Един да ги владее всички

Има една битка, която всеки министър е готов да води – битката да имаш европейска програма, която да управляваш. Това значи да разполагаш с контрол над стотици милиони, дори милиарди евро, които се инвестират в обществени поръчки, проекти и капиталови разходи. За тази заветна цел в последните години се водиха сражения на различни нива, между партии и министри, а едно цяло правителство дори падна, след като контролът му над еврофондовете излетя към Брюксел.

Леко иронично е, че ведомството, което разполага с най-много финансова власт в държавата – Министерството на финансите, няма собствена програма. Да, „Административен капацитет“ е на практика в МФ, но тази малка програма не позволява особен размах, а и тя е поделена с Mинистерския съвет. Затова от години МФ се бори да извоюва за себе си част от европейското финансиране. „Капитал“ научи, че от скоро тази битка е възобновена точно преди започването на програмите от новия период. В предложенията за нов Закон за средствата от ЕС е вмъкнат параграф, според който „Министърът на финансите координира националната политика по прилагането на финансовите инструменти и изпълнява функциите на Фонд от фондове по отношение на финансовите инструменти“.

Това де факто значи, че ведомството на Владислав Горанов иска да въведе контрол над солидна част от европейското финансиране, тъй като в този период почти всяка от програмите има заделени пари за т.нар. финансов инженеринг, или финансови инструменти. Те включват гаранционни фондове за заеми с по-ниски нива на обезпечение, заеми с по-ниски лихви, фондове за дялово инвестиране и др. Общата им стойност без земеделската програма е около 800 млн. евро, а с нея може да надхвърли 1 млрд.

Все гидавате на нас

Идеята на МФ Е Да СЕ „самовъведе“ като координиращ орган за всички програми по тези инструменти, както и да контролира раздаването на средствата, които в този период се управляваха от Европейския инвестиционен фонд, Европейската инвестиционна банка, частни банки, Националния гаранционен фонд и др.

Според източници на „Капитал“ това е предизвикало недоволството на други министерства, които в този период вече са разполагали с такива средства – например Министерството на икономиката и това на регионалното развитие.

Ръководителят на ОП „Регионално развитие“ Деница Николова коментира пред „Капитал“, че МФ трябва да проследяват процеса по избор на фондове от страна на управляващите органи и да са сигурни, че е защитен общественият интерес. „Но по отношение на цялостния процес по избор на фондове и изпълнители малко сме се забавили, ако искаме МФ да е този, който го прави“, казва Николова. Тя припомня, че на тях им е отнело 2 години да създадат фондовете за градско развитие по JESSICA.

Експерти от икономическото министерство също обясниха, че предложението на финансите е „влизане с рогата напред“, защото се опитва да изземе функциите на част от другите структури , Според регламента в европейското право, всеки управляващ орган сам е длъжен да избере на кого да възложи ръководството на финансовите си инструменти, като при това избраната организация трябва да има опит в прилагането, да има експертен, оперативен и финансов капацитет. Налагането със закон на задължителен избор, при който тези пари отиват в МФ, би противоречало директно на европейското законодателство.

Другият голям проблем е наистина последният момент, в който това се прави. Източник, запознат със ситуацията, обясни пред „Капитал“, че няма начин за толкова кратък период от време да бъде лобирано в Европейската комисия да приеме подобна стъпка, камо ли да бъде договорено с двете институции, които към момента управляват значителна част от тези фондове в България – Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Това би значело България да влезе в противоречие и с трите институции, както и с доста от собствените си управляващи органи. „Ако бяха полагани системни усилия в тази посока преди година и няколко месеца, можеше да е добър вариант. Но сега в момента е рисково“, смята той. Вицепремиерът по управление на еврофондовете Томислав Дончев, който координира приемането на новия закон, отрече да има готов вариант. „Няма прието решение в тази посока. Това е само идея, която се обсъжда“, обясни той. Законът трябва да е готов до пролетта.

Капацитет тук, капацитет там ..

.

Идеята на МФ принципно не е лишена от смисъл. Тя е свързана с натрупването на капацитет за управление на такива сложни инструменти, които ще стават все по-голяма част от европейските фондове. Българските държавни институции към момента почти не разполагат с подобен капацитет, дори в Българската банка за развитие (ББР), която трябваше да натрупа такъв през този период, но не се справи особено успешно с гаранционния фонд за земеделската програма и с микрокредитиращата институция „Джобс“ , ЕИФ пък е институция, която предпочита да се занимава с малък и среден бизнес, така че фондове като тези за регионално развитие и човешки ресурси надали ще са точно в нейния профил. От програмата „Човешки ресурси“ коментираха за „Капитал“, че не биха имали против координираща роля на министерството на финансите, а дори и да им дадат да управляват техните финансови инструменти (които се очертава да са няколко десетки милиона евро).

Но начинът, по който това сега е предложено, е доста нескопосан. „Чисто структурно, няма проблем да се създаде подобно нещо. Пък и защо да не се трупа национален капацитет. Но това няма нужда да е пряко свързано с обобщаването на всички такива инструменти. По-добре е да се случва постепенно“, смята опитен дългогодишен експерт по управлението на програми. Самото Министерство на финансите не можа тази седмица да отговори на въпросите, изпратени от „Капитал“. Проблемът не е само в липсата на време, но и в неясната форма, по която би бил изграден един подобен „Фонд от фондове“. За да дава гаранции, това би трябвало да е институция с рейтинг, което ще изисква да подлежи на регулации и да притежава собствен капитал. Също така ще трябва да може да инвестира част от този собствен капитал, както прави в момента ЕИБ например. Финансов експерт обясни, че по негово мнение МФ иска да направи нещо като ББР 2.

Това е разбираемо предвид, че оригиналната Банка за развитие (която е подчинена на МФ) също претърпя крах, когато се опита да вземе финансовия инженеринг в този период. Тогава, по времето на кабинета Орешарски, идеята на ДПС беше всички фондове по инициативата JEREMIE в икономическото министерство (евтини кредити, фондове за дялови инвестиции) да преминат под контрола на близката до властта банка. Източник от ЕК тогава коментира пред „Капитал“, че банката има твърде явно изявена липса на капацитет за подобно нещо. След това тя претърпя доста персонални промени, а като капак на всичко, кредитира и някои от фирмите, контролирани от Делян Пеевски след „развода“ му с КТБ. Това не помогна за имиджа на ББР в Брюксел. Така към момента институцията, която трябваше да има капацитет за управление на такива средства, е дискредитирана, а Министерството на финансите, където тепърва искат да градят такъв, си представят, че могат да наваксат няколко години за една.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *