий страните съобразяват фискалната и паричната си политика с изискванията на ЕСЦБ. Член 30 от статута на ЕСЦБ предвижда условията, според които националните банки на страните от Икономическия и валутен съюз правят вноски за създаването на капацитета на Европейската централна банка. Основният капитал, с който започва да функционира Европейската централна банка, е 50 милиарда евро.

IV. Структура на ЕПС

Еврото е един от първите атрибути на европейската единтичност. Единната валута засилва паричната и финансова идентичност на Европа в отношенията с другите големи икономически сили- САЩ и Япония. Еврото като опорен стълб на Европейския паричен съюз, е тип кредитни пари, изпълняващо пълноценно четири основни функции- разменно средство, разчетен инструмент, средство за съхраняване на стойността и международни пари.

Ролята ня еврото не се свежда само до изпълнението на класическите парични функции. В качеството си на единна валута то оказва много съществено влияние върху паричния съюз в следните насоки:

? Консолидира единния европейски пазар. Изразяването на цените на стоките в страните от ЕПС в един и същ паричен мащаб води до качествени изменения и стабилизиране на този пазар. Разширява се свободата на избор на икономическите агенти, което засилва конкуренцията между тях и прозрачността на пазара.

? Стимулира икономическия обмен в рамките на единното европейско пространство. Използването на обща валута оказва многократно по-силно въздействие върху взаимния обмен. По емпиричен път е доказано, че страни с обща валута търгуват три пъти по-интензивно помежду си, отколкото страни с различни валути.

? Интегрира финансовите пазари на страните от паричния съюз. Еврото служи като катализатор за повишаване на тяхната ликвидност и ефективност. Това се доказва от рязкото свиване на спреда между цените, по които се купуват и продават финансовите инструменти.

? Насърчава политическото обединяване в рамките на Европейския съюз. Еврото се превръща в символ на нова епоха в развитието на обединителните процеси в Европа. Еврото като обща валута не е просто заместване на определено количество националнипарични единици, а паричен феномен, който мултиплицира ефектите от строителството ноа общ европейски дом.

V. Еврото като международна валута

Еврото е логична стъпка към всеобщя европейски интеграционен процес. То постепенно, но сигурно утвърждава своя статут на международна валута, навлизайки широко в каналите на международния платежен оборот. Еврото се използва в плащанията по търговските и капиталовите операции, като резервно средство и валута при институционализиране на валутнокурсовите режими на страните.

Еденната валута не е хрумване на политиците, а адекватен отговор на незрялата стопанска необходимост от окончеателно елиминиране на курсовите рискове при търговията “вътре” в ЕС, от избягване на разходите, свързани с валутен арбитраж (обмен), както и от по-нататъшно изравняване на конкурентните условия в Общността посредством координиране и обединяване на усилията в борба с инфлацията. Изминалите години показаха обаче, че въвеждането на еврото е комплексна и трудна задача, изискваща съблюдаването на строга финансова дисциплина от страна на държавите-членки и немалки икономически усилия. Покриването на т.нар. маастрихтски критерии определено няма да е по силите на всичките страни- членки. А именно като група от държави, покрили критериите, фиксирали валутните си курсове и отказващи се от националните си валути в полза на еврото и страни, за които ще важат “изключителни правила”, т.е. запазващи националните си валути и тяхното регулирано плаване спрямо общата валута.

Ролята ня еврото като международна валута се предопределя от две групи основни фактори- икономически и политически.

? Икономически фактори. Страните от ЕПС представляват икономическа територия, разполагащ с огромен пазар и колосални материали, финансови и човешки ресурси. В този аспект, положението на ЕПС като икономическа суперсила обуславя използването на еврото както от страни, които търгуват директно със съюза, така и от трети държави.

? Политически фактори. Политическата стабилност на страните от ЕПС е също необходимо условие за поддържане статута на еврото като международна валута. Институционалната структура на Европейския съюз, чрез която се осъществяват идеите за националност, е гарант за такава стабилност.

Еврото се ползва от политическата подкрепа на страните-членки. Отсъствието на единна държавност не е пречка то да стане общо приета валута в един обширен икономически регион. Не бива да се подценява обстоятелството, че редица участници на пазара изразяват с действията си несигурност за политическото и институционалното развитие на ЕПС. Подобни опасения очевидно са естествени, като се има в предвид, че еврото е в началото на своето утвърждаване, а ЕЦБ е млада, нямаща в света свой аналог, която трябва да се докаже като независима стабилна централна банка. В качеството си на международна валута еврото се използва като средство за международни плащания по текущите и капиталовите операции и като резервно и еталонно средство.

? Еврото е валута, в която се фактурира една значителна част от световната търговия. Делът на деноминираните в него разплащания е приблизително около 20%. Доминиращо място в тази сфера продължава да заема щатският долар, но съществува определена тенденция към засилване ролята на общата валута. Основания за такива очаквания са големият дял, който се пада на страните от ЕПС в световния износ- приблизително 20-22%. Всяко разширяване на този износ би довело до разширяване използването на еврото в международния платежен оборот. Освен това съществува възможност да се разшири приложението на еврото в търговията на трети държави.

? Еврото е валута, обслужваща международното движение на капитала. В резуртат на въвеждането на общата валута ликвидността на европейския финансов пазар и особено на пазара на облигации е конкурентна на тази на американския пазар. Еврото бързо се превръща в предпочитано средтво за деноминиране на дълга.

? Еврото е резервна валута. Един от важните ефекти за световната валутна система от въвеждането на еврото е превръщането му в резервна валута. На сегашния етап еврото е втората по значение валута в международните валутни резерви с 12,7% дялово участие (към 30 април 2000г.).

В този аспект, предпочитанието за съхраняване на валутните резерви в една или друга валута зависи от нейното значение за международната търговия, както и за валутните и капиталовите пазари. Ето защо краткия период на съществуване на еврото все още не може да се установи рязка промяна във валутната структура на резервите на страните. Но ако се съди по финансовия пазар на страните от ЕПС и репутацията на еврото като единна валута, обслужваща едно обширно икономическо пространство с мощен потенциал, като няма съмнение, че неговата функция на резервна валута все повече ще се разширява.

Не трябва да забравяме, че утвърждаванета на еврото като резервна валута в голяма степен е последица от неговите позиции на международните валутни и капиталови пазари.

Когато се оценява резервната функция на еврото, следва да се има предвид, че не е задължително каналите на международния платежен оборот да се подхранват единствено от дефицита на сумарния платежен баланс по текущите операции на ЕПС.

