Проблеми при рефинансирането на банковите активи – I част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Един от ин­ди­ка­то­ри­те за на­рас­т­ва­ща зря­лост на фи­нан­со­ва­та сис­те­ма е уве­ли­ча­ва­не­то на па­рич­но­то пред­ла­га­не, из­мер­ва­но чрез „ши­ро­ки­те па­ри”, включ­ва­щи па­ри­те из­вън бан­ки­те и всич­ки ви­до­ве де­по­зи­ти, из­ме­ре­ни в процен­ти от БВП. Но ако ръс­тът на бан­ко­ви­те па­си­ви изпре­вар­ва рас­те­жа на ико­но­ми­ка­та и на­рас­т­ва­не­то на ней­ни­те валутни ре­зер­ви и не­съ­от­вет­с­т­ви­е­то меж­ду ак­ти­ви­те и па­си­ви­те на бан­ки­те от глед­на точ­ка на тях­на­та лик­вид­ност, па­дежът[1] и ва­лут­ното из­ра­же­ние ряз­ко се уве­ли­ча­ват, то ве­ро­ят­ност­та за възник­ва­не на бан­ко­ва кри­за на­рас­т­ва зна­чи­тел­но, ако уве­ли­ча­ва­не­то на парич­ни­те аг­ре­га­ти не се съп­ро­вож­да от по­ви­ша­ва­не на соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал на бан­ко­вия сек­тор.

Honovan ус­та­но­вя­ва, че съ­от­но­ше­ни­е­то на па­рич­ния аг­ре­гат В2 към БВП в из­с­лед­ва­ни­те от не­го 59 раз­ви­ва­щи се стра­ни се уве­ли­ча­ва през пе­ри­о­да 1980-1993 год. сред­но­а­рит­ме­тич­но от 28% на 35% и сред­но пре­тег­ле­но от 32% на 48%, но то не се съп­ро­вож­да от уве­ли­ча­ва­не на бан­ко­вия ка­пи­тал в съ­що­то тем­по. [2]

В края на 1995 год. па­рич­ни­те аг­ре­га­ти В1, ши­ро­ки­те па­ри и В2 достигат най-нис­ко­то си рав­ни­ще от на­ча­ло­то на пре­хо­да. Нарастването на па­рич­но­то пред­ла­га­не през 1996 год. е пре­ди всич­ко вслед­с­т­вие на не­об­хо­ди­мост­та да се ре­фи­нан­си­рат тър­гов­с­ки­те бан­ки, за да се из­бег­не въз­ник­ва­не­то на системна бан­ко­ва кри­за. В края на 1991 г. В2 е 71,9% от БВП, 1992 г. – 74,7%, 1993 г. – 77,6%, 1994 г. – 78,0%, 1995 г. – 64,9%.[3]

За пе­ри­о­да 1993-1995 год. БНБ ус­пя­ва да под­дър­жа уве­ли­ча­ва­не­то на обе­ма на ре­фи­нан­си­ра­не на тър­гов­с­ки­те бан­ки под ни­во­то на инфлация. Рефи­нан­си­ра­не­то на тър­гов­с­ки­те бан­ки от БНБ и ДСК[4], изме­ре­но в % към БВП, на­рас­т­ва с 29% през 1993 год. (де­кем­в­ри-декем­в­ри), с 68% през 1994 год. и с 31 % (без да се от­чи­та операцията по спа­ся­ва­не­то на „Ми­не­рал­банк” и „Сто­пан­с­ка бан­ка”) при съ­от­вет­но рав­ни­ще на ин­ф­ла­ци­я­та от 64%, 122% и 33%.

Ин­те­ре­сен е фак­тът на ряз­ко уве­ли­ча­ва­не на ре­фи­нан­си­ра­не­то през март 1994 год. и март 1996 год. До­ка­то ин­ф­ла­ци­я­та в пе­ри­о­да меж­ду но­ем­в­ри 1993 год. и фев­ру­а­ри 1994 год. е 13%, обе­мът на рефинансира­не на тър­гов­с­ки­те бан­ки от БНБ на­рас­т­ва с 47%. При месеч­на ин­ф­ла­ция от око­ло 2,5% за пе­ри­о­да от ок­том­в­ри 1995 год. до яну­а­ри 1996 год. обе­мът на ре­фи­нан­си­ра­не­то се увели­ча­ва с 9 млрд. ле­ва, ка­то уве­ли­че­ни­е­то са­мо през де­кем­в­ри 1995 год. е 150 %. През 1996 год. обе­мът на ре­фи­нан­си­ра­не­то се по­ви­ша­ва до­ри 3,24 пъти. В края на пър­ви­те шест ме­се­ца на 1996 год. то въз­лиза на 57,6 млрд. лв. или 92.4 % от ос­та­тъ­ци­те в края на го­ди­на­та.[5] Ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не на рефинан­си­ра­не­то през март 1994 год. и март 1996 год. е ло­гич­но след­с­т­вие на по­ли­ти­ка­та на БНБ за сти­му­ли­ра­не на па­рич­но­то предлага­не в ле­во­ве.

Не­о­без­пе­че­ни­те кре­ди­ти от БНБ иг­ра­е­ха важ­на ро­ля в рефинансирането на тър­гов­с­ки­те бан­ки до сре­да­та на 1994 год. С премах­ва­не­то на кре­дит­ни­те та­ва­ни БНБ прек­ра­ти пре­дос­та­вя­не­то на не­о­без­пе­че­ни кре­ди­ти. Ма­кар и да бе­ше сти­му­ли­ран от ЗУНК, ломбард­ни­ят кре­дит не мо­жа да се пре­вър­не във ва­жен ин­с­т­ру­мент за ре­фи­нан­си­ра­не. Към края на 1995 год. ро­ля­та на необезпе­че­ни­те креди­ти от­но­во на­рас­на зна­чи­тел­но. През 1996 год. те достигна­ха 90% от ре­фи­нан­си­ра­не­то в ле­во­ве.

За пе­ри­о­да 1993 – 1995 год. пре­дос­та­ве­ни­те от БНБ и ДСК кредити на търгов­с­ки­те бан­ки на­ма­ля­ват от 18% на 11% към БВП. Но 11% са твър­де ви­сок по­ка­за­тел и от­ра­зя­ват се­ри­оз­ни­те проб­ле­ми на бъл­гар­с­ки­те бан­ки при рефинан­си­ра­не­то на тех­ни­те ак­ти­ви. В Че­хия то­зи по­ка­за­тел в края на 1995 год. е 5,4%, в Ун­га­рия 5,4%, в Пол­ша 2,7%, в Ес­то­ния 0,5%.[6] При то­ва след­ва да се спо­ме­не, че съществува­ха и дру­ги зна­чи­тел­ни па­рич­ни по­то­ци от държава­та към бан­ки­те под фор­ма­та на лих­ва за об­ли­га­ци­и­те по ЗУНК. През 1995 год. те въз­ля­зо­ха на 1,6% от БВП, до­ка­то да­нъ­ци­те, пла­те­ни от бан­ки­те, със­та­вя­ха са­мо 0,4% от БВП.

Не­за­ви­си­мо че па­рич­ни­те аг­ре­га­ти и ре­фи­нан­си­ра­не­то на бан­ки­те намаля­ват (ма­кар и на срав­ни­тел­но ви­со­ко ни­во), ди­на­ми­ка­та на нама­ля­ва­не на соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал в бан­ко­ва­та сис­те­ма е зна­чи­тел­но по-сил­на, за да се стиг­не до от­ри­ца­те­лен ка­пи­тал в ця­ла­та бан­ко­ва сис­те­ма. Уси­ли­я­та на БНБ да сти­му­ли­ра уве­ли­ча­ва­не­то на соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал на бан­ки­те и дос­ти­га­не­то на не­об­хо­ди­ма­та ка­пи­та­ло­ва адекват­ност се ока­за­ха бе­зус­пеш­ни. За­то­ва наблюде­ни­е­то на Honovan за бан­ко­ви­те кри­зи се пот­вър­ж­да­ва от раз­ви­ти­е­то на бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия, но в об­рат­на по­со­ка.