? Еврото се използва все по-широко като валута при инстетуционализирането на валутнокурсовите режими. Все повече страни от различни географси региони се ориентират към еврото. Така например към 310април 2001г. 45 държави поддържат фиксиран курс на своите валути спрямо еврото или кошница от валути, съдържащи евро.

С появата на еврото се очаква то да допренесе за стабилност на международната валутна система. Стабилността на страните от Еврозоната като търговски партньори и еврото като валута, в която се извършва голяма част от търговския обмен, ще предпазва станите от големи отклонения във валутните курсове. Също така ще се избегне отрицателния ефект върху икономическия растеж на световната търговия.

Използването на единната валута на ЕПС като еталонно средство утвърждава съвременната световна валутна система като триполярна, базирана на щатския долар, еврото и японската йена.

VI. Предимтва и последици от въвежждането на еврото

Какви са основните благоприятни послидици, които се очаква да настъпят в резултат на преминеването към единната валута в рамките на ИВС? Преди всичко следва да се подчертае, че постигането на ИВС, основан на единна за страните-членки валута, се разглежда като изклучително важен компонент, логически завършек на процеса на изграждане на единен пазар на стоки, услуги, работна сила и капитали в рамките на ЕС. В този смисъл функционирането на единната валута ще допринесе за по-нататъшната финансова и макроикономическа стабилизация във вскяка една от участващите държави, за дадълбочаване на интеграционните процеси, за по-ефективно разпределение и експлоатиране на факторите на производството, за повишаване на темповете на икономическия растеж, и за повишаване на ролята и значението на Общността в световната икономика.

Как по-конкретно ще се проявят положителните резултати от функционирането на единната валута в макроикономически аспект, както и в отделните сектори, сфери иотрастли на икономиката.

Първо, преминаването към единна валута в рамките на Общността елиминира валутния риск, който съществува при вътрешнорегионалната обмяна (на националната валута на една страна-членка срещу валутата на друга членуваща в ЕС държава). Това следва да окаже стабилизиращо и стимулизиращо влияние вълху взаимния стокообмен, както и върху движението на основните производствени фактори между участващите в Еврозоната държави; от своя страна този залинен икономически обмен между тях трябва да доведе до относително ефективно разпределение на ресурсите, до повишаване на конкуренцията и оттам- до по-високи темпове на икономически растеж. Логично е да се очаква и нарастване на общото (средното) жизнено равнище на населението от този регион. Въвеждането на единна валута ще елиминира възможностите за възникване на валутни кризи и напрежение в курсовите съотношения между националните валути на държавите-членки, водещи в миналото да чести девалвации и ревалоризации, и отразяващи се неблагоприятно върху развитието на взамния стокообмен, а оттам- върху темповете на икономически растеж.

Второ, въвеждането на единната валута елиминира т. нар. “транзакционни разходи” (transaction cost), т.е. разходите, свързани с техническото осъществяване на операции по обмяната на една национална валута срещу друга в рамките на Общността. По различни оценки, в годишен мащаб съвкупността от тези разходи възлиза на 0,3-0,5% от средногодишния сумарен БВП на страните-членки, т.е. около 20-30млрд. евро. Това обстоятелство ще има значителен благоприятен ефект както в макроикономически аспект, така и от гледна точка на основните видове стопански субекти ( преди всичко то съществено ще съкрати транзакционните разходи както на банките, така и на фирмите от реалния сектор) и на населението.

Трето, функционирането на единната валута ще доведе до улесняване и стимулиране на достъпа на фирмите до пазара на всички държави от Общността, което ще допренесе за засилване на конкуренцията и оттам- до формиране на единни (или значително по-малко различаващи се цени, както и за известно спадане на ценовите равнища; това би се тразило благоприятно както върху вътрешната стабилност на еврото, така и върху покупателната способност на населението. Тук заслужава да се отбележи, че в преходния период (1999г.-2002г.), когато националните валути ще продължат да функционират, са въжможни различия в темповете на инфлация между различните страни; при положение, че номиналните валутни курсове са фиксирани “небратимо”, това неминуемо би довело до реално поскъпване на валутите с по-висок темп на инфлационна обезценка и съответно-до понижаване на реалния курс на валутите с по-нисък темп на инфлация.

Четвърто, функционирането на единната валута и провеждането на единна парична политика от страна на ЕЦБ следва да доведе до постепенно изравняване на лихвените проценти в различните страни-членки, както и да известно спадане на тяхното равнище, което също следва да се отрази благоприятно върху кредита, инвестициите и икономическия растеж. Това ще е една от най-значимите последици от предвижданото пълно либерализиране на движението на капитали с тенденция към създаване на единен финансов пазар. Логично е да се очаква в този процес нивото на лихвените проценти в тези държави, в които първоначално то е сравнително по- високо, да се понижи съществено, а в тези с първоначално по- ниски лихвени проценти по-малко да се повиши; при равни други условия това трябва да доведе до известно повишаване на цените ( курсовете) на акциите и облигациите с фиксирана лихва в първата група страни и съответно- до леко понижаване на тези цени във втората група страни. В процеса на постепенно сближаване с тенденция към изравняване на нивото на лихвените проценти може да се очаква, че през един сравнително дълъг период от време, ще се запазят различията в лихвите (или по-общо казано- в доходността, изискуема от кредиторите), дължащи се на различната степен на кредитоспособност (т.е. на риска) на различните кредитополучатели, която несъмнено има и своя странови аспект.

Пето, условията, съдържащи се в Пакта за стабилност и икономически растеж, относно ограниченията на дефицитите в държавните бюджети на страните-членки, ще оказват дисциплиниращ ефект върху фискалната, както и върху цялостната макроикономическа политика; от своя страна, това ще действа като съществен стабилизиращ фактор в рамките на зоната на колективната валута.

Шесто, пълнат либерализация на движението на капитали в рамките на Общността предоставя по-широки възможности и по-богат избор за осъществяване на инвестициии, преди всичко що се отнася до институционалните инвеститори. Големите банки, ориентирани към дейност на външните пазари, ще имат възможност да разширят значително кръга и обема на своите операции; повишената конкуренция между банките във всяка една от държавите-членки би се отразило положително върху интересите на техните клиенти, в т.ч. и на потенциалните кредитеполучатели, които ще имат по-широки възможности за избор мужду по-голям брой потенциални кредитори.

Седмо, повишената степен на финансова и макроикономическа стабилност в Еврозоната ще допренесе за привличане на инвестиции от други страни и региони, което се очаква да бъде един от съществените външни фактори за икономически растеж.

Осмо, съществени благоприятни ефекти се очаква да настъпят в резултат на икономиите от значително съкратения размер на официалните резерви в чужда валута на централните банки на държавите от региона, както и от очаквано засилените роля и значение на единната валута в глабален мащаб. Въпреки, че в това отношение прогнозите са различи, все пак преобладава мнението, че като цяло, еврото ще бъде една от най-стабилните в глобален мащаб валути и ще може в перспектива да се наложи като една от основните резервни валути, наред с американския долар; това обстоятелство именно би било изгодно за страните от Общността, и би допринесло за създаването на сравнително по-балансирана глобална валутна система, с по-равномерно разпределяне на правата, отговорнастите и изгодите между отделните страни и региони.

Разбира се, преминаването към единна валута в рамките на Общносттаа неизбежно е свързано и с някои опасения, рискове и възможни неблагоприятни последици, както и с величината на разходите, свързани с осъществяването на този преход, т.е. с неговата финансова, икономическа и социална цена.

Едно от основните възражения срещу преминаването към единна валута се базира на опасението, че то ще доведе до загуба на част от икономическия суверенитет на държавите-членки преди всичко по отношение на паричната и валутната, а частично- и на фиксалната политика; това опасение безпорно е основателно, но от друга страна, изграждането на ИВС не би могло да се осъществи без отказ от страна на отделните държави от част от техния суверенитет в сферата на икономическата политика, и неговото делигиране на органи и институции на съюза. При условие, че единната валута започне да функционира нормално и да изпълнява своите основни функции, без съмнение положителните резултати от това ще надхвърлят значително евентуалните загуби за отделни държави-членки поради ограничаването на техния икономически суверенитет.

Премнаването към единна валута все пак ще доведе до загуба на приходи на националните централни банки в резултат на тяхната емисионна дейност (или т. нар. “сеньораж”- seignorage),, както и до значително спадане на т. нар. “инфлационен данък”; последното би било от особено значение за държави с голям вътрешен публичен дълг и/или с високи темпове на инфлация.

Друго сериозно опасение, свързано с изграждането на ИВС и функциониранетона единната валута е свързано със съществуващи различия между страни и региони по отношения на условията, определящи производителността (ефективността) на факторите на производство; същността на това опасение се свежда до предположението, че значително по-високата мобилност на тези фактори в рамките на Общността може да доведе до задълбочаване на тези различия в резултат на засилено движение на работна сила (преди всичко) и капитали от страните и региони с по-ниска към такива с по-висока пределна ефективност (производителност).

В условията на функциониране на единната валута и на пълното либерализирано движение на стоки, услуги и капитали, малките и средни фирми от сферата на производството и търговията, работещи изключително (или предимно) за вътрешния (националния пазар), както и банките и другите финансови институции, коита не развиват (значителна) дейност в чужбина, несъмнено също ще претърпят загуби вследствие на съществено засилената външна (чуждестранна) конкуренция. Що се отнася до външнотърговския обмен, поне в предходния период, износителите от страните с по-висок темп на инфлация определено ще претърпят загуби по отношение на конкурентноспосбността си поради покачването на реалния курс на техните национални валути, както на валутите на останалите държави-членки, така и към единната валута (еврото).

Накрая, не бива да се пропуска обстоятелството, че самото техническо осъщетвяване на прехода към единната валута изисква значителни първоначални разходи ще се окажат незначителни в сравнение с очакваните преки и косвени положителни последици от преминаването към единната валута в рамките на ЕС.

VII. “Европейската валута- програма за супердържава “

(Маргарет Тачър)

Според Маргарет Тачър най-съществената проява на проекта за създаване на пълнокъвна супердържава е общата европейска валута. Този проект о повече политически, отколкото икономически. Правото да се имитира валута е фундаментален атрибут на суверенитета, а не символичен или технически процес. И неслучайно в миналите векове престъпването на това право от измамници се е смятало за сродно с предателството и се е наказвало по съответния начин. Тази истина не се скрива от съвременните континентални поддръжници на еврото, които по този и свързани с него въпроси са били доста по-откровени от британските си колеги.

“Ние искаме политическо обединение на Европа. Без валутен съюз не може да има политически съюз и обратното”, ( бившият канцлер Хелмот Кол).

“Въвеждането на обща европейска валута в никакъв случай не беше само икжнжмическо решение. Валутният съюз изисква ние, европейците, решително да вървим напред към политическа интеграция”, (канцлерът герхарт Шрьодер).

“Въвеждането на обща валута не е предимно икономически, а по-скоро суверенен и следователно във висша степен политически акт”, (германският министър на външните работи Йошка Фишер).

“Съветът на финансовите министри на единайсте нации от Еврозоната ще стане “икономическо правителство на Европа”, (бившият френски министър на финансите доминик Строс-Кан);

“Сега ние се нуждаем от икономическо правителство на Еврозоната”, (френският министър-председател Лионел Жоспен).

“Всички тези хора би трабвало да знаят по-добре. В тях битрябвало да се вслушваме. Без правото да емитира и така да контролира собствената си валута- в думата “контролира” включвам целта, по принцип желателна, валутата да се остави да плава свободно- една държава не може да определя собствената си икономическа политика. Тя не може да продължава да определя своите лихвени проценти според монетарните условия и други изисквания: вместо това лихвените проценти ще се определят от една национална институция според националните критерии. Така способността на държавата да се справя с икономическите удари и да откликва на икономическите цикли е силно ограничена. Следователно тя ще бъде принудена да разчита само на фискални средства, за да се справя с трудностите”.

“Но тъкмо защото силата и властта са изместени къ мнационалното равнище, на отделните страни, които ползват единствена обща валута, няма да бъде разрешено да харчат, да облагат с данъци и да теглят заеми така, както те и техните избирателибиха искали. Илюзия е да се мисли, че фискалната и монетарната власт могат за дълго да бъдат разделени политически- все пак дори “независими” национални банки, които определят лихвените си проценти, в края на краищата отговарят пред политическите институции, които ги овластяват. В Еврозоната няма да има само една единствена валута: ще има и един-единствен баланс. Вече може да се уверим в това от т.нар. Пакт за стабилност, наложен ефикасно от Германия като условие за допускане на страни от европейската икономическа кошница в зоната на еврото. Пактът поставя ганици, надхвърлящи маастрихтските критерии на това, което страните могат да взамат като заем, и налага тежки глоби на онези, които нарушават правилата. Заедно със стремежа към данъчна хармонизация, произлизащ от погрешно тълкуване на “единствения пазар”, подобен натиск върху отделните страни да предоставят основните фиксални решения на европейските институции накрая ще превърне страните-членки нещо като местни власти. Така виждането на Маастрихт за “Европа на регионите” ще се осъществи”.