В на­ве­че­ри­е­то на кри­за­та бан­ко­ви­ят сек­тор в Бъл­га­рия е с не­га­ти­вен капи­тал в раз­мер на 3 379 млн. лв. след 33 651 млн. лв. в края на 1994 год.[7]При то­ва про­це­сът на де­ка­пи­та­ли­за­ция на бан­ки­те се ус­ко­ря­ва. Капитало­ва­та адек­ват­ност на­ма­ля­ва от 8,6% в края на 1994 год. на 4,6%.[8] Само ед­на от де­сет­те дър­жав­ни бан­ки („Бул­банк”) е с положите­лен соб­с­т­вен ка­пи­тал. При то­ва пра­ви впе­чат­ле­ние, че капита­ло­ва­та адек­ват­ност на бан­ки­те от пър­ва гру­па е 3,3%, а при бан­ки­те от вто­ра гру­па 7,97%. От 29 час­т­ни бан­ки 18 имат положителен ка­пи­тал. Пред­с­та­ви­те­ли на МВФ оце­ня­ват то­зи факт ка­то до­ка­за­тел­с­т­во за от­но­си­тел­но по-доб­ро­то уп­рав­ле­ние на частни­те бан­ки в срав­не­ние с дър­жав­ни­те.[9]

След­ва оба­че да се от­бе­ле­жи, че ко­е­фи­ци­ен­тът на ка­пи­та­ло­ва адекватност е из­чис­лен в съ­от­вет­с­т­вие с то­га­ва дейс­т­­ва­щия За­кон за счетоводс­т­во­то, кой­то до­пус­ка­ше включ­ва­не­то на про­ви­зи­и­те за отпус­на­ти­те кре­ди­ти в соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал на бан­ки­те. Ако той бе­ше из­чис­лен в съответствие с меж­ду­на­род­ни­те сче­то­вод­ни стан­дар­ти, ще­ше да се ока­же зна­чи­тел­но по-ни­сък.

Уч­ре­дя­ва­не­то на час­т­ни­те бан­ки в Бъл­га­рия, как­то и в дру­ги­те стра­ни на пре­хо­да, бе­ше ес­тес­т­ве­на ре­ак­ция на но­во­въз­ник­на­лия час­тен сектор, кой­то ня­ма­ше или има­ше твър­де ог­ра­ни­чен дос­тъп до бан­ков кре­дит. Си­ту­а­ци­я­та се ус­лож­ня­ва­ше и от то­ва, че дър­жав­ни­те бан­ки не бя­ха в със­то­я­ние да формират дос­та­тъ­чен кре­ди­тен ре­сурс, част от кой­то мо­же­ше да се на­со­чи за фи­нан­си­ра­не на час­т­ния сек­тор.

Очаквайте продължние…

[1] Тук следва да се посочи, че временното несъответствие между активите и пасивите на банките в България беше допълнително засилено от почти несъществуващата възможност за дългосрочно рефинансиране на банковите активи, на липсата на капиталов пазар, както и на достъп до международните парични и капиталови пазари.

[2] Honovan, Patrick (1996): Financial system failures in developing countries: diagnosis and prediction. Washington, International Monetary Fund.

[3] International Monetary Fund: International Financial Statistics.

[4] ДСК играеше важна роля при рефинансирането на търговските банки.

[5] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 74.

[6] International Monetary Fund: International Financial Statistics.

[7] OECD Economic Surveys: Bulgaria, Paris 1997, p. 70. Капиталът на банките е коригиран с недостига на задължителните банкови провизии.

[8] Българска народна банка: Годишен отчет 1995 год., стр. 97. Това се дължи както на намалението на капиталовата база с 36 %, така и на нарастване на относителния дял на рисковите активи в общите активи на банките.

[9] „A group of smaller private banks appears to have been relatively more successful in managing their business affairs: in December 1995, among the 20 banks with assets of leva 10 billion (about $ 65 million or less, only five reported negative capital”. Charles Enoch, Anne-Marie Gulde and Daniel Hardy: Banking Crises and Bank Resolution: Experiences in Some Transition Economies, Washington, International Monetary Fund, p. 9.