Маргарет Тачър е убедена, че:

? “Единствената европейска валута е обречена на провал в икономическо, политическо и дори социално отношение, макар че кога и при какви обстоятелства ще стане това и какви ще бъдат цялостните последствия, разбира се, все още не е ясно”.

? “Ето защо ще бъде разумно страните, които все още не са се включили в този проект, да останат изнън него”.

? “Този провал не може да бъде избегнат с опити на Америка или други страни да се спаси еврото, защото основите на Европа са неуправимо неустойчиви”.

? “Най-важният приоритет на неевропейците е да положат усилия европейската политика да причини колкото е възможно по-малко вреда на световната икономика”.

Имайки предвит твърдението на Мартарет Тачър за общата валута и тези на Европеският съюз трябва много добре да се анализират и съпоставят. Така на базата на тази съпоставка страните-кандидатчленки (вкл. България) трябва да си извличат ползите оптимално, за да повлияят на страната ни положително. Много е добре, че има две твърдения (най-общо казано), които се противопоставят относно еврото, като обща валута. Така България ще има избор, на базата на своята икономическа и политическа обстановка.

VIII. Подготовка за въвеждането на еврото в България

От 1 януари 2002г. България обмени намиращите се в обръщение валуте на 12 те страни от Еврозоната в евро. Изваждането на досегашните пари от обръщение и процес, който може да се сравни с извършената преди години деноминация.

Най-лесният и безболезнен начин за посрещане на еврото е парите да стоят на банков влог. Няма значение дали той ще е в евро или някоя от валидните досега валути. Банките автоматично ще преоформят влоговете в евро след тази година, ако преди това сами не сте го направили. Повечето от банките обявили, че това ще е безплатно за клиентите, независимо че по принцип за закриване на сметки и откриването на нови се плаща такса.

След 1 януари превалутирането ще бъде извършено служебно, тъй като след тази дата валутите на 12-те трани престават да бъдат платежна средство. Не се предвиждат такси за преоформянето на сметки. Всичко ще бъде за сметка на банката.

Обръщането на парите е по конверсионните курсове, обявени от Европейската централна банка.

Вторият етап по смяната е започнала след 1 януари 2002г. и се отнася за парите в брой. Реално смяната на парите в брой е започнала от 1 януари и е продължила да 28 февруари следващата година. Тя се е извършвала по фиксирани курсове, определени от ЕЦБ. България смяната се е извършила от четирите банки ( Булбанк, ОББ, Пощенска банка и Биохим), включени в комитета.

От 1 март 2002г. на практика е започнал третият етап по обмяната. От приемането на парите инкасо до изплащането им в евро е изминал определен период, но не по-дълъг от две седмици.

Комисионните на банките покриват единствено разходите по транспортирането на парите. Това включва съответните застраховки, летищни такси за обслужването на товарите и разходи за охрана.

За да стимулират изпреварващата обмяна от клиентите, повечето банки въведоха по-благоприятни условия и различни бонуси.

IX. Евроизацията на България- последици и предимства

Евроизацията е по- твърд ангажимент в областта на паричната и валутната политика и бе наречена “ прогресивен сценарий”.

В Европа дебатите за евроизацията като паричен режим се разглеждаха като част от процеса на присъединяване на трансформиращите се икономики от Централна и Изтачна Европа към ЕС и ЕПС. В голяма част от случаите процедурата за присъединяване към ЕС и ЕПС се разглеждаше като статична. В такъв контекст бе поставен въпросът, до каква степен евроизацията е съвместима със стандартната процедура. В този случай, паричните режими не могат да се разглеждат като фиксирани, непроменящи и предетерминирани. Напротив, считаме, че самаата еволюция на паричните режими е основният “арбитър” и не може да има решения, които предварително се отхвърлят, тъй като посоката на разитие не може да бъде предварително консруктуирана.

Разглеждаме официалната евроизация като възможен паричен режим за България в периода на преговори за присъединяване към ЕС и ЕПС. Като основният акцент се поставя върху сравнението между възможността България да поддържа съществуващия в момента режима на паричен съвет до пълно членства в ЕПС (без участие в ERM II) и алтернативата да се приема еврото като официално разплащателно средство (legal tender) от януари 2002г. Изводът е, че се сравняват паричният съвет и официалната евоизация.

Разглеждат се два вида евроизация: съгласувана със страните-членки на ЕС и ЕПС, и несъгласувана.

При несъгласуваната евроизация се допуска възможност за постигането на договореност между България и страните, членки на ЕПС, за възтановяване на загубения сеньораж вследствие на отказа от националната валута. Вариантът на съгласуваан евроизация предполага и официална разглеждане от страна на ЕС на този монетарен режим като съвместим със стандартната процедура за присъединяване към ЕС и ЕПС. С приемането на евроизацията от ЕС като допустим паричен режим в периода на присъединяването ще бъде свързано практически и решаването на проблема за сеньоража.

Несъгласуваната евроизация изключва постигането на споразумение за възтановяване на загубения сеньораж и не предполага приемането от страна на ЕС на този монетарен режим като приемлива алтернатива, съвместима с принципите за членство в ЕПС. Този вариант представлява едностранно решение на евроизиращата страна при отсъствието на какъвто и да било ангажимент от страна на страната (зоната), чиято валута се приема за легално платежно средство. Нещо повече, доминиращата страна (чиято валута се използва) може да следва активна политика на предоставяне на официалната доларизация (евроизация).

Посочените подходи за осъществяване на евроизацията се различават основно дпоред това, какви разходи за страната носи изборът на този монетарен режим. Общото и при двата варианта е, че страната губи националната си валута, което е свързано с политически разходи.

Политическата страна на тази стъпка произтича преди всичко от това, че националната валута в определена степен е символ на националната идентичност. В допълнение, отказът от националната валута увеличава възможнастта за оказване на външнополитически натиск върху страната (особено страната или съюза, чията валута се използва за резервна). Поддържането на национални пари дава възможност до някъде да се избегне зависимостта от външни влияния при формирането и провеждането на на вътрешната и външната политика.

Често се твърди, че парите са национален символ и символ на единство на нацията. Да, парите са символ и това е добре известно на социолозите и психолозите, но не само национален символ. А и не е ясно, дали те сплотяват дадена общност и при какви условия. Ако все пак се ”спуснем” на по-конкретно ниво, парите са символ и на много други неща- на страха от обезценка (да изгубиш това, коети си изработил; на това, което си, тъй като в пазарнат икономика човек се оценява по парите, които има); парите са символ на добре или зле функционираща икономика; те са символ на недоверие или доверие в политическата система и политиците; те са символ на желанието да се отъждествиш с по-ефективната, “по-цивилизованата”, по-силната икономика и държава и т.н. Та нима левът, като символ на “единната” българската нация, може да се сравни с лева като символ на хиперинфлацията, лошото управление и корупцията. Или пък, възможно ли е левът “символно да се бори” с долара и еврото, които са въплащения на стабилност, ефективност и дори “цивилизованост”?

Разбира се, има всички основания да се смята, че правото да избираш парите си е част от фундаменталните, естесвените прева на човека. Така в сферата на парите, индивидът има примат над държавата, т.е. микроикономическият паричен избор е решаващ при дефинирането на паричния режим. Държавата може и трябва единствено да узакони този избор. В светлината на институционалната смяна- държавата е нужно да формализира неформалните правила, т.е тя трябва ката да построи паричния режим, че той да е най-близко до паричното поведение на стопанските агенти. Когато паричният режим е широко дефиниран, индивидът е най-свободен, тогава той е най-суверен. Тогава, когато милиони хора от различни страни и географски региони са избрали да се разплащат и да спестяват в чужда валута (долар, евро, швейцарски франк и британски паунд), е ясно, че техният избор е суверенен. В контекста на съвременните дискусии, такъв избор трябва да намери своето “олицетворение” в новата международна парична и финансова архитектура. Трябва да се подчертае, че винаги са съществували и съществуват държави, чиито суверенитет е ограничен, а що се отнася до тази ограниченост в сферата на парите- то тя е още по-силно изразена.

Какъвто и теоритичен път на анализ да възприемем по отношение на парите и суверенитета, съвременните процеси на глобализация децентрализирани информационни технологии и средства за комуникация трансформират коренно нашите представи за понятия като държава, власт, политика, суверенитет и пари. Трендът на паричните режими може да бъде видян като формиране на националните парични системи и приемането на общи пари в рамките на определени икономически интеграционни системи.

Границите на националните дължави все повече се “размиват”, факторите на производство (капитал, информация, знание, труд) циркулират еднакво и бързо, както в териториите на страните, така и извън тях. Това факторно движение е опосредствано от пари, които не винаги съвпадат с парите на страната, в която става това движение. Централната банка е изгубила напълно контрола върху източниците на паричната маса, въпреки че под една или друга форма се опитва да съхрани възможнастите си за влияние. Примери за тези опити са фиксираните курсове, паричните съвети, делегирането на паричната политика на чуждестранни централни банки, МВФ или пък формирането на общи парични зони и общи централни банки.

И така, като цяло концепцията за паричен суверенитет не само че не се вписва в новите реалности, но и спира развитието на иконономиката както на отделните страни, така и на световното стопанство.

Несъгласуваната евроизация е свързана и със загуби на сеньораж. Сеньораж е доход, формиран от разликата между номиналната стойност на парите (банкноти, монети, банкови резерви при централната банка) и разходите за тяхното създаване. Сеньоражът става изключително популярен източник на доход за държавата след премахването на пълноценния златен стандарт и въвеждането на непълноценните пари (fiat money). Приемането на чужда валута за легално платежно средство води до прехвърляне на приходите от сеньораж към централната банка, чиято валута се използва като платежно средство. В случая на България, това ще е трансфер на богатсво към Европейската централна банка и страните, членки на ЕПС.

Значимостта на сеньоража като източник на приходи за правителствения бюджет се определя в много голяма степен от степента на развитост и ефективност на данъчната система. В страни, в които съществува политическа воля за изграждане на ефективна данъчна система, сеньоражът има преображимо значение за правителството. В периода преди въвеждането на паричния съвет в България, приходите от сеньораж бяха важен източник за неданъчни постъпления за правителствоото. Това бе следствие на липсата на политическа воля за заздравяване на данъчната система. Бюджетът се балансираше с преки кредити от ЦБ. В режима на ПС сеньоражът в основни линии загуби значението си като източник на приходи. При евроизация в голяма степен се губи възможността за използването на сеньоража като приход от последна истанция в периоди на дълбоки и неочаквони кризи.

Практически по-голямо значение ще имат еднократните разходи от въвеждането на еврото в случай на несъгласувана евроизация. Те се изразяват в разходите, които трябва да бъдат направени за закупуването на банкноти в евро, които ще заменят намиращите се в обръщение банкноти в национална валута.

В общи линии може да твърдим, че загубатата на приходи от сеньораж при несъгласувана евроизация ще бъдат относително малки и в пълна степен ще бъдат компенсирани от ползите за икономиката при новия монетарен режим.

Към еднократните разходи от евроизацията трябва да прибавим и тези, свързани спромяната на цените (от левове в евро), програмните продукти, пренастройка на касовите апарати и други. Отчитайки факта, че крайната цел на страната ни е членството в ЕПС, евроизацията ще води единствено до пренасяне на тези еднократни разходи в по-близък период, тъй като те неизбежно ще бъдат направени.

Имайки предвид факта, че България води преговори за присъединяване към ЕС, приемането на паричен режим, който противоречи на принципите, установени от този съюз, ще бъде свързано със загуба на политическо доверие между две преговарящи страни. Разбира се, това не изключва евроизацията като алтернативен паричен режим в проца на присъединяване към ЕС и ЕПС. Той само увеличава потенциалните разходи за страната при евентуален избор на тази алтернатива.

Традиционно официалната евроизация се свързва и с допълнителни загуби за икономиката вследствие на ограничаване на въжможността централнаат банка да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция и да провежда независима парична политика. Тъй като в случая на България при преминаването от режим на паричен съвет към евроизация не възникват такива разходи за икономиката. С въвеждането на паричен съвет страната вече се е отказала от възможността да провежда независима парична политика. Що се отнася до функцията на кредитор от последна инстанция, от гл.т. на дизайна на паричния съвет в България, евроизацията няма да намали възможностите за рефинансиране на търговските банки. Нещо повече, пълното елиминиране на валутния риск и по-голямата интегрираност на българската банкова система в евопейската ще я направи по-стабилна и устойчива на ликвидни шокове. В случай на съгласувана евроизация, приходите от компенсирания сеньораж могат да се използват като колатерал срещу получаването на заеми, които да се използват за рефинансиране на търговските банки при ликвидни кризи в икономиката.

Както посочихме, паричният съвет е едностранен ангажимент за поддържане на фиксиран валутен курс и отказ от провеждане на независима парична политика. Въпреки че е установен законно, този ангажимент може да бъде прекъснат. Фиксирането със закон валутния курс не прави този ангажимент необратим, а само прави по-трудна промяната на режима и по-висока цената, която трябва да се плати при напускането на паричния съвет. Възможността за суспедиране на зконноустановения ангажимент за поддържане на фиксиран валутен курс води до запазване на риска от обезценка на националната валута. Този риск се отразява като премия в българските лихвени промени.

Евроизацията също е едностранен ангажимент и теоритично (de jure) може да бъде суспендирана. На практика обаче (de faсto), отказът от национална валута и примането на еврото като законно платежно средство може да се разглежда като необратим процес поради огромните разходи, които страната трябва да понесе при възтановяване на националната валута. Тази цена е още по-висока при свободно движение на капитали, тъй като насилственото възтановяване на националната валута ще предизвика тяхното масирано бягство от страната.

Това означава, че при евроизацията изчезва рискът от обезценка, като премията за валутен риск в лихвените проценти става нула. Разбира се, не бива да се забравя, че валутният рискще остане на равнище колебания на еврото към останалите големи валути- долар, японска йена, швейцарски франк и британска лира (т.е. ще се пренесе на по-високо ниво).

При тези условия е логично да се очаква, че липхвените проценти в страната ще намалеят значително. Количествеинят ефект от намалението на лихвените проценти може да бъде измерен, сравнявайки лихвите по кредитите в левове с тези по кредитите в евро. Данните показват, че кредитите с еднаквихарактеристики се отпускат при по-висок лихвен процент в левове, отколкото в евро. Този спред е индикатор за наличието на валутен риск и отразява премията, която кредитополучателите заплащат. При евроизация посочената премия ще изчезне, спестявайки на кредитополучателите няколко милиона лева.

Евроизацията ще доведе и до намаляване на вариацията на лихвените проценти на междубанковия пазар поради изчезването на възможността за арбитраж между депозити в националнат валута и в еврото.

Една от основните заплахи пред паричните режими, основани на фиксиран валутен курс, и в много голяма степен пред паричните съвети е възможността за възникване на системна финансова криза. Основна характеристика на системната криза е съчетанието на банкова с валутна криза. Така например, мексиканската и азиатската кризи ясно показаха взаимната връзка между банковата и валутната кризи и негативното влияние на тази връзка върху цялостното развитие на стопанствата. Въпреки че институционалната структура на новото поколение парични съвети дава възможности за намеса при възникване на системна финансова криза, рискът от нейната поява остава, както е известно самата динамика на кризата в голяма степен е непредсказуема. Официалната евроизация премахва една от тези основни слабости на режимите на фиксиран валутен курс- възможността от възникване на валутна криза, която да прерасне в банкова или обратното.

Въвеждането на еврото като официално разплащателно средство ще намали риска, акумулиран в икономиката ни вследствие на неразвитостта на финансовата ни система.Тя се изразява в липсата на възможност за дългосрочно финансиране в национална валута и същевременно невъзможност за емитиране на дълг, деноминиран в левове (публичен и частен) на международните пазари. Ниската степен на развитие на финансовите пазари е позната в теоритичната литература ато хипотеза за “първородния грях” (original sin). Страните, които се сблъскват с този проблем, са всички развиващи се страни и повечето страни, членки на ОИСР. При тези обстоятелства банковата система на страната ни винаги е изложена на на един от двата вида риска- валутен или матуритетен риск. Иборът е между: да се заема дългосрочно в чуждестранна валута на международите пазари, при което се поема валутен риск, или да се заема краткосрочно в национална валута като средствата се използват за дългосрочни проекти (т.е. поемане на матуритетен риск). Анализът на валутната и матуритетната структура на депозитите в българската банкова система показва, че доминират депозитите в чуждестранна валута и тези със срок до един месец. В банковата ни система практически няма дългосрочен привлечен ресурс, което в голяма степет обяснява и ниската кредитна активност. С други думи, дългодрочните кредити са финансирани с краткосрочен ресурс, при което е поет матуритетен риск, или пък с дългосрочен ресурс, зает от международните пазари, с което е поет валутен риск.

При описаните по-горе обсоятелства единственият монетарен режим, който може да преодолее ограниченията на неразвитостта на финансовите пазари на страната ни е въвеждането на еврото като легално платежно средство, валута която не е обременена с original sin. В този случай валутният риск изчезва и страната става членка на голям и добре развит финансов пазар, на който може да се емитира дългосрочен дълг. Този процес се усилва чрез интеграция на националната финансова система в европейската, т.е. интернационализацията на на банковата ни система.

Общият ефект от евроизацията ще бъде насърчаване на инвестициите чрез по-ниски лихвени проценти и достъп до по-дългосрочни кредити.

Изоставянето на националната валута ще има влияние и върху темповете на инфлация в страната. Както вече споменахме по отношение действието на причния съвет, инфлацията в страната ни ще бъде по-висока от тази в страните, членки на ЕПС. Този ефект не може да бъде преодолян от евризацията. Както показва опитът от действието на ЕПС, инфлационните диференциали между отделните страни-членки се запазват и при общата валута и парична политика. Евроизацията ще направи по-прозрачни цените в страната, давайки възможност за непосредствено сравнение с цените в ЕС. Същевременно ще се намалят транзакционните разходи при ценообразуването на вносните стоки, тъй като няма да се преминава от евро в лев (тези разходи са минимум 0,5% върху всяка транзакция).

Евроизацията безусловно ще бъде допълнителен импулс за насърчаване на търговията със страните от Евозоната, премахвайки валутния риск и транзакционните разходи, свързани с преминаването от една валута в друга. Този ефект в много голяма степен се постига и от фиксирането на валутния курс при паричен съвет. Съъъъщевременното различие между евроизацията и опериращия в момента режим на паричен съвет е, че при приемането на еврото като официално разплащателно средство, търговията ни с еврозоната би могла да се разглежда като вътрешна търговия. С други думи, от малка отворена икономика България става част от голяма и относително затворена икономическа зона. Този ефект ще има влияние върху необходимостта от поддържане на международи резерви.

С въвеждането на еврото като официална валута в страната около 40% от експорта и импорта на страната ни атоматично ще се превърне във вътрешна търговия с последващия ефект върху текущата сметка и платежния баланс. Така например, 48% от експорта и 43% от вноса на България ще се осъществяват в национална валута (евро). Това е чисто статичен ефект върху търговията.

Изхождайки от теорията и опита от въвеждането на паричния съвет, може да се очаква допълнително преориентиране на търговитята ни към Еврозоната. По отношение на текущата сметка ще имаме съкращаване на дефицита с около 35% вследствие на отчитането на търговията с Еврозоната като вътрешна търговия. Тук ясно трябва да се каже, че евроизацията не решава структурните проблеми на стопанството, такива като например неконкурентноспособност на експорта. Евроизацията единство премахва натиска върху фиксирания валутен курс вследствие на тези структурни проблеми. В допълнение тя задава ясни стимули за предприемане на микроикономически реформи, премахвайки опцията за обезценка на валутния курс като краткосрочно решение.

От политическа гледна точка институционалната смяна ще стане възможна тогава, когато се намерят груи у нас и в ЕС, за които ползите ще са по-големи от разходите при приемането на еврото.

На базата на това може да се опитаме да отговорим на следния въпрос: дали еврото не би спечелило от циркулирането си в страните от ЦИС и особено на Балканите?

Отговорът на този въпрос е категоричен: да, еврото не само би спечелило от настаняването си на Балканите (и в случая в България), но и има нужда от тоа присъствие. Доказателствата за това са очевидни.

На първо място, това е стратегическата посока на развитие на паричния световен ред, в рамките на който все по-ясно се очертават двете зони на паричното педлагане – на долара и на еврото. Вграждането на еврото в балканските стопанства може да бъде сериозен отговор на лиделството на долара в големи региони в света. Стратегическата предвидливост на ЕС диктува еврото още от сега да заеме позиции в балканските стани, като се опита да измести традиционното присъствие на долара. Няма никакви логични обяснения за евентуално нежелание на ЕС да налажи еврото като световни пари и да посходи според същите принципи на лидерсдтво (leadership), използвани в САЩ.

Налагането на парите вголеми географски зони изън САЩ е част от стратегията на лидиране на тази страна. Борбата на еврото и долара е борба за географски територии. Не случайно сенаторът Кони Мак посочва в документа за насърчаване на доларизацията, внесен в Сената на 8 ноември 1999г.: “ Време е за САЩ да демонстрира лидерство и да насърчи доларизацията. През 80-те САЩ повалиха повалиха комунизма и изнесоха демокрацията. Сега ние имаме шанс да изнесем парична стабилност и по този начин да поведем света към просперитет”.

Защо същото твърдение да не важи за ЕС. “Износът” на евро би решил значителна част от проблемите с финансовата, икономическата и политическата нестабилност в Балканския регион. Това от своя страна би се отразило и върху целия европейски континент и съответното върху стойността на самото евро. Това е така, защотопарите са сързани с политиката. Премахването на националните пари в страните от ЦИС и особено в Балканите може да се разглежда като част от подобряване на мханизма на демокрация в тези региони и коректив надеформиранате и незрели прояви на демократична процедура. “Отнемането” на националните пари ще направи политиката по-малко привлекателна и ще пренасочи усилията на населението в тези региони към продуктивна икономическа дейност.

На втора място, парите са мрежово благо. В това отношение те са сходни с езика. Известно е, че колкото повече хора говорят даден език, толкова повече нараства неговата ценност. Подобна е ситуацията с парите. С нарастване броя на участниците в мрежата на използващите парите, ценността и силата на парите растат. Изследователите на мрежите са доказли, че стойността на мрежовото богатсво расте в геометрична прогресия от нарастването на броя на участващите в мрежата. В този смисъл еврото е “ заинтересовано” да циркулира върху колкото се може по-гляма територия и да се използва от колкото се може повече икономически агенти. Нарастването на броя на икономическите агенти, които използват еврото, ще даде възможност за компенсиране на индивидуалните равновесия ( по закона на големите числа). Търсенето на евро ще бъде по-стабилно и статически по-близко до нормалното разпределение.

Колкото по-бързо управленските елити на страните, членки на ЕС, и страните от ЦИЕ осъзнаят глобалната роля на еврото и необходимостта то да заеме позиции в световен мещаб, толкова по-бързо ще се развива европейският континент. Ако това не стане в блезко бъдеще, то микроикономическият избор на населението ще бъде категорично в полза на долара и Европа ще бъди винаги в позицията на догонваща, раздирана от противоречия и конфликти.

X. Еврото и бизнесът-нови финансови възможности и предимства

От 1 януари 2002г. всички сделки трябва да бъдат в евро и банките трябва да извършват разплащанията по всички договори в евро. Бизнесът, който извършва плащане в брой, ще има възможност да използва националната валута, докато тя престане да бъде платежно средство. През първите две седмици след определената дата повечето национални валути ще са изтеглени от обръщение. Всички бизнес дейности като покупка на акции, на материали, плащане на заплати ще бъдат в евро.

Всички сделки с кредитори, работодатели, пенсионери, държавни институции ще бъдат в евро. Следователно всички търговски договори и финансови документи ще бъдат в евро.

Всички социални плащания към държавата също ще бъдат в евро, както и данък добавена стойност и останалите данъци и такси. Намалените такси по вноски на работодатели и пенсионери също трябва да бъдат записани и платени на данъчните власти в евро. Ако фирмата плаща на данъчната администрация по банков път, банката конвертира сумите в евро.

Въвеждането на еврото съдейства за развитието на фирмите и на бизнес структурата. Наистина има разходи за фирмите и банките, свързани спреминаването към еврото, преобразуването насметките на фирмите и на банките, но същественото е промяната на условията на пазара- нови пазари, натиск от засилена конкуренция, който предполага рационализиране на бизнес структурата и организацията, инвестиране в нови производства, нарастване ролята на иновациите. Разходите, свързани с обновяване на информационните и технологичните системи във връзка с въвеждането на еврото, ще бъдат освободени от данъци.

С въвеждане на единната валута счетоводството на фирмите, социално-осигурителната система, данъците, разплащанията, доставките, етикировката, цените ще бъдат в евро. Единствено данъчните декларации, декларациите за социална осигуряване и заплатите до последния момент ще бъдат в национална валута.

Повечето регламенти, приети от Съвета на Европа, са насочени към улесняване процеса на преминаване към еврото. Комисията препоръча бизнесът да преговаря на подходящо ниво за определянето напринципите, които ще подпомогнат малките предприятия да започнат да използват еврото. Такива принципи за улесняване преминаването към еврото са:

? на бизнеса се дава време да се подготви да оперира в евро;

? да се разплаща с доставчиците икредиторите в евро, независимо дали по банков път или чрез използване на дебитни и кредитни карти в евро;

? да определя цените на стоките и услугите в евро;

? да сключва новите си договори в евро

Големите фирми осигуряват на поддоставчиците и на партньорите си

необходимата помощза използване на еврото.

За някои фирми въздействието на Европейския валутен съюз върху клиентите е малко, за други то означава фундаментално различен подходкъм клиентите.

Въвеждането на еврото създава нови пазарни възможности за бизнеса по различни начини.

Пъро, фактът, че фирмите определят цените в евро обуславя прозрачност на цените. Нарасналата прозрачност създава възможности, но крие и известни опасности- тя се превръща в преимущество, ако сте в състояние да предложите продукти и услуги на конкурентни ценив съедни страни, където конкуренцията е определила по-високи цени; заплаха е, ако цените на конкурентите са по-ниски. Степента, в която фирмата ще се сблъска с тази заплаха или възможност, ще зависи от нивото на потребление, вкуса на потребителя, стоките, които се продават и начина, по който се продават.

За фирмата е изгодно, ако транспортните разходи са ниски в сравнение със стойността на стоките, тогава тя предлага по-евтини стоки. За малките потребители обаче по-ниската цена на стоката няма да може да оправдае допълнителните транпортни разходи, свързани с трансграничната покупка.

Второ, все повече и повече фирми ще започнат да функционират според европейските мащаби. Те не само ще очакват същото от своите партньори и доставчици, но и ще сравняват цените и услугите си спрямо конурентите. Ако по-голяма част от потребителите отговарят на очакванията на фирмите, има риск фирмите да се сблъскат с голяма конкуренция по отношение на нивото на цените и услугите. Ако загубят клиенти, това ще се дължи на липсата на капацитет или умения за предлагане според стандартите и мащабите на пазара.

Трето, въвеждането на еврото ограничава променливостта на валутния курс и в резултат на това намалява риска във външната търговия и в бизнеса.

Използването на еврото ще породи необходимост от адаптация на производството, информационните и счетоводните системи, за да се откликне на нуждите през преходния период и в последствие при въвеждането на единна валута. Тези промени влияят благоприятно на бизнеса в следните аспекти:

? фирмите определят цените в евро, което води до по-голяма прозрачност;

? обучение на персоналаза използването на нови софтуерни продукти;

? изправяне пред силна конкуренция след въвеждането на Икономическия и валутен съюз;

? преструктуриране на търговските функции, което включва засилване на сътрудничеството между фирмите в резултат на новата конкурентна среда;

? конкуренция при определяне на цените;

? анализ на цените, на поведението на потребитилите, на културните различия от гледна точка на предлагането на стоките;

? нов дизайн на продуктите;

? маркетингови проучвания, които да осигурят съответсвие на предлаганите продукти с изискванията на пазара;

? нови етикети, бар-кодове и опаковки;

? използване на ефективна пазарна стратегия – маркетинговата стратегия се базира на психологията на потребителите по отношение на точката на цените (напр. 39 френски франка са равни на 7.47 евро). За да се запази този ефект, привличащ клиента, тази цена може да се намали до 6.99 евро, което е еквивалентно на 35.85 френски франка. Този ефект е от особено значение за продукти снисък маржин или ценни изделия;

? определяне на нови спецификации на етикетите.

За бизнеса, ползващ ресурси от трети страни, при обслужването на дълга ще се използва хеджиране. Има няколко основни въпроса, които е необходимо да се вземат предвид:

? Първо, ако вашият бизнес има приходи в евро, можете спокойно да ползвате заеми в евро.

? Второ възможно е да хеджирате за намаляване на валутния риск като използвате форуърдния пазар и заемете средства за кратък период.

? Трето, ако не е възможно да хеджирате и се изложен на риск, можете да вземете заем във валута, който ще бъде покрит по-късно с приходи от бизнеса.

Еврото отваря нови възможнасти за пазари, за клиенти, за въвеждане на иновации в бизнеса.

Еврото стимулира търговията и ще опроси живота на хората, занимаващи се с бизнес. Ползите от използването на еврото като платежна средство са :

? елиминират се разходите по сделките с валута;

? улеснява се управлението на валутния риск в Еврозоната;

? опростява се търговията;

? дава се голяма възможност за ползване на средства за финансиране на бизнеса;

? нараства ликвидността на финансовите пазари;

? сички фирми, независимо от техния размер, ще имат възможност да осъществяват бизнес на европейския пазар.

България се намира в състояние на перичен съвет от 1 юли 1997г. Без съмнение със строгата си финансова дисциплина той осигури макроикономическа стабилност на националната икономика, което е условие за постигане на реален икономически напредък. В същото време твърдите рестрикции, присъщи на такава валутна организация, в голяма степен ограничават развитието на реалната икономика. Драстичното свиване на потреблението не е в състояние да генерира очаквания икономически растеж.

Този проблем поставя България в омагьосан кръг. От една страна, незрялата българска икономика с потенциалния си инфлационен заряд се нуждае от паричен съвет, който да гарантира финансовата й стабилност. От друга страна, той подкопава основите на реалния сектор на икономиката, задушавайки естествените фактори на икономическия растеж. При това положение най-разумното решение е България да влезе в Европейския съюз, а в последствие в ЕПС, при запазване на паричния съвет. Съществуват и формални съображения, които определят такова решение като най-вярно. При функционирането на паричния съвет се спазват изисквания, които са задължителни за условията на ЕПС- финансирането на държавния бюджетен дефицит и привилегирования достъп на публичната власт до финансовите институции са забранени, валутния курс на националната валута спрямо еврото е фиксиран, фискалната политика е насочена към постигане на финансова стабилност.

Иложените по-горе проблеми на бъдещото участие на страните с нововъзникващи пазари се отнасят до историческата възможност за разширяване на ЕС в цялост и на ЕПС в частност. За да осигурят своето членство в ЕПС, тези страни (вкл. България) да извървят дългия път на реформите и да изпълнят строгите изисквания за такова членство. Разбира се, предизвикателствата не са само пред страните-кандидатки. В не по-малка степен те стоят и пред Европейския съюз. Европа направи епохална крачка по пътя на своето обединение, въвеждайки еврото като обща валута. Придържайки се неотклонно към принципите на европейското строителство, тя има всички шансове в перспектива да се превърне в световен икономически лидер